Години на подготовка 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

След като усвоим напълно този вид упражнения, трябва да направим още една крачка: най-различните душевни състояния трябва да бъдат преживени по заповед – без мисловни образи или представи, но със същата интензивност, както когато имаме някаква причина за това. Трябва да започнем тези упражнения от състоянието на най-дълбоки отрицателни емоции и да се изкачим бавно, стъпка по стъпка, до върховното състояние на щастие. Например започваме да се вживяваме в ситуация на най-дълбока покруса, после, бавно вживявайки се, преживяваме безразличие, изкачваме се все по-нагоре и по-нагоре, докато достигнем безметежна веселост и най-сетне чувството на върховно щастие.
Когато след по-дълга подготовка правим вече добре това, трябва да се упражняваме да сменяме по-бързо душевните си състояния, докато успеем да ги преживяваме едно след друго тъй умело, както един музикант може да изтръгне от своя инструмент според волята си всички тонове – от най-ниските до най-високите. После, след като сме усвоили добре душевните състояния и можем да преминаваме умело през всичките – от най-мрачното страдание до върховното чувство на радост, – можем вече да преминем една степен по-нагоре и трябва да преживяваме противоположни душевни състояния едно след друго без преход. Например дълбока скръб и веднага неистово веселие; или пък страх, а после светкавично бързо да превключваме на самоуверена храброст и да продължаваме да работим върху това упражнение за полярни душевни състояния.

Тези неща трябва да упражняваме само под ръководството на нашия учител. Те изискват твърде голямо напрежение на нервите. Минава доста време, докато с помощта на представите-образи преживяваме всички душевни състояния тъй, сякаш диктуваните ни картини са истински реални случки. Още по-дълго време е нужно, докато се изкачим по цялата стълбица на душевни преживявания, започвайки от най-ниската, за да стигнем до най-високата. Когато след упражнението приведем нервите си в абсолютно спокойствие и можем да останем в такова спокойствие през целия ден, само тогава може да преминем към най-трудното упражнение, за което споменахме – да преживяваме противоречиви настроения без преход. Смисълът на тези упражнения е да не бъдем подвластни нито на външни въздействия, нито на настроенията си, а да сме способни сами да диктуваме състоянието на душата си и, следователно, да запазваме душевното си равновесие при всички обстоятелства.

Човек предполага, че за да бъде весел или щастлив, винаги трябва да има някаква причина. Значението на тези упражнения с представите-образи или мисълформи е това, че ние първо си представяме някаква причина, за да се пренесем в едно или друго душевно състояние. Така ние овладяваме самите причини – понеже нямаме истинска причина, трябва сами да си представим и съответната причина.

После е ред на следващата крачка – да изживеем без причина едно или друго душевно състояние – без помощта на въображаеми образи, които предизвикват някакво конкретно състояние… След дълго трениране, когато напълно си усвоил тези упражнения, откриваш, че винаги само си си въобразявал, че имаш някаква причина да бъдеш „тъжен“ или „весел“, „смазан“ или „ликуващ до небето“, и т.н. Тези упражнения ни водят към убеждението, че различните случки нямат никакво въздействие върху нас. Откриваме, че всяко състояние на съзнанието произхожда от самите нас и възниква винаги отвътре. На една и съща случка един може да се смее, друг – да плаче, а трети пък ще остане съвсем безразличен, защото всеки един проектира навън своята собствена вътрешна нагласа и точно тази вътрешна нагласа ни вълнува, а не външните случки сами по себе си… Като краен резултат ученикът трябва да постигне способността да съхранява непоклатимото си душевно спокойствие при всички обстоятелства и никога да не излиза от него. Освен това, тези упражнения ни носят познанието и опита, че всичко, което ни се случва по земята, е преходно точно както са нетрайни и преходни излъчените в пространството и времето мисловни образи. Ние трябва да приемаме всяко събитие с убеждението, че то ни подтиква към развитие и напредване, но за да стигнеш до тази степен, ти е нужно много време и дълъг път. Постоянно трябва да се наблюдаваш най-стриктно, не бива да се забравяш нито за миг, винаги трябва да бъдеш в пълно съзнание, да бъдеш буден и да анализираш всяко чувство, всяка мисъл – за да знаеш от кой слой на личността ти идват те. А това не се постига от днес за утре!

Наред с това продължително възпитание на душата са ни зададени и чисто духовни упражнения за концентрация. Тях ми разяснява Има. След общите упражнения той ме отвежда в едно тихо ъгълче на парка и ми обяснява какво означава концентрация: не бива да позволявам на мислите си произволно да се лутат в мен, без ред, а трябва сама да си заповядвам да мисля за даден въпрос, който ми е предварително даден. Трябва да насочвам мислите си към една единствена точка, т.е. вместо центробежна, да им предам центростремителна посока. Има ми дава едно изречение, върху чието съдържание трябва да се съсредоточа. Когато успея с концентрацията, трябва да му се обадя. После ме оставя сама.
Изречението е: „Аз съм винаги проявление на Божественото.“
Сядам и започвам да се концентрирам върху изречението. Казвам: „Аз съм винаги проявление на Божественото.“ – веднъж, два пъти, десет пъти, сто пъти …не мисля за нищо друго: „Аз съм винаги проявление на Божественото… Аз съм винаги проявление на Божественото… Аз съм винаги проявление на Божественото…“

След един час отивам при Има и казвам:

- Не мога да се концентрирам върху изречението. Невъзможно е.

- Невъзможно? – пита той. – Защо ти се струва невъзможно?

- Както каза, концентрирането означава да насочиш всички сили, всички мисли към една точка, да ги събереш в една единствена точка. Всички сили на разума, на съзнанието да са фокусирани и да ги задържиш така. Ако обаче аз се концентрирам върху едно изречение, не мога да събера силите на разума си върху една точка. Изречението се състои от много думи. Те се редят една след друга както във времето, така и в пространството. Не мога да мисля за всички тези думи по едно и също време в една точка, а мога само в тяхната последователност във времето и пространството! А когато съм премислила изречението до края, трябва да скоча пак до началото и пак да го прекарам през мисълта си от началото до края. Така не мога да постигна концентрация. Или трябва да скачам на зиг-заг от края към началото:

Аз съм винаги проявление на Божественото

Аз съм винаги проявление на Божественото

Аз съм винаги проявление на Божественото или, ако си представя изречението като кръг, концентрацията ми се движи в кръг.

Обаче това не е концентрация!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.