Дванадесетте двойки качества 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Ако искаш да работиш и служиш добре на великото дело за спасение на Земята, не бива никога да забравяш, че ти не живееш и не работиш със собствени сили. Всяка енергия произлиза от Бога и всички сили, които се проявяват чрез тебе, се вливат в тялото ти от твоя висш Аз – от Бога. Имай винаги на ум истината, че твоята личност е само едно подобие. Твоята истинска същност – единствената вечна реалност в теб е Бог! И тъй, самоувереност означава да имаш доверие на живеещия в сърцето ти Бог, а не на онова подобие, което е личността ти. Божествената „самоувереност“ е абсолютно необходима за всяка творческа дейност и означава вътрешна връзка с Бога. Ако обаче някой човек си въобрази, че неговите качества и сили са си единствено негови собствени – а не на Бога, тогава божествената самоувереност се превръща в сатанинска „самонадеяност“.

Един съработник в това голямо дело трябва да може да взема решения със светкавична бързина. Ти трябва да се научиш да избираш мигновено, без колебание, най-добрата от различните реални възможности. Могат да настъпят ситуации, в които един миг закъснение ще означава пропускане на уникална възможност, която никога повече няма да ти се предостави. Ако можеш да действаш абсолютно концентрирано в мига, с присъствие на духа, излизащо извън представите за време, тъй като Божията воля се изявява чрез теб и в този случай моменталното решение идва от Бога, светкавичната бързина на твоето решение е божествена. Ако обаче действаш светкавично, но прибързано, без да мислиш и да се владееш, губейки по този начин концентрацията си, тогава божествената „светкавична бързина“ се превръща в сатанинска „прибързаност“.

Ето защо трябва да усвоиш и божествената „сдържаност“. Преди всяко действие трябва да бъдеш способна да контролираш собствената си природа и с много търпение да съумяваш да оставяш всяко отделно решение да узрява в тебе самата. Често ще трябва да отделяш доста време, за да се научиш да разпознаваш Божията воля, докато стигнеш до мига да намираш във всеки конкретен случай правилното и единствено най-добро решение. Ето това означава да работиш с нужната „сдържаност.“ Ако обаче протакаш тази сдържаност безкрайно дълго и не стигаш до никакво решение, тогава божествената „сдържаност“ се превръща в сатанинска „колебливост и нерешителност“.

Един съработник ще бъде наистина полезен за осъществяването на Божия план, ако се научи да приема всичко, което му поднася съдбата. Не външните обстоятелства ти придават някаква стойност, твоята стойност се определя само от степента, в която ти във всеки конкретен случай можеш да бъдеш проявление на Бога. Униженията и оскърбленията от света не са в състояние да намалят или разрушат твоите вътрешни ценности. Но пък и хвалебствията и величаенето не могат да ги умножат. Тъй че начинът, по който се държат с тебе незнаещите хора, не трябва да те засяга. Трябва да оставаш такава, каквато си, независимо дали ще те унижават, или ще те величаят. Научи се да бъдеш доволна от всички обстоятелства и да ги приемаш, без да се вълнуваш ни най-малко, и да не те смущава нито критика, нито хвалба. Ако твоята работа за реализиране на Божия план изисква от теб да живееш в голяма оскъдица или пък ако стоиш на висок пост и разполагаш с огромно състояние, трябва да приемеш и едното, и другото като средство за постигане на великата цел. Нищо не трябва да променя твоята вътрешна нагласа. Ако така си служиш с „приемането на всичко“, това е божествено. Но винаги трябва да можеш да преценяваш добре и да вземаш своите правилни решения – без това да те е засегнало в твоята дълбока същност – кога трябва да се защитиш, като представителка на божествения порядък, от унижения и оскърбления и кога трябва да се дистанцираш скромно от славословията. „Приемането на всичко“ никога не трябва да се изражда в апатична „безучастност“ или подла „безхарактерност“.

Избирай винаги най-доброто и не се задоволявай с малоценни неща. Трябва да умееш да различаваш красивото от грозното, доброто от злото, истинното от фалшивото – Божественото от сатанинското. Без съвършеното умение да различаваш нещата ще бъдеш напълно негодна за реализирането на Божия план.
Ако обаче искаш да бъдеш полезна, трябва да умееш „да се бориш“ с всички сили. Трябва да се бориш с меча на истината срещу сенките на заблудата, за да помогнеш на Божественото да победи на земята. Обаче от благородната и храбра „борбеност“ никога не трябва да преминаваш към постоянна глупава „свадливост“.

Никога не трябва да забравяш, че – макар да ти се налага често да се бориш храбро – ти трябва да правиш това само с духовни средства или оръжия, за да носиш мир на Земята. Трябва да се стремиш да обединяваш всичко онова, което е разделено и разпокъсано, както и винаги да помиряваш едни с други онези, които водят битки помежду си. Твоето миролюбие никога не бива да се превръща в страхливо или носещо ти изгода „нежелание за борба“.

Ако искаш да станеш полезен съработник за възкресението на Земята, трябва да се научиш и на „предпазливост“, но същевременно да можеш да решаваш кога и къде да прилагаш това божествено качество. С „предпазливост“ можеш да спасиш себе си и много други хора от големи опасности, от зло, щети и безсмислени жертви. Но ако от страх или неувереност не се решиш да направиш нещо, божествената добродетел „предпазливост“ става сатанинско „малодушие“.

Трябва да притежаваш желязна „храброст“, да не се боиш от никаква опасност, да вървиш смело срещу всички трудности и да отблъскваш безстрашно всяка нападка срещу Божественото, ако това е нужно за постигане на голямата цел. Обаче божествената „храброст“ никога не бива да се изражда в „безразсъден риск и самоунищожение“.

Като съработник в реализирането на Божия план ти също трябва да разбираш какво означава „непритежаване на нищо“. Независимо дали твоята задача изисква от теб абсолютна бедност, или те поставя сред богатство, помни винаги, че никога и никъде нищо не ти принадлежи, а всичко е собственост на Бога, но от това всичко ти получаваш само онова, което ти е необходимо, за да изпълниш задачата си. Както една тръба за вода няма отношение към това, дали през нея тече по-малко или повече вода, понеже тя не й принадлежи, така и ти трябва да гледаш на всичко, което ти дава съдбата, като на идващо от Бога, което трябва да предаваш по-нататък. Няма нужда да се грижиш от какво ще живееш. Получаваш точно толкова, колкото ти е нужно. А и дори да си много богата, трябва винаги да имаш в съзнанието си мисълта, че не притежаваш абсолютно нищо. Но това позитивно божествено отношение не бива никога да деградира до „безгрижие или пренебрежение към материалните неща“, нито до „презиране на материята“. Никога не бива да очакваш от твоя ближен да те поддържа, без ти да работиш!

Материята също е проявление на Бога и затова трябва да я цениш като нещо божествено, трябва да умееш да я владееш и да разполагаш с нея. Трябва да притежаваш изкуството да си набавяш винаги толкова материални неща, от колкото имаш нужда за изпълнение на земните си задачи. Винаги имай пълното съзнание за истината, че докато си тука, на Земята, трябва да действаш със, а не без материята или против материята. Нужно е да умееш да събираш и задържаш материалните средства, да ги владееш и употребяваш правилно. В противен случай си напълно изложена на произвола на земните нисши сили, ще бъдеш зависима от тях и не ще можеш да изпълняваш задачата си съвсем свободно и независимо. Но внимавай с божественото качество да властваш над материята, за да не се превърне то в егоистична и сатанинска алчност и жажда за притежаване.

Като съработник в името на великото дело не бива да бъдеш привързана към никого. Научи се добре да разпознаваш у всеки човек онова, което той носи в себе си: кое е божественото в него, кое – земно и кое – адово или сатанинско. Обичай не личността, а Божественото в нея, понасяй земното и избягвай демоничното. Ако задачата ти изисква това, трябва да можеш без колебание да напуснеш най-любимия си човек, защото винаги трябва да имаш на ум, че достойното за обич в него е Бог, а не личността. Личността е само инструмент, чрез който се изявява Бог. Можеш да откриеш същите изяви и при други личности и да ги обичаш. Обичай Бога във всеки човек, тогава няма да си привързана към никого. Но тази „необвързаност“ не бива да се превръща в „безлюбие, неотзивчивост или безразличие“ към твоя ближен, към другите хора около теб.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.