Дванадесетте двойки качества 3 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Ала ти трябва да оставаш вярна цял живот, до смърт на всички онези, в които си разпознала проявлението на Бога. Ти обичаш учителите си и съработниците си във великото дело, защото в тях си познала Бога. И ще бъдеш вярна на Бога именно чрез тях, защото ще обичаш тяхната личност само като инструмент на Бога. Така уважението и верността ти към твоите учители и съработници никога няма да стане обожание, нито „култ към личността“.

Ако искаш да бъдеш полезна във великото дело, трябва да усвоиш умението и изкуството да владееш и контролираш собствената си личност и да си служиш с нея в обществото като с инструмент, който изпълнява твоята воля, идваща от Бога. Трябва да дадеш живот на дарбите и способностите си чрез твоите духовни сили и да ги покажеш на много хора като доведени до еманация и излъчване, тъй че да изявиш духа си във висша степен чрез своята личност, чрез стойката, движението на ръцете, израза на очите и погледа и чрез изкуството си да говориш, за да привличаш хората към себе си, за да можете заедно да се извисявате към по-съвършена духовност. Значи трябва да можеш да показваш духа си пред обществото чрез своята личност – без притеснения, без задръжки. Но умението „да се показваш“ никога не трябва да събужда в тебе дявола на суетата, нито пък да се обезобразява до самонадеяност или самовлюбеност, до желание да блестиш и изпъкваш с дарбите си от Бога. Ако хората те почитат и приемат с аплодисменти, в съзнанието ти неизменно трябва да присъства мисълта, че те са въодушевени не от твоята личност, която е само празен съсъд, а от Бога, който Се е изявил посредством твоята земна обвивка.

Ако, служейки си с изкуството „да се показваш“, не се поддадеш на дявола на суетата, тогава ни най-малко няма да те смущава това, че ти, изпълнявайки други задачи, отново трябва да останеш напълно незабележима и незачитана сред другите хора. В тези случаи не бива да показваш способностите си, просто изчезвай незабелязано сред людете, като една от многото, без да желаеш да правиш впечатление и да се открояваш сред тях. Но това скромно поведение на „незабележимост“ никога не трябва да се превръща в подценяване на собствената личност и в самоунищожение. В сърцето си винаги трябва да носиш своето човешко достойнство.

Ако искаш да станеш истински участник във реализирането на Божия план, длъжна си да можеш да докажеш абсолютното си пренебрежение към смъртта. Трябва да си непоклатимо уверена в това, че смърт изобщо няма, тя не съществува. Когато тялото ти се износи, твоят висш Аз го изоставя. Висшият Аз е клонка от Дървото на живота, той е самият Живот, а животът е безсмъртен и вечен. Щом в съзнанието си ти си се идентифицирала вече с живота, ще съумееш да се изправиш лице срещу лице пред смъртта – ако твоята задача те изложи на смъртна опасност, – без страх ще посрещнеш и най-голямата заплаха, невъзмутимо пренебрегвайки мисълта за смъртта. Но не оставяй никога „презрението към смъртта“ да бъде изопачено в подценяване на живота, т.е. в „пренебрежение към живота“.

Живота трябва да цениш повече от всичко. Животът е самият Бог. Във всичко, което живее, се изявява вечното Битие, вечното СЪМ, вечното Същество. Никога не бива да се излагаш безразсъдно на опасност. Цени Живота и в своето тяло, живей с радост. Но радостта от живота никога не трябва да се превръща в самоцел и да се изражда в „сластолюбие“.

А най-накрая ще трябва да издържиш най-тежкия изпит – на „любовта“ и на „жестоката любов“ – „безразличието“. Последната двойка качества образува още на земно ниво неделимо единство. Винаги, когато изявяваш едната половина, без да искаш, автоматично се проявява и другата. Трябва напълно да се откажеш от твоята лична нагласа и от своите гледни точки, от личните си симпатии и чувства: да можеш да обичаш така, както обича самият Бог – да обичаш всичко, без разлика! Да обичаш, самата ти свързана в единението и единството на вечното Битие. Тъй, както слънцето грее с абсолютно безразличие над хубост и грозота, над добро и зло, над истина и лъжа – всъщност то обича, – така и ти трябва да обичаш с пълно равнодушие и това, което е прекрасно, но и онова, което е грозно, всяка добрина, както и всяка злина, истинското и фалшивото. Най-възвишената, божествената любов е абсолютно безкористната любов! Трябва да ти е напълно безразлично, че някой е красив или грозен, че е добър или зъл, искрен или лицемерен – трябва да обичаш всички еднакво. Трябва да усетиш, че прекрасното не съществува без безобразното. Трябва да разбереш, че доброто не може да съществува без злото. Трябва да знаеш, че не може да има истина без лъжа. Именно затова трябва да обичаш всичко. Трябва да проумееш, че красивото и грозното, доброто и злото, истинското и неистинското са само взаимно допълващи се огледални образи на Неизразимото, което ние наричаме „Бог“ – за да имаме някаква дума за него.

Ако от тебе се излъчва абсолютно безкористна и ненакърнена обич към всяко живо същество, към тази твоя обич и любов никога повече, при никакви обстоятелства, няма да се прибавя лична симпатия. Ти ще наблюдаваш всичко от позицията на великото цяло, а когато гледната точка на всеобщото се сблъска с гледните точки на отделните личности, ти без колебание ще защитиш позицията на цялото и ще пренебрегнеш хладнокръвно отделните индивидуални човешки интереси. Но това хладнокръвие и незачитане на индивидуалното винаги трябва да има своя корен във вселенската божествена обич и любов и никога не трябва да произтича от някаква лична „антипатия“.

Е, ти ще трябва да проявяваш твоята безадресна, жестоко безкористна обич и любов към ближния си например и в такива случаи, когато неговата душа може да бъде спасена само с цената на земното му благополучие, дори и тогава, когато той е най-близкият ти човек. Би трябвало евентуално да можеш да гледаш безразлично как твоите най-любими същества попадат сред най-големи опасности и, ако те не реагират на обичайните мерки, ти нямаш право да се намесваш нито с твоята духовна сила, чрез хипноза, нито с магически средства, ако спасението на техните души изисква те да преминат съответно през тези опитности. По-добре е един човек да бъде съсипан материално или физически, дори да умре, отколкото да загуби душата си. Но при всички обстоятелства си длъжна да направиш всичко възможно за спасението на душата му. Също като Бог, който не се бърка в никакви човешки работи, а ги оставя свободно всеки да прави своя индивидуален избор, тъй и ти трябва да оставиш ближните си на тяхната свободна воля и никога да не ги принуждаваш за нищо. Твоята готовност да помогнеш трябва да бъде насочена винаги към спасението на душата, а не от гледна точка на земното благосъстояние или физическото здраве. Обаче тази божествена обич и любов никога не бива да се изражда в „безлюбие и равнодушие“ и ти никога не бива поради лична антипатия да отказваш да помогнеш някому, ако можеш да го спасиш със средства от проявения на земята свят.

Това са най-трудните за тебе и най-сериозните изпитания, защото ще трябва да се самоотричаш, да изключваш личните си чувства, като че ли те никога не са съществували. Само след като напълно овладееш и контролираш единадесетте от изброените по-горе двойки качества, ще можеш да чуваш и разпознаваш Божия глас тъй ясно, че ще усещаш със сигурност – и в най-трудните ситуации – и ще знаеш какво трябва да правиш или не трябва да правиш – ръководена от божествена обич и любов.

От този миг нататък повече няма да можеш да грешиш, тъй като ще бъдеш самата обич и любов! А обичта или любовта може да действа само чрез обич и любов. Няма да е нужно да правиш нищо друго, освен да излъчваш твоя висш Аз, да бъдеш Себе си, и цялата вселена ще може да черпи от твоята топлина, от твоята светлина и от твоята сила. Тогава ти самата ще си станала божествена, съзнанието ти ще бъде идентично със самия Бог! Ти ще си се измъкнала от света на Дървото на познанието на доброто и злото, значи, от царството на тленността и от дървото на смъртта, където всичко изглежда разделено и раздвоено, и ще си се върнала в царството на Дървото на живота, в царството на божественото единение и единство. Ще ядеш отново от плодовете на Дървото на живота и от тях ще даваш и на онези, които вървят заедно с тебе, за да могат всички да се завърнат в единението и единството на нетленния безсмъртен живот, във вечното Битие – СЪМ – Същество, в Бога.
О, представителю на Бога! Никога няма да забравя думите ти. Те са запечатани тъй дълбоко в душата ми, че съм станала едно цяло с тях. Проникнали са в кръвта ми, в мозъка на костите ми и след това поучение аз вече не съм същата, която бях преди. Но моята задача е да осъществя всичко това.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.