За учението на Птаххотеп 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Седемте октави на трептения, кивотът

Стоя пред Птаххотеп и слушам дълбоко съсредоточена думите му.
- Днес ще ти обясня законите, в основата на които е тайната на вълшебното действие на жезъла. Това естествено са прости природни закони. Бог присъства във всичко и излъчването на Неговото присъствие се разкрива навсякъде във видимия материален свят като природни закони. Следователно нищо не може да се случи извън законите на природата. Само че на всяка степен на развитие те са различни. В духовния свят действат едни закони, в менталния – други, а съвсем различни – в материално-физическия свят. Но в този свят има и такива закони, които действат по различен начин в зависимост от количеството вещество. Например, природен закон е, че повърхността на спокойната вода е винаги хоризонтална. Но този закон е валиден само в границите на определени размери и количество вода. Защото една капчица вода в чашката на цвете има сферична форма и някое много мъничко същество, ако живее там, в този мъничък свят, ще установи, че водата има сферична форма. Защо? Защото отношението между повърхностното напрежение на водата и силата, която довежда водата винаги до хоризонтално положение, при една капка – значи при малко количество – е съвсем друго, отколкото при голяма водна площ. Но въпреки това, действат същите закони…

Хората познават в много малка степен енергиите, които действат в природата, и то само онези, които всекидневният живот ги е приучил да разпознават. С тях именно са свикнали и ги наричат природни закони. И понеже са им дали имена, си въобразяват, че познават същността на тези природни сили. Възприемат тези закони и резултатите от действието им като безспорна очевидност. Но ако после се изправят лице в лице с едно явление, за което не са знаели нищо, тогава ще възкликнат: „чудо“ или „вълшебство“. Те просто не знаят, че тези енергии са също природни сили, точно като онези, с които вече са свикнали, но които също тъй малко познават в тяхната същност! Защото човешките синове не знаят причината от семето да пониква растение или от една оплодена яйцеклетка да се развива ново живо същество. Те не знаят и какво означава „оплождане“ и защо след оплождането клетката се дели, защо това деление се извършва постоянно и така нараства броят на клетките, което не престава дори и с раждането, а продължава дотогава, докато от първата една единствена клетка не произлезе един напълно развит индивид, та дори дотогава, докато самият растеж – като верижна реакция – сам не започне да спира и така постепенно да се стигне и до стареенето. Но понеже хората се сблъскват с това явление всеки ден, свикнали са с него и не му се чудят и дивят. Но от едно семенце да поникне растение, някъде да се роди дете, другаде да умре човек, или пък ветровете, духащи от четирите посоки на света, да имат съвсем различни резултати и още много други ежедневни явления са също такива „чудеса“ като действието и тайната на този жезъл или другите „чудеса“ и „вълшебства“ на посветените…

Но за да можеш да разбереш добре енергиите, с които работят посветените и които действат и в жезъла на живота, трябва да научиш преди това още няколко неща… Когато говорихме за Дървото на познанието на доброто и злото, ти научи, че всичко, което е приело материална форма, е познаваемо и доловимо за сетивата, защото е изпаднало от съвършеното равновесно единение. И в това състоянието на отделеност всичко се стреми да се върне обратно и завинаги към единството и равновесието. „Равновесие“ означава абсолютно състояние на покой, неподвижност. И обратно, „ставането на нещо“ – значи получаване на всяко нещо видимо и познаваемо или сътворение – е изпадане или излизане от равновесието, за да се прояви след това непосредствено постоянният вечен стремеж обратно към равновесието, и това е постоянно, вечно люлеене, неспирно движение. Ако това постоянно движение би спряло за един миг само, цялото Творение изведнъж би се превърнало в духовна енергия, т.е. би било унищожено като материя. Всички енергии, всички сили във вселената са движения, които се излъчват от една точка – която е техният собствен център – и са кръгообразни вълни, разпространяващи се, отдалечаващи се от центъра и проявяващи се като пулсиращи вибрации, трептения. Проявленията на енергията престават само тогава, когато излезлите от равновесието енергии отново се окажат в първичното равновесно състояние, в божественото единство. Затова първоначалното състояние означава, че всяко материално явление престава да съществува. В своята най-дълбока същност материята също е движение и когато това движение престане, съответно и материята престава да съществува. Докато съществува триизмерният материален свят, вълнообразното люлеене и движението ще бъде негов неизменен закон…

Благодарение на това, че творческата сила се изявява на всички нива или стъпала на неизброимите възможности, в съответствие с тези степени възникват и неизброимо много най-различни видове вибрации, дължини и форми на вълните, честоти, от които обаче ние, докато сме в плът, забелязваме само една определена част поради ограничена способност да възприемаме посредством сетивните си органи. И това, дали една форма на трептение се появява пред нас като нематериална „енергия“ или като твърда „материя“, това е само нашата собствена представа и усещане за нещо, което всъщност не е нищо друго, освен „движение“, „вибрация“, „честота“. В колкото по-къси вълни се изявява една енергия, толкова по-малко в съзнанието ни възниква представа за материя. Онези вибрации, които непосредствено преживяваме чрез нашите сетивни органи, назоваваме според усещанията си с различни имена: материя, звук, светлина, топлина, мирис. С нашите нервни и мозъчни центрове можем да възприемаме висшите невеществени енергии и лъчения – мисловните вълни, вълните от света на идеите, както и по-високите, проникващи лъчи и вибрации, до най-висшите, проникващи през всичко честоти на божествено-творящата енергия, т.е, самия живот. Тези честоти възприемаме само като състояние на съзнанието…

Така навсякъде във вселената действат невъобразимо много видове вибрации, с дължини на вълните от най-късите до най-дългите. Всички форми на творението, като се започне от небесните тела – от централните слънца на галактиките, и се стигне до най-малките едноклетъчни живи същества, са резултат от различните форми на тези лъчения. Ние живеем сред тези най-разнообразни лъчи, независимо дали знаем това, или не, дори ще отида по-далече: именно тези лъчи и енергии са изградили и нас – хората, придали са ни тази форма и структура, именно те действат постоянно в нашето тяло, в душата ни и в цялото ни същество. Цялата вселена се състои от тези различни вибрации. Извора на тези съзидателни вибрации ние наричаме Бог. Самият Бог стои над всичко изявено. Съдържа се в себе си, в покоя на абсолютното безвременно и безпространствено равновесие. Той обаче се излъчва в материални форми, за да им вдъхне живот и те да оживеят чрез него. Понеже Бог присъства навсякъде и изпълва цялата вселена, всичко, което е в космоса, е проникнато от Бога. Нищо не може да съществува, без да бъде в Бога и Бог да го прониква, защото Бог присъства навсякъде и нищо не може да го изгони от собственото му присъствие. Следователно във всяка точка може да се прояви Бог – и всичко проявено в познаваемия свят носи тази точка като собствен център. От тази точка е започнало първото проявление, Сътворението, излизането от състоянието на равновесие.
Именно този аспект на Бога създава материалния свят и пронизвайки го, му дарява живот, следователно и живота в нас, както и във всички живи същества, и него ние назоваваме висшия Аз. Всички останали думи, като: Бог, Създател, Творец, Висше същество или Висш Аз, или пък Творческо начало, означават една и съща божественост в нейните различни аспекти… Енергиите, които са близо до центъра, са извисено духовни и имат най-високи честоти. Но колкото повече се отдалечават от центъра в концентрични излъчвания, толкова по-материални стават, и то дотогава, докато постепенно се превърнат в материя. По този начин излъчената енергия се самоограничава и на най-отдалечения от центъра край на проявлението тя се превръща в твърда, материална кора. Ето защо образът – „името“ – на Бога, изявяващ се във видимия свят, е кръг – вътрешният кръг на висшите енергии, обграден от твърда веществена обвивка. Изразен с букви, този символ е ОМ.

Всички творения – от слънцата до едноклетъчните организми, са изградени по този принцип. Виж напречния разрез на нашата планета Земя: в центъра огромните сили са още в състояние на превръщане на огнения кръг, после следват газообразните области, после кръговете на разтопената течна материя и най-накрая цялото е обвито от твърдата, здрава кора от минерали. Аз обаче ще ти обърна внимание на това, че в центъра, наред с всички енергии, създаващи формата, се излъчва и една противоположна – центростремителна сила, която отново привлича към себе си всички материални проявления. И ако твърдата материя не упражнява съответното съпротивление, всички проявени форми ще изчезнат в своя собствен център, включително и нашата Земя и всички живи същества по нея. Съпротивлението на материята предотвратява това и по този начин става възможно и тук, на твърдата материална земна кора, изобщо да съществува Творението и да има живот. Не забравяй това съпротивление на материята, защото ще говорим още за това явление…

Още един пример за вътрешния строеж на материалните форми: гръбначният стълб на всяко гръбначно животно има същия вътрешен ред – изключително фината субстанция на гръбначния мозък, носител на сътворяващата жизнена сила, е ограничена и защитена от твърда кора, прешлените на гръбнака. Ще откриеш същото напречно сечение във всички кости по целия скелет – и на главата, и на крайниците…

Ако разрежеш растение, ще намериш същата картина. Виждала ли си вече стволове на отсечени дървета? Вътрешната структура на дървото е същата: излъчващи се навън от центъра кръгове на жизнената енергия, подхранвани от фината материя на най-вътрешната част на сърцевината на дървото – годишните кръгове показват повтарящото се всяка пролет излъчване на живота в дървото, обвито от твърдата кора на стеблото…

Растежът се осъществява винаги от центъра – отвътре навън, най-дълбокият извор на всички енергии, сили и проявления е Бог. Този аспект на Бога, който се облича в материя и превръща съответните форми в живи същества и който ние наричаме Висш Аз (Логос), също ни тегли – и нас – към нашия център, защото сме изпаднали от божественото единство, от райското състояние. Той е небесният жених, за когото копнее всяка човешка душа. Този истински, божествен Аз не бива никога да се смесва и бърка с личния аз или егото, което е лишено от реален живот и е само привидно съществуващо.

Зад всяка форма на проявление, било слънце, планета, човек, животно, растение, или каквато и да е материя, източникът на живот е самият Бог, един и същ божествен Висш Аз. Макар че същият този Бог присъства навсякъде и във всяко създание, все пак формите на изява са толкова различни, защото Бог се разкрива във всички мащаби и на всички степени, където е възможно някакво проявление, а създадените форми могат да изявят от Бога само онова, което всяка една, съответно на своята степен, може да изпита съзнателно, да изживее и понесе от божествено-творческата енергия. Защото да изпиташ и преживееш съзнателно една енергия, означава да бъдеш самата тази енергия и същевременно да я излъчваш във всички посоки, включително и в собственото си тяло. Следователно тялото също трябва да носи в себе си съответната съпротивителна сила, иначе излъчването на висшия Аз ще го изгори и разруши… Затова и тялото при различните проявления не е винаги с един и същи състав, а обратното, материята на тези проявления определя степента на съпротивление, съответстваща на равнището на съзнание, което се проявява във всяка отделна форма. Знай, че химическият състав на материята определя какви вибрации може да понесе едно тяло. Ако тялото бъде подложено на лъчение, за което неговата съпротивителна сила не е достатъчна, тогава ще пострада цялата нервна система. Това може да доведе до пълно съсипване на нервите, дори до душевна болест. Ако вибрационното число на тази енергия превиши обхвата на една октава, това може да се окаже дори смъртоносно. И затова, ако искаме да разширим съзнанието на друг човек, за да може да приема и понася божествената енергия на по-висока степен, трябва, първо, да подготвим тялото му – да го подложим, между другото, и на определено химично въздействие, с цел разликата във вибрациите да не надвишава никога една октава. Иначе ще умре…

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.