Дървото на познанието на доброто и злото 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

След като смятам, че съм се справила сравнително добре с овладяването на мълчанието, заставам пак една вечер пред Птаххотеп и той пита:

- Какво научи, докато се бореше с мълчанието? Само над мълчанието ли се научи да бъдеш господар?

- Не, Татко, това просто бе невъзможно. Докато се борех с мълчанието, трябваше да се боря същевременно и с говоренето. В същата степен, в която овладявах мълчанието, ставах господар и на говоренето. Защото да мълчиш означава да не говориш, а да говориш означава да не мълчиш. Аз не можех да отделя тези две неща едно от друго. Открих, че както монетата има две страни, но е едно цяло, също и мълчанието и говоренето са двойка близнаци – две страни на една единствена цялост.

- Правилно – казва Птаххотеп.

После става и ме отвежда до един от големите бели дялани камъни, от които са направени стените на помещението. Показва ми гладката бяла повърхност на камъка и пита:

- Какво виждаш върху тази бяла повърхност?

- Нищо.

- А какво бих могъл да нарисувам върху нея?

- Всичко.

- Значи – казва Птаххотеп, – това Нищо съдържа в себе си всичкото. В това състояние двете образуват съвършено единство. Значи нещо от единството може да стане познаваемо, ако се отдели от него, ако се обособи и се разграничи от единството. Виж, сега върху тази повърхност ще нарисувам със зелено един лист от детелина. Той и преди е бил тук, върху каменната плоча, но ти не си могла да го разпознаеш, понеже позитивната форма на листа и негативната природа на фона са се съдържали все още една в друга. Те са били напълно идентични. Формата на детелиновия лист не е била още отделена от всичкото, което се съдържа в това Нищо. Благодарение на това, че детелиновият лист се появи в зелено, той се отдели от всичкото и стана познаваем… А сега помисли над нещо много важно: когато този лист се появява върху бялата повърхност в зелен цвят, това означава, че неговата форма в допълващия цвят – в този случай червен, е останал във всичкото като негов невидим, негативен образ. И знай: винаги онова, което виждаш, е познаваемо само поради това, че се е отделило от своята допълваща го половина, а тя е останала в Невидимото, в Неизявеното! Можеш да придобиваш някакво знание само чрез сравняване на двете разделени една от друга страни – позитивната и негативната. Докато тези две страни остават слети в единство, не можеш да възприемеш нищо, нито да познаеш нещо. Наблюдавай видимия свят! Той е познаваем само защото се е отделил от единството, където Нищото и всичкото почиват все още едно в друго, т. е. в абсолютното единство, което наричаме Бог. Творението е познаваемо само благодарение на това, че позитивното се проявява отделено от негативното и че ние можем да ги сравним двете. Не е възможно никакво възприятие, без да се раздели единството на две половини – едната проявена, а другата нейно огледално отражение и непроявена, – чрез което двете да станат познаваеми посредством сравнението. А сега ме последвай.
Птаххотеп ме отвежда в друго помещение, където поставя върху голяма маса една малка статуетка пред бялата стена. После поставя две лампи зад нея – отляво и отдясно – така, че статуетката да хвърля сенки наляво и надясно. После взема прозрачно червено фолио и го поставя пред дясната лампа. За моя най-голяма изненада сега на стената вдясно се появява червена сянка, а вляво – зелена.

- Как става това, Татко на душата ми? – питам изумена.

- Помисли и сама ще намериш обяснението – казва Птаххотеп.

Оставам известно време безмълвна и се концентрирам, докато преживея решението. После обяснявам:

- Фигурата пречи на светлината, станала червена, да премине през нея и затова на стената може да се появи само допълващият цвят – зелена сянка. И обратно – фигурата възпрепятства напълно светлината от другата лампа и затова изглежда, че сянката от тази страна на стената е станала червена.

- Много правилно – казва Птаххотеп, – ти виждаш, че двата цвята не могат да съществуват един без друг. Същото е и с мълчанието и говоренето. Каквото и да откриваш във външния свят като познание, допълващата му противоположност остава в непроявения свят. Когато говориш, в непроявения свят остава допълващата говоренето, негативната му страна – мълчанието. Ако мълчиш, тогава пък в непроявеното остава допълващата мълчанието, позитивната страна – говоренето. Ако се образува планина, като негативен образ трябва да се появи низина. Как би могло да има планина без низина и низина без планина? Нищо не може да се прояви и да стане познаваемо, без да присъства същевременно неговата непроявена противоположност – допълващата го половина. Когато се проявява нещо положително, отрицателното остава непроявено. И обратно, когато се проявява нещо отрицателно, положителното остава непроявено. Където се появи едното, допълващата го половина също присъства задължително, макар и в състояние на непроявеност. Те са свързани – едното с другото завинаги, във вечността… Това означава, че разделянето им е само привидно, защото двете допълващи се половини, макар и разделени и излезли от единството на Цялото, не се отдалечават една от друга и не могат никога да останат една без друга. Неделимото, божественото единство или единение се проявява винаги и навсякъде, защото при това привидно разделение то продължава да действа постоянно във вид на силата на привличане, присъстваща във всичко – между положителното и отрицателното.

Те се стремят към своето първоначално състояние, към божественото единство. Ако нещо се появи в проявения свят, това нещо не може никога да се отдалечи окончателно от единението. Рано или късно то ще открие своята допълваща го половина, за да се слее отново с нея. Силата, която оживотворява всичко съществуващо и движи всяка сътворена форма обратно към единството или единението, е това, което ние наричаме Бог… Творението, или познаваемият свят, прилича на дърво: от дясната му страна растат позитивни, добри, а от лявата – негативни, лоши плодове. Но и двете страни принадлежат към един и същи ствол и са резултат от едно и също единство. Доброто и злото са резултат от своя разрив с единството, което не е нито добро, нито лошо, а божествено. Само благодарение на този разрив е станало възможно познанието. Следователно видимият свят трябва да се състои от добро и зло, иначе не би бил познаваем и изобщо не би могъл да съществува. Цялото Творение е дървото за познаване на доброто и злото! Творецът, Бог, не е нещо, напуснало единството, не е нещо, отделило се, за да стане познаваемо, защото Бог е самото единство. Той стои над всичко сътворено, напуснало или по-точно избликнало от единението, и се таи в Себе си, в съвършеното единство. Той е Нищото, от което произлиза и се проявява всичко, но в Него именно Нищото и Всичкото са неразделени и съставляват абсолютното божествено единство и единение! Творение винаги означава само едната половина на цялото, изпаднала от единното и станала познаваема чрез сравнение, докато нейната допълваща я половина е останала в непроявеното. Затова никога не ще можеш да видиш и познаеш Бога – Твореца, в света на сътвореното, защото Бог няма допълваща го половина, с която да бъде сравним. Абсолютно невъзможно е да Го сравниш с каквото и да било. Следователно няма никаква възможност и да Го познаеш – можеш само да бъдеш Бог!… Чуй добре, детето ми, има само едно вечно Битие – един единствен Бог. Във всичко живо диша това единствено Битие – живее този единствен Бог. Той е неделимото единство. Той присъства навсякъде, Той изпълва цялата вселена – тя живее, защото Бог я оживотворява със своето собствено вечно Битие!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.