Бъдещето 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

В живота ми започва нов дълъг период. Проверявам всяка своя мисъл и дума, всяко действие. Обмислям и преценявам дали наистина в подходящото време и на подходящото място давам израз на божественото, а не на сатанинското. И в състояние на такава постоянна будност, под непрекъснато самонаблюдение, откривам колко съм неовладяна и спонтанна, с една дума, още само личност. Колко ли време ще трае това, докато стана неподвластна на страстите, докато престана въобще да се идентифицирам с външните си впечатления и стигна до състояние да успявам винаги да бъда господар на всичките си физически, душевни и духовни енергии!

През този период на подготовката си за посвещението ходя само до обяд в храма и се връщам в двореца след упражненията за тялото и душата. Следобед участвам в светския живот – излети, пътувания с кораб или колесница и посещения на селища. Но ужасно се отегчавам по време на тези излети и забавления. Не защото не обичам компания, съвсем не! Наистина искам да бъда сред хора, но сред такива като мен, които имат какво да споделят. Но човеците са съвсем различни от нас, потомците на божиите синове. Ние също имаме човешка кръв и вече не сме съвсем чиста раса, но живеем в духа съзнателно, а не така материалистично, както потомците на човешките синове. Те сякаш съвсем са забравили, че в своя висш Аз са свободни духове и че тялото е само инструмент за изявяване на висшето. До такава степен са се идентифицирали с тялото си, че живеят със заблудата, че са само тяло. Когато тялото им иска храна, мислят си, че самите те искат да ядат, че те самите са гладни, и вместо да приемат храната под контрола на духа, правят така, сякаш те самите ядат, а не като зрители, наблюдаващи своето тяло. Ядат лакомо и настървено като животни. Наблюдавам ги по време на „храненето“ и често ми се ще да извърна глава, за да не виждам почти животинското им поведение. Аз също позволявам на тялото си да се храни с добър апетит, давам на стомаха и храносмилателните си органи чиста храна и се наслаждавам на ястията, за да позволя на тялото ми да поеме пълноценните енергии от храната, но как бих могла да се идентифицирам единствено с всичко това?! Моят висш Аз не може да бъде гладен, защото е не материя, а неин господар. Наистина съзнанието ми приема посланието на тялото, че има нужда от храна, и аз усещам това като глад. Но „АЗЪТ“ в мене не яде и не пие. Как бих могла да забравя дори и за миг, че тези функции са необходими само за да се запази тялото здраво? Но моят Аз има нещо общо с това само защото контролира какво приема тялото и внимава зъбите и езикът да си вършат добре работата. Никога не мога да разбера хора, които след животинското си ядене казват: „Това наистина ми се услади!“ – „На него“ му се било усладило! Не знае ли, че е било вкусно само на небцето и езика му? Ех, тези жалки човешки същества, роби на телесните си желания… ние не се разбираме с тях. Но Татко и Птаххотеп казват, че е наш дълг да бъдем сред тях и да будим по-висши потребности в душите им. И при това баща ми знае, че велможите от неговия двор се интересуват най-често само от това, как и къде биха могли да получат висока и добре платена служба, за да станат богати час по-скоро и да задоволят властолюбието си. И още, ходят на лов за диви животни и използват ума си, за да убиват невинни създания, пък и се гордеят с това на всичкото отгоре! Би трябвало да се срамуват! Тези хора са много по-лоши от животните. Зверовете убиват само от глад! А хората убиват от страсти, защото убиването – във война или на лов – им доставя удоволствие. Но Татко казва, че човечеството е още неразвито и не трябва да го съдим според нашата собствена мяра. Хората смятат за безкрайно важно и това, от какво семейство произхождат. Ако имат допълнително дори само един прадед, потомък на божиите синове, споменават това колкото е възможно по-често и презират всекиго, който няма благородни деди. Затова отдават такова голямо значение на ранга на семейството, от което вземат съпруг или съпруга. Колко е смешно! Сякаш не знаят, че земният живот е само едно пътешествие между раждането и умирането на тялото и че висшият Аз е един и същи във всяко живо същество, че всъщност само тялото може да има „произход“. Стъпалото, това, колко високо стои един човек, се определя единствено от степента на неговото съзнание. Често се случва така, че един човек с много предци от расата на божиите синове има по-ниско ниво на съзнание от някой друг с по-малко деди от тази божествена раса.

Когато съм с такива люде, имам усещането, че съм сред мъртъвци, които се движат, говорят, ядат и пият само поради това, че в тях действат силите на външната природа. Къде е осъзнатият дух, който владее природните сили – и в човешкото тяло, и във вселената, – и ги направлява съзнателно? Те изобщо не знаят, че притежават способността да управляват тези съзидателни творчески енергии. Толкова са слепи, че виждат само външната форма на един човек и нямат никаква представа, че аз виждам вътрешното човешко същество – мислите, чувствата, цялата му душа. Те спокойно ме гледат в очите и ме лъжат, защото си мислят, че щом не могат да четат моите мисли, и аз не виждам техните. Не знаят, че лъжата ги изолира, тъй като около тях се появява разширяваща се като дим тъмна сянка, много грозна и воняща. Моите лъвове веднага усещат, ако такъв лъжец се приближи към лъварника, сбърчват носове, стават и с презрителен поглед се отдалечават царствено. Аз обаче нямам право да се защитя по този начин, а трябва да им отвръщам учтиво, като че ли не съм видяла нито усетила тяхното лицемерие!

Предпочитам да съм с Татко. Той заповяда да построят на брега на морето, в сенчеста градина, прелестна къщичка за двама ни. Щом му остане свободно време, тръгваме за там, само с най-необходимата прислуга, и отплуваме надолу по Нил. Там можем да се насладим на спокойствие, на безбрежно море и на тихата радост да бъдем заедно. И двамата обичаме с детска преданост морето – великата Майка на земята. Там сме щастливи и животът ни е тясно свързан с морето. В привързаността си към него усещаме съвършената свобода, непреходността, вечността… Използваме всяка възможност да бъдем там. Разхождаме се по брега, търсим раковини, после влизаме с малка лодка навътре в морската шир и гребем сами. Разкошно е, когато при хубаво време морето е неподвижно и гладко като безбрежно огледало, но е чудесно и при буря, когато се надигат могъщи вълни и ту подемат лодката като люлка нагоре, ту я спускат ниско надолу. Събличаме се, скачаме във водата и плуваме в чудните прохладни вълни. След гребането и плуването оставаме седнали на брега дълго – тогава мога да разпитвам баща ми.

- Татко, как е възможно хората да са толкова слепи за духовната истина? Какво ще стане със Земята, ако управлението попадне в ръцете на човешките синове, както веднъж ми каза Птаххотеп? Ще има ужасни последствия, ако управляват тези люде, обзети от егоизъм и жажда за власт. Аз също вече предусещам бъдещето – упражненията в храма отварят вътрешния ми взор и ясновиждането ми се развива с всеки изминал ден, но все още не виждам всичко тъй ясно, както ти и Птаххотеп.
Баща ми дълго гледа навътре в морето. После започва да ми говори.

- Да, в продължение на няколко хилядолетия Земята ще трябва да премине през един изключително тежък период. Както вече знаеш, чистокръвните божии синове отдавна са я напуснали. Постепенно ще изчезнат съвсем от света и техните синове, родени от смесването на двете раси, но все още носещи в себе си възможността за съвършено божествено изявяване. За да може обаче по-висшите дарби да се разпространят по-нататък чрез наследствеността, те, след като получат посвещението, ще вземат за жени пак човешки дъщери и това ще продължи поколения наред, докато чрез постоянното кръстосване на всяка степен между хора и чистокръвни божии синове не се създадат всички степени на въплъщаване. Въпреки че вълните на сътворяващата енергия ще се стремят продължително време към все по-дълбоко материализиране, в наследствеността винаги ще побеждава земният елемент. Това обяснява защо на света ще се раждат все по-малко потомци на божиите синове с първоначалната издължена форма на главата и с възможности за проявяване на по-висши способности. Но все пак, според законите на наследствеността, благодарение на постоянните кръстосвания, ще се появи възможността да се въплъти отново един чистокръвен син на Бога, и то в най-мрачната материалистична епоха. Не е далече времето, когато ще се раждат само хора с кръгли глави – те ще властват навсякъде по света, а също и тук, в Египет. Те няма да имат духовното виждане и мъдростта на сегашната династия и вместо да управляват с безкористна любов народа си, ще царуват само с интелекта, ще бъдат носители на груба и сляпа жажда за власт и безграничен егоизъм.

От постоянните кръстосвания между божиите синове и човешките дъщери постепенно ще възникне междинна раса, която да предава по¬нататък наследствените качества и на двете раси. Доста индивиди ще имат човешка кръв, но и издължена глава – именно с това ще носят всички духовни и прорицателски заложби на дедите си по бащина линия. Обаче по-нататък, според законите на наследствеността, в едно и също семейство ще се раждат все по-различни индивиди, като сред тях все по-малко ще бъдат с вродени божествени дарби. Днес вече често сред неколцина братя в едно семейство един е съвършено духовно настроен и устремен към Бога, друг е с човешки материалистичен начин на мислене, а третият може да бъде нещо средно между двамата. Броят на неразвитите духовно индивиди ще става все по-голям от броя на развитите. Не е чудно да видим и сега, че хора, които живеят само на нивото на физическото си тяло, често питаят към братята си с божествени духовни дарби люта омраза, която нерядко се проявява в трагични сблъсъци.

Но висшето знание на посветените ще прониква все по-дълбоко във всички народи, благодарение на разширяващите се духовни вълни и на наследствеността. Възникват все повече варианти и разновидности и ще дойде време, когато всеки човек ще носи заложена в себе си възможността за развитие и достигане на най-висшата степен на познание – посвещението. Огромната привидно непреодолима пропаст между посветените всезнаещи членове на управляващата династия и тънещата в пълно невежество неразвита човешка маса ще изчезне постепенно, в продължение на няколко хилядолетия. Владетелите ще бъдат еднакви с хората от народа. Двете раси – божиите синове и първобитните хора – ще се претопят напълно като чиста първоначална форма, но ще продължат да се раждат отделни индивиди с най-различна степен на развитие. Поради това след време всички хора ще носят в себе си наследствен материал от двете страни, ще живеят смесени до такава степен, че ще се различават не по външни расови белези, а само по черти на характера и способности. Индивиди с по-висши способности ще имат общо взето същата форма на главата като останалите хора, но въпреки това ще бъдат велики учени, хора на изкуството, философи или мистици. Издължената форма на главата, както и маймуноподобната, характерна за неразвитите примитивни хора, ще изчезнат напълно. При смесената междинна раса нервните и мозъчните центрове, служещи за проявяване на по-висши духовни и прорицателски способности, ще останат още много хилядолетия в латентно състояние. Съответно на това и главата ще бъде с кръгла форма. Човеците ще развиват усилено мозъчните центрове, които служат само на интелекта, затова по-късните поколения от междинната раса ще имат високи изпъкнали чела.

Духовните енергийни вълни от висшата раса, разпространяващи се във все по-широки кръгове, ще стигнат до все повече и повече хора, включително и до най-ниско стоящия индивид, а това ще позволява на всички да усвояват висшето знание. Същевременно властта ще преминава в ръцете на все по-ниско стоящи в духовно отношение хора. В своето невежество те естествено ще се стремят да унищожат великите божествени култури, които синовете на Бога са създали и развили на различни места по земното кълбо. Само някои руини и останки от днешните величествени постройки и монументи ще свидетелстват за това, че някога на планетата са господствали знание, мъдрост, доброта и красота. Постепенно хората ще узнават само от преданията за всемогъществото и всезнанието на великите „бели магове, посветените“. Но понеже ще са лишени от знанието, хилядолетия наред те ще гледат на всички тези предания като на приказки, проявявайки арогантна надменност.

С постоянните кръстосвания между двете раси ще се създаде еволюционна стълбица, по която и примитивният човек от най-ниското стъпало ще може да се извиси чрез борба и вътрешна работа. Защото и примитивните хора са чисти духове, паднали ниско в най-гъстата материя, където са се откъснали от божественото духовно ниво и не осъзнават висшия си произход. За да им помогнат да се осъзнаят отново във висш духовен план, божиите синове направиха великата жертва да отдадат силите си в бракове с човешки дъщери. С тези бракове обаче те самите също се закотвят в материята и заедно с хората трябва да преживеят целия период на развитие до пълното одухотворяване на Земята – като помощници, някои въплътени в човешки тела, а други в безтелесно духовно състояние.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.