Дванадесетте двойки качества 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

На следната вечер пак стоя пред Птаххотеп.

- Дойде време – казва Той – да се заемеш, като следващо упражнение, с дванадесетте двойки качества. При посвещението ще те изпитват за това. И така, слушай внимателно и запомни добре това, което ще ти кажа сега. Както „мълчание“ и „говорене“ са две допълващи се форми на проявление на една и съща енергия, така има дванадесет двойки качества, които трябва да се научиш да овладяваш. Отсега нататък ще идваш в храма само преди обяд, после ще се връщаш в двореца, където ще бъдеш постоянно сред хората в обществото. Много по-лесно е да овладееш тези качества в храма, отколкото в светския живот.
Тук се срещаш само с подобни на тебе, стремящи се към божественото единство ученици, както и с вече живеещите в него жреци и жрици. Но в светския живот си изложена на най-различни изкушения. Там ще срещнеш мнозина, обладани от страстите на тялото, които ще искат да повлияят и на теб. Опасността да паднеш е много по-голяма. Ако можеш да овладееш всички тези качества в светския водовъртеж, значи ще издържиш и изпитите за посвещението. Дванадесетте двойки качества са:

мълчание — говорене
възприемчивост — неподатливост
подчинение — властване
смирение — самоувереност
светкавична бързина — сдържаност
приемане на всичко — умение да различаваш
предпазливост — храброст
непритежаване на нищо — разполагане с всичко
необвързаност с нищо — вярност, лоялност
да се показваш — да живееш незабелязано
да презираш смъртта — да цениш живота
безразличие — любов и обич

Сега планетата Земя е навлязла вече в един дълъг период, когато управлението постепенно ще завземат обладани от земни страсти и егоизъм хора. Но ти добре знаеш, че където се проявяват отрицателни сили, там трябва да има за баланс и положителни, но в състояние на непроявеност. По време на този мрачен за Земята период божиите синове, чрез които се проявяват божествените закони на безкористната любов, ще трябва постепенно да напуснат нивото на земните дела и да се оттегляш в духовните сфери – ще трябва да се върнат в непроявеното. Ала те ще продължават да работят и след това в сферата на духовното у човека, защото именно те ще бъдат несъзнаваната страна на човечеството и ще се изявяват в душите на духовно съзряващите хора като копнеж за освобождение и спасение. В продължение на хилядолетия на Земята ще се сблъскват във все по-ожесточени борби жаждата за власт на отделни хора и растящото недоволство на поробените човешки маси. Нестихващите хилядолетни битки и господството на алчността, суетното високомерие, завистта, отмъстителността, омразата и другите животински качества биха изтрили от повърхността на планетата всичко хубаво, правдиво и добро, ако Божият промисъл не е предвидил една общност от свързани чрез духа хора да работи под ръководството на действащите на духовно ниво божии синове, за да спаси от забвение нашето тайно знание и да продължи да го разпространява. Както всяка планета, Земята се намира под ръководството на една висша духовна енергия, която се изявява чрез божиите синове в подходяща за човеците форма. Тази енергия се проявява и действа чрез група духовно посветени индивиди, които са достигнали нивото на божиите синове. Всички те работят заедно за великото дело: да изтръгнат Земята от мрака, от господството на материалните и адските сили – от изолацията – и да я освободят. Всеки посветен взема участие в това дело, това ще бъде също и твоята задача… За да стане един човек съработник, годен за великото дело, той трябва най-напред да овладее цялата стълбица от двойки качества. Така че ти също трябва да издържиш изпитите по тези добродетели. Овладяването им означава, че ти ще ги употребяваш в подходящо време и на подходящо място. Едно и също качество, което на подходящо място в подходящо време е божествено, употребено на неподходящо място и в неподходящо време е сатанинско. Понеже Бог създава само добро, красиво и истинно. Няма лоши качества и лоши енергии, има само неправилно приложени качества и зле употребени енергии… Ти вече сама знаеш какво означава „да мълчиш“ и „да говориш“ разумно. „Мълчанието“ е божествено качество, то носи благослов, ако човек го употребява където и когато трябва да се мълчи. Ако обаче мълчиш където и когато би трябвало да говориш, ако например би могла да спасиш с една дума човек от голяма опасност, а мълчиш, божественото „мълчание“ се е превърнало в сатанинско „премълчаване“. Ако говориш на неподходящо място и в неподходящо време, божествената дарба да говориш се превръща в сатанинско „бърборене“.

Едната половина на следващата двойка качества – „възприемчивост“, е божествена, ако си възприемчива и с отворено сърце за всичко възвишено – за красивото, доброто и истинното, ако оставиш Бог да работи върху теб и ако Го приемеш в себе си. Тя обаче става фатална и сатанинска, ако се превърне в безхарактерна и безволева „податливост“. Другата половина на тази двойка – „неподатливостта“, означава способност да оказваш устойчивост и непреклонна съпротива на всички нисши влияния и въздействия. Ако обаче се съпротивляваш и на висшите енергии, божествената способност „да бъдеш устойчива на влияния“ се превръща в „сатанинска изолираност“.

Безусловното подчинение на Божията воля е дълг на всеки съратник във великото дело. Божията воля може да се изяви непосредствено чрез тебе самата или чрез други хора. Можеш да разпознаеш Божията воля, ако старателно проверяваш всичко, което изискват от теб, и ако си сигурна, че то съвпада с твоето най-дълбоко вътрешно убеждение. Бог ни говори чрез нашето дълбоко вътрешно убеждение и ние трябва да Му се подчиняваме безусловно. Да се подчиняваш някому против собственото ти убеждение, само от слабост, страх, или пък сервилност и заради материални облаги, т.е. поради низши и личностни мотиви, означава „подлизурство“, а то е сатанинско.
„Властване“ означава ти, която имаш силна воля, да помагаш на много други незнаещи и слабоволеви човешки същества да започнат да разбират нещата и да засилват всеки поотделно собствената си воля. Обединявайки всички сили на хората, универсалната или вселенската обич и любов постепенно ще доведе нещата до всеобщо благополучие, но без да накърнява свободната воля на всеки индивид или правото на човека на самоопределение. Така че всеки, който пожелае да наложи на другите хора собствената си воля без обич и от егоистични съображения и да им отнеме правото сами да вземат своите решения, превръща божественото качество на „властването“ в сатанинска „тирания“.

„Смирение“ трябва да преживяваме спрямо божествения, оживотворяващия ни висш Аз. Трябва да осъзнаваш, че всички истински добродетели принадлежат именно на този твой Аз, че човешката личност е само средство за проявление, инструмент за отразяване или проектиране на божественото, но сама по себе си личността не е нищо друго освен празна обвивка. Трябва да разпознаваш в себе си божествеността, която се проявява навсякъде във вселената – вечното Битие, вечното Същество, вечното СЪМ – и смирено да му се подчиняваш. И обратно, никога не трябва да се подчиняваш на низшите земни или адови сили и да падаш на колене пред материални форми. В този случай божественото „смирение“ ще превърнеш в сатанинско подло „раболепие и самоунижение“, с което ще оскърбиш и нараниш оживотворяващата те божественост на вечното Битие.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.