Бъдещето 3 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Питам баща си:

- Ти каза, че божиите синове постепенно ще изчезнат от земята и после хората, въпреки всичко, ще поемат управлението на света, макар че още не ще бъдат будни на духовно равнище и следователно ще са съвсем егоистични и свързани с тялото си. Как тогава хората ще могат да владеят лъвовете? Тези царствени животни са толкова чувствителни, че и сега не допускат близо до себе си егоистичните човешки синове. Понеже на животинско равнище те са проявлението на висшата сила – на слънчевата енергия, настроени са към вибрациите на Слънцето – за честност, храброст и любов, – и имат такива фини нерви, че не понасят низши излъчвания. Те веднага усещат, ако към тях се приближава някой не с любов, а с жажда за власт и със страх, и затова мразят егоистичните и властолюбиви човешки синове. Как тогава лъвовете ще трябва да служат на човешките синове? Аз изобщо не мога да си представя това, Татко.

- Твоето въображение с основание не ти показва как лъвовете ще могат да служат на хората, защото те наистина няма да съумяват да печелят приятелството на тези прекрасни животни. Самолюбивите егоистични и невежи хора ще се лъжат често помежду си с красиви думи и измами, но никога не ще успеят да измамят лъвовете! Животните не обръщат внимание на външното, те виждат само истината, защото самите те са правдиви. Лъвовете ще престанат да бъдат домашни животни и съвсем ще подивеят, ще се оттеглят далеч от хората в пустини и пущинаци.

- Но Татко, кое животно ще тегли тогава колесниците на хората? Воловете и магаретата вървят твърде бавно!
Баща ми се усмихва:

- В някои страни има едно много красиво животно, което се родее с магарето и зебрата. Наближава вече времето, когато това животно ще бъде използвано и тук като домашно – вместо лъвовете. Не забравяй, че нашето управление означава мир. Само чрез мъдрост и разбирателство ние поддържаме реда и благосъстоянието в цялата страна. И именно затова хората нямат никаква причина да воюват помежду си. Но когато моето владичество свърши, ще дойде владетел от друг род и ще основе нова династия. Във вените му тече вече много повече човешка кръв – той не ще се задоволи да властва с мъдростта си, а ще завладее и съседни страни. По-нататък ще настъпи време, когато могъществото на нашата страна няма повече да произтича от мъдро знание и безкористна любов, а постепенно властта ще се поеме от грубата сила. Всичко, което е красиво, добро и правдиво, ще бъде изтласкано на заден план. И точно тогава това подобно на зебрата животно ще има твърде важна роля в живота на хората. То е кротко, макар и не толкова силно като лъва, и има едно преимущество пред него – ще взема участие във войните, заедно с хората, без самото то да подивее или да стане опасно, нещо, което не би направило нито едно друго животно.

Но в продължение на следващите хилядолетия човешките синове ще направят такива крачки в развитието си, че ще открият как могат да движат колесниците си и без помощта на животни. За висшата раса на божиите синове нямаше тайни на Сътворението. Те знаеха как да освобождават своите невидими тела от гравитацията и да ги управляват като автомобили посредством силата на мисълта си. Те оставиха много рисунки и изображения на тези апарати, които са безтегловни и могат да летят, а неколцина божии синове спасиха тези скици, направени върху импрегнирани палмови листа, и по време на катастрофалното изчезване на тяхната родина ги пренесоха в друга част на света. Няколко посветени и днес още ги съхраняват и ще ги пазят в продължение на около шест хиляди години. Дотогава хората вече ще са открили най-различни други начини да пътуват със своите невидими тела и по сушата, и във въздуха. Но то няма да става със силата на мисълта и затова далече няма да бъде безопасно и така сигурно, както е начинът на пътуване на божиите синове. После обаче хората ще открият всички тайни на божиите синове, а също и най-съкровените висши тайнства на живота. И тогава цикълът на развитието ще свърши.

- Татко, моля те, разкажи ми за моето бъдеще!

Баща ми пак ме поглежда със странно тъжен поглед, после ме привлича още по-близо до себе си и с глас, в който ясно различавам овладяната тъга, казва:

- Мило мое дете, преди малко вече ти говорих за бъдещето, но ти не го разпозна като твое бъдеще. Това, а и фактът, че виждаш бъдещето си в гъста мъгла, е доказателство, че Азът на света – Бог – има сериозни основания да не ти го покаже. Как бих могъл тогава аз да престъпя волята му? Бъди доволна, че за теб е по-добре да не знаеш бъдещето си. Ако го знаеше, не би могла да изпълняваш както трябва днешните си задачи и задължения. Но мога само да ти кажа, че ние и двамата ще съпреживеем тези събития. Само че няма да бъдем заедно тялом, физически. От време на време ще трябва отново да се въплътяваме, но не едновременно и не на едно и също място. Ще настъпи и период, когато ти ще трябва да бъдеш отново в материалния свят, а аз ще работя в духовния свят на енергиите и ще влияя върху земната атмосфера заедно с Птаххотеп и много други божии синове. Но в сънищата си ти често ще се срещаш с нас… Всъщност това не е толкова важно, защото каквото и да се случи в твоето бъдеще, ти си в единение с висшия Аз и навеки си свързана с нас…

Аз го прегръщам и повтарям щастлива:

- Да, Татко, аз принадлежа към вас и вие никога няма да ме напуснете.

- Никога няма да те напуснем! – повтаря баща ми сериозно и тържествено.

Вечерта седим с него на терасата и се любуваме на прекрасния залез в морето. Докато слънцето потъва все по-дълбоко на запад, баща ми сочи огромното устие на голямата река и казва:

- След много, много време там, където ти виждаш сега да тичат океанските вълни, ще има суша с градове и къщи, с оживен транспорт. Нил влачи постоянно много тиня със себе си, тя се наслоява и брегът расте все по-навътре. Преди хилядолетия на мястото, където сега седим, е имало само вода, а след хилядолетия там, където сега виждаш онази лодка, ще бъде суша. Ликът на земята се променя не само чрез световни катаклизми, а и от бавното действие на водата.

Докато той говори, слънцето постепенно потъва. Небето се обагря във всички цветове на дъгата, те се менят всеки миг, сетне слънцето изчезва от хоризонта и малко след това се възцарява дълбока тъмнина. Само звездите светят като едри диаманти.

Ние седим още дълго на терасата и аз му казвам, че вече мога да установявам телепатични връзки. Баща ми иска да провери дали владея висшите си мозъчни центрове. Опитва да се разбере с мене само чрез сливането в духа. И двамата се радваме много, когато успявам да повторя на глас неговите безгласни съобщения. Вече мога – на първо време само след залез слънце, да установявам връзка и с Птаххотеп. Сега се концентрирам върху Него и пред вътрешния ми взор се очертава силуетът му, вече виждам благородното му лице и особено ясно очите му. После чувам думите му като ехо, отекващо вътре в мене. Чувам отчетливо гласа му, неговия глас, който тъй добре познавам и толкова много обичам, сякаш е моят собствен вътрешен глас. После образът му бавно избледнява и усещам, че Той се изолира от мен; концентрира се върху нещо друго.

Имам желание да установя контакт и с Има. Концентрирам се върху него и ето, че образът му също изплува в съзнанието ми. Виждам го – красивото му ангелско лице ми се усмихва и ми съобщава без думи, че ме разбира и много се радва на напредъка ми. Милият Има! Винаги усещам в себе си неговата братска обич и подкрепа.

На другата сутрин, много отрано, ние пак сме горе на терасата, понеже изгревът на слънцето е по-хубав от залеза. Още е тъмно, небето е тъмносиньо, почти черно. После изведнъж, почти без преход, се появява горният край на слънчевия диск, а с него се разлива пурпурночервеното, което запалва целия небосвод. Над главите ни става удивително пищната игра на багрите. По небосвода се виждат всички нюанси на различните цветове – от червеното като жарава, като огън, до наситено тъмносиньо. Това ми въздейства с такава първична сила, че душата ми трепти от неизказуема радост и едно безкрайно чувство на щастие изпълва тялото ми с нова жизнена енергия.

Колко често съм се любувала на изгрева от терасата на малката ни къща! Възхитата и радостта се запечатват дълбоко в мен. И радостта ми става още по-голяма от това, че тука татко ми принадлежи изцяло. Тук той не е фараон, а само мой баща, най-добрият ми приятел и другар в игрите.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.