Бъдещето 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Нивото на господстващата класа ще пада все по-ниско. Владичеството ще преминава от един народ в друг. По Земята ще бушуват продължителни войни. Последиците ще бъдат невежество, бедност и мизерия. Последните посветени няма да предоставят на тези хора средствата, с които овладяват и контролират природните сили и които им осигуряват възможност да разполагат с огромни енергии с непознато за хората действие. Те ще унищожат всички свои инсталации, преди да напуснат за хилядолетия Земята. Един от последните посветени, произхождащ не от египетския, а от друг народ, който обаче ще отрасне тук и ще получи посвещение, ще спаси едно такова средство в Египет и известно време жреците на този народ ще могат да запазят тайната. После обаче ще дойде време, когато последният посветен ще трябва да напусне планетата, и тогава той ще унищожи и това последно средство. Трябва да стори това, за да не се стигне до положение хората – поради корист и жажда за власт – да се унищожават помежду си, и в резултат на верижни реакции, да разрушат отново цели континенти. Катастрофата, която предизвика потъването на родината на някогашните божии синове, никога вече не бива да се повтори. След като всички апарати бъдат унищожени, а висшето знание изчезне от земята, хората ще трябва да обработват почвата със собствените си физически сили, ще трябва да очукват и камъните собственоръчно. Ще понасят тиранията на хора, произхождащи от собствената им раса. Но тъй като във всичко, което се проявява на земно равнище, произлизащите от неделимото единство енергии се стремят винаги към уравновесяване, именно тиранията на егоистичните владетели ще пробуди и изтръгне човечеството от неговата несъзнателност – чрез болки и страдания вниманието му ще бъде насочвано към по-висшите духовни истини.

Духовните водачи на планетата ще изоставят човечеството само привидно, защото то трябва да открие божествените истини в себе си и в природата, стъпило на собствените си нозе, по силата на свободната си воля – независимо и самостоятелно. Иначе то никога не ще успее да се издигне до по-висше ниво. Но както добрата майка оставя детето си самичко да проходи, наблюдавайки го, за да му помогне, ако падне, така и духовните водачи наблюдават земята, за да се намесят, когато трябва, и да помогнат на хората да се измъкнат от критичните ситуации. Те работят, като направляват и ръководят от духовната сфера човечеството. Когато на земята, вместо знание, властват суеверие и заблуди, когато духовният мрак стане тъй голям, че ще има опасност да се премине фаталната граница, тогава винаги няколко божии синове ще поемат тежката жертва да се спуснат на земята, преродени в човешки тела, за да донесат на човечеството утеха и божествена светлина.

Благодарение на кръстосването между божествената и човешката раса, наследствеността ще бъде предавана по-нататък и така винаги ще съществува възможността един божий син чрез някоя чиста жена да получи тяло с всичките необходими органи, за да може да се изяви безрезервно. Във всяка епоха от развитието на човечеството в течение на хилядолетия ще се въплъщават божии синове, за да учат човеците на законите на духа и безкористната любов, изпълнявайки най-различни задачи. Когато управлението на земята бъде навсякъде в човешки ръце, някои от тях ще седят на царски престол, ще управляват с мъдрост и справедливост и ще създават отново висша култура. Други ще даряват на човечеството висшето изкуство, музиката и литературата като учени, хора на изкуството и мистици. Те ще дават на света нови идеи, нови открития, за да бъде насочено развитието на планетата в нови посоки. Тези божии синове най-често ще водят много самотен живот, често в крайна бедност и изоставеност, защото твърде малко хора ще ги разбират. Но тяхната духовна светлина ще се излъчва на все по-големи вълни и кръгове и имената на тези духовни титани ще остават известни още много хилядолетия, а произведенията им ще се изучават в най-висшите школи на човечеството.

Но ще има и такива преродени отново в плът божии синове, които ще работят сред хората тайно и ще остават в сянка. Те ще обитават високи планини, пещери или други затънтени места, където, несмущавани от никого, ще могат да излъчват от самотата си могъщи енергии в земната атмосфера. Хората, които вече са се развили толкова, че да могат да долавят тези енергийни вълни, ще се включват автоматично в тази енергийна мрежа и ще работят заедно с божиите синове. Често те не ще осъзнават, че са включени. Но ще работят по свое вътрешно убеждение, без да знаят, че това „вътрешно убеждение“ е именно божествената сила, която бива направлявана и предавана от божиите синове. По този начин отделни високо развити индивиди ще получават, предават и разпространяват учението, което божиите синове ще донасят от време на време на земята.

Мнозинството обикновени люде няма веднага да разберат висшите истини, но ще усетят алтруистичната обич и силата, които излъчват тези индивиди, затова ще им повярват. По този начин от висшите божествени учения на божиите синове ще възникнат религиите.

Всички божии синове са донасяли и ще донасят в различни области на света едни и същи истини, но хората ще ги обясняват по различен начин, според характеристиките на своята раса и според степента на развитието си, преди да ги предадат на следващите поколения. От едни и същи истини така ще възникнат различни религии. Всъщност един и същи божий син ще се въплъти по различно време на различни континенти, за да даде на човечеството висшите истини. И от тези едни и същи истини, произлизащи от един и същи дух, хората по различните континенти ще развият различни религии. Заради такива различия, които ще възникват само поради човешкото невежество, народите ще стигнат до войни и взаимно унищожение и ще се тласкат един друг в „ада“ в името на Бога.

Степента на развитие на народите ще бъде най-различна, затова и отношението им към въплътените божии синове ще бъде различно. В някои страни хората ще бъдат по-отворени за божествената истина и ще слушат, признават и почитат божиите синове. Но енергийните вълни ще се разпространяват все по-надалече и ще проникват в самата материя. Тогава божии синове ще слизат в плът през най-мрачните периоди от еволюцията на планетата, когато ще властват материализъм, омраза, завист, ужас и страх. В тези епохи, напълно изолирани от полето на божествените истини, отношението към божиите синове ще бъде жестоко. Невежи и обладани от властолюбие хора ще ги подлагат на мъчения и ще ги убиват. Но те, въпреки всичко, ще поемат тази саможертва, защото именно чрез нея се освобождава най-могъщата вътрешна енергия. Духът ще се събужда постепенно в сърцата на хората и ще надвива мрака в душите им. И обликът на света изцяло ще се промени.

Творящите енергийни вълни – след като стигнат до крайния предел на материята – ще започнат да се връщат обратно и ще започне издигането. На хората все по-често ще се предоставя възможността да работят заедно с божиите синове за избавлението на планетата и постепенно те ще проявяват все по-разширяваща се дълбинна вътрешна духовност. После масово ще се прераждат индивиди, които вече са били инкарнирани в божествената раса, но или не са могли да издържат изпитите за посвещението, или са умрели по време на ритуала на посвещаването, или, след като вече са станали посветени, са паднали впоследствие към ниските енергийни нива. Те ще си възвърнат вътрешно знанието, което са били загубили, и докато в някои части на света хората все още ще се избиват помежду си, една постоянно растяща група хора, която се е включила в излъчваната от божиите синове енергия, ще подготви новия духовен живот. Дори индивиди, произлизащи от по-нисши раси, постепенно ще достигнат все по-висши степени в еволюцията. Отначало те ще усетят само с разума си, че са надарени за по-висши задачи и че биха могли да живеят много по-щастливо, без да се убиват и поробват взаимно. Колкото по-нагоре върви човечеството в развитието си, толкова повече материалистическият светоглед ще губи силата си, а алчността ще намалява. Жаждата за завоевания и власт постепенно ще изчезва и, вместо да се борят един срещу друг, хората ще употребяват силите си за това, да поставят природните енергии под свой контрол. И постепенно ще открият, че не ще бъде нужно да печелят хляба си с най-тежък физически труд и да поят пръстта с потта от челата си, а след като активизират висшите си нервни центрове, ще им бъде открит пътят към съзнателното използване на природните енергии. Така планетата отново ще попадне под въздействието на вълните на по-висша енергия. Постепенно онези, които се задоволяват само да разбират божествените истини с разума си, ще започнат да ги изживяват вътре в себе си и да ги осъществяват в живота си. По този начин пак ще се развият много високи култури, ще настъпи нова епоха на велика цивилизация.

Докато човекът се идентифицира с материята – със земята, – съзнанието му е вързано и е еднакво с нея: той е земя. Следователно, когато тялото му се е изхабило и умре, умира и самият той, т.е. съзнанието секва и потъва в латентно състояние. Това хората наричат смърт. Обаче при събудилия се отново в духа човек, който през време на живота си във физическото тяло съзнателно се е издигал над материята, процесът е точно обратен. За него раждането в тяло означава смърт, а смъртта на тялото е пробуждане: възкресение, живот!
Когато хората не ще се идентифицират повече единствено с тялото си (символично казано, ако се откажат да ядат от плодовете на познанието на доброто и злото, да не изявяват повече изключително дясната половина на дървото на познанието, изоставяйки в непроявено състояние лявата му половина), ще започнат да живеят само вътре в себе си като деца на земята – в райско състояние. Точно до тази степен на развитие трябва да стигне човечеството. Борбата ще бъде продължителна. Но духовните сили постепенно ще проникват и в най-закоравелите сърца и през следващите хилядолетия нашата планета пак ще стане „обетованата земя“. И един прекрасен ден, в далечното бъдеще, тя ще постигне своето избавление!“

Баща ми завършва и още дълго гледа навътре в морето, сякаш бе прочел бъдещето оттам.

- Татко – питам го, – кажи ми, ти и Птаххотеп също ли ще участвате в това велико дело? Ще се преродите ли отново през следващите хилядолетия за нова задача в света? А аз, Татко? Каква ме чака мене? Често виждам съвсем ясно бъдещето на други хора, но потърся ли своето собствено бъдеще, пред очите ми пада гъста мъгла, през която нищо не мога да прозра.

Баща ми ме гледа много странно след този мой въпрос, после ме прегръща през рамо и отговаря:

- Аз ще бъда роден в тяло още няколко пъти, защото чрез брака с майка ти съм се вкоренил много по-дълбоко в материята, отколкото съответства на нашия дух. Обаче Птаххотеп, който никога не е излизал от своята духовност и никога не се е идентифицирал с тялото си, когато приключи със сегашната си задача, ще се прероди едва след десет хиляди години. Заедно с много други божии синове, той от духовно ниво ще направлява по-нататък развитието на света и именно оттам ще влияе върху земната атмосфера. В контакт с него ще бъдат много голям брой високо развити индивиди, които също ще работят за избавлението на планетата. Те ще трябва да изпълняват съвсем самостоятелно задачите, които ще им възлага Птаххотеп. След успешното им изпълнение ще получават нови и нови задачи, една от друга все по-трудни и по-трудни. С течение на времето хората ще придобият необходимата зрелост и също ще получават посвещение. Няма да бъде точно по същия начин, както е сега – в пирамидите. Те ще получават вън в обществото – в живота си – онези задачи, които ще бъдат техни изпитания за посвещението. По този начин ще се развиват до степен да станат сътрудници, равностойни на божиите синове. С Птаххотеп ще работят и онези „паднали“ божии синове, които са затънали твърде дълбоко в материята или които са унищожили и изгорили своите нервни и мозъчни центрове, защото са насочвали към тях висши духовни всепроникващи вибрации, без да ги преработят и трансформират, и поради това са загинали. Само чрез опитностите, които ще придобият в течение на многократни прераждания, те ще могат да достигнат отново първоначалното си божествено стъпало. Сред много мъки и страдания те трябва да събудят своите по-висши мозъчни и нервни центрове – в едно тяло, стоящо на по-ниска степен на развитие, – и за това ще им бъдат нужни големи усилия, упоритост и търпение, за да станат отново способни да изявяват духовни и прорицателски способности. Те никога няма да се почувстват сред хората като сред свои, защото ще се различават от тях по начина си на мислене. Няма да успяват да разбират земния човешки живот и не ще могат да се приспособят към него. Ще ходят чужди, неразбрани и самотни – вземани най-често за чудаци. Ще им се налага, както вече казах, да преподават науки, изкуства и литература и да донасят нови идеи в обществото. Някои ще ги разбират все пак и ще ги уважават и почитат, други ще ги мразят, просто от завист и ревност, защото ще се оказват принудени да признаят превъзходството им. Многото болки и страдания ще пробудят тези паднали синове и дъщери на Бога от техния материалистичен сън. И те ще намерят и възстановят загубената си връзка със своите братя и сестри и ще придобият отново своето космично съзнание. Тогава те също ще бъдат готови да работят съзнателно за Божия план и да прогласяват божиите истини сред човечеството.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.