Години на подготовка 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Вървя към храма, придружена от Мену. Колко пъти още през тези многобройни години ще минавам по тази дълга галерия с колони, свързваща двореца с храма – о, колко пъти, – докато се превърна самата аз в този път, та и при затворени очи нозете ми да ме отвеждат пак там!

За първи път днес ще вляза в храма като ученик. Точно защото ми се иска да бързам много, се силя да вървя бавно и тържествено. Щастлива съм, че започва посвещението ми, и искам да усетя насладата на всеки отделен миг. Потънала съм дълбоко в себе си, изпълнена с думите, които вчера ми каза баща ми. Съвсем съзнателно вървя към задълженията си на бъдеща посветена…

На входа ме чака същият ученик. За довиждане Мену се хвърля на шията ми, целува ме и ме притиска към себе си, сякаш никога вече няма да се видим. Като се поуспокои малко, прави поклон отпреде ми, както мисли, че трябва да бъде. Целувам я и усещам, че с нейните устни ме целува и моята майка.
Ученикът ме отвежда при Птаххотеп в малката му приемна. Колко ли пъти ще заставам така пред Него, колко ли пъти погледът му ще спира на мен и ще прониква в душата ми със спокойствие, увереност и сила!

- Мило мое дете – започва той. – Посвещение означава, както вече ти обясних, човек да стане осъзнат на висшето божествено равнище. Това изисква продължителна подготовка и на тялото, и на душата. Първо нервите трябва да се приведат в състояние да понасят без увреждане, без да умреш, тези висши вибрации… Да станеш осъзнат на определено ниво означава да насочиш най-напред към нервните си центрове, а след това чрез тях и към цялото си тяло трептенията, чиято честота съответства на това ниво. Още от мига на раждането, или по-точно щом като Азът се всели в него, тялото развива съпротивителни сили, които са в хармония или унисон със средната степен на съзнание на духа, който му вдъхва живот. Степента на осъзнатост на всяко живо същество е различна в зависимост от същността на душата му, но остава винаги в границите на една вибрационна октава. Измененията и колебанията обаче не бива да надвишават границите на еластичност на нервите, защото иначе настъпват по-леки или по-тежки заболявания, дори и смърт. Вибрационната честота на съзидателната жизнена енергия е смъртоносна за всекиго, който не е постигнал съответното необходимо равнище на осъзнатост – енергията ще изгори и нервните центрове, и самите нерви. Затова именно жизнената енергия, която се намира в гръбначния мозък, бива трансформирана в различните нервни центрове до трептения с по-ниски честоти и чак тогава, видоизменена, се насочва към различните части на тялото… Така например жизнените трептения при животните са с по-ниска честота в сравнение с първобитния човек. А първобитният човек, звероподобен и егоистичен, живее чрез енергия, чиято вибрационна честота е по-ниска от вибрационната честота, която дава живот на едно напреднало в духовно отношение същество. Ако жизнената енергия на един еволюирал човек бива насочена към някое животно или към все още нееволюирал човек, ще се предизвика мигновена смърт… Великото посвещение означава да се живее осъзнато и същевременно да се насочват към нервите и към цялото тяло съзидателните вибрации на вечното СЪЩЕСТВО – на всяка поредна степен от развитието на индивида, но винаги с неговата първоначална неизменена честота. Всичко това изисква съпротивителни сили, които да направят енергията поносима, а това се постига с продължителна подготовка и на тялото, и на душата. Това означава, че нервната система трябва да се подготвя бавно и внимателно, за да се научиш да събуждаш и владееш съответните центрове. Всички тези упражнения за тялото и душата ще ти бъдат преподавани от директора на школата за новопостъпили ученици Ментуптах. При упражненията по концентрация ще ти помага Има (и Птаххотеп посочва ученика, който ме бе довел). Когато се справиш с подготвителните упражнения при Ментуптах и Има, ще получиш по-нататъшни наставления и посвещение под мое ръководство. Сега Има ще те заведе в школата и ще ти покаже всичко необходимо. Ако пожелаеш по време на този първи етап да говориш с мене, можеш да ми се обадиш да се срещнем някоя вечер. Бог да те води напред!

Птаххотеп ме благославя, аз му се покланям и тръгвам с Има към школата за новопостъпили ученици. Той ме отвежда до една от малките килии в стената на храма. Подава ми бяла ленена дреха и чифт обикновени сандали и ми казва, че това е моята килия.
Когато излизам, сменила копринената си одежда и позлатените си сандали с обикновените дрехи, вече съм духовен ученик точно като Има. Той ме води по-нататък, по дългата галерия с колоните, и през голямата порта влизаме в градината на храма. Тя е разкошна – четириъгълна зелена поляна, обградена с палми – прекрасно място за упражнения. Вървим нататък и зад тази част от градината, която прилича на парк, там, където са стопанските постройки, овощните и зеленчуковите градини, виждам как работят духовните ученици. Всички носят същите дрехи като мене, но няма нито един толкова млад… Има ме отвежда при директора на школата за новопостъпили ученици Ментуптах, дружелюбен човек с меки и изпълнени с обич очи. Той ми разяснява ежедневните ми задължения. Учениците са разпределени в малки групи – все под ръководството на Ментуптах, като всяка група се ръководи от по-напреднал ученик, кандидат-жрец. Ръководител на групата, в която ще бъда, е Има, висок, строен и много силен млад мъж. Неговото особено чисто излъчване ми направи впечатление още когато ме отведе за първи път при Птаххотеп. Издържал е повечето подготвителни изпити и мигът на посвещението му вече наближава. Има е кандидат-жрец. Външно ми прилича не толкова на мъж, колкото на някакво безполово същество, нито мъж, нито жена, досущ като архангел. От него се излъчва някаква огнена сила, красивото му лице носи всички признаци на висша интелигентност и на способност за свръхконцентриране, а две добре развити издатини над веждите са белег за мъдрост. Устата му е пластично красива, енергична, но ъгълчетата на устните му са меки и нежно очертани – знак за обич към всяко живо същество. Обиквам го от първия миг и ме обзема безкрайно доверие към него като към най-обичан брат. Радвам се, че точно той ще ме подготвя за изпитите.

Има ме представя на другите ученици. Всички те са избрали жречеството за своя професия, но жреци и жрици ще станат само ония, които издържат всички изпити и получат посвещението. Има доста, които никога не достигат необходимата за това зрелост. Те могат да останат на служба в храма до края на живота си, ако пожелаят. Такива хора вършат стопанските работи в градината и се занимават с животните на храма. Учениците, които издържат подготвителните изпити, получават нови задачи и нова работа в съответствие със своята степен.

Има води група, в която са събрани само духовно извисени ученици – повечето произхождат по бащина линия от божиите синове, като мен. Те се разпознават отдалече по издължената форма на главата. Към тях причисляват и мене. Чувствам се добре в тяхната чиста духовна среда.

Всяка сутрин при изгрева на слънцето трябва да се събираме в градината. Започваме с физически упражнения и концентрация. При различни положения на тялото правим дихателни упражнения и чрез тях трябва да съсредоточаваме вниманието си върху различните части на тялото си. Чрез тези пози и все по-продължителното им задържане можем да осъзнаем напълно цялото си тяло, да движим съзнателно и най-малките му части и всички вътрешни органи, да ги владеем и управляваме до съвършенство. По този начин тялото ни се превръща в безупречен инструмент.
Когато приключим с упражненията за тонизиране на тялото, отиваме в голямата зала за трениране на душата и духа. Тези упражнения се състоят в това, че Ментуптах ни диктува различни свързани помежду си мисловни образи, които ние трябва да преживяваме тъй интензивно, сякаш са истински. Благодарение на тези образи предизвикваме съзнателно различни състояния на духа в себе си и се учим да ги овладяваме. С тези упражнения Ментуптах ни води през различните сфери на подземния и небесния свят, през седемте кръга на ада и седемте небеса и ни учи при всички обстоятелства да запазваме присъствие на духа, за да можем – и в най-тежка ситуация – моментално да решим какво трябва да направим.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.