За учението на Птаххотеп 4 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Виж тази лампа. Слънцето от милиарди години насам изпраща, наред с другите лъчения, и такива, които в нашата атмосфера стават светлинни лъчи чрез преобразуването на енергиите. По същия начин в тази лампа, чрез разграждащата се, дематериализираща се материя се създават енергии, които във въздуха се превръщат в светлинни лъчи. Този процес би могъл да продължи в лампата до безкрай, следователно тя ще дава светлина винаги, ако в историята на света не бе написано, че ние ще го напуснем за хилядолетия и ще трябва да унищожим всички наши съоръжения. Иначе невежите човешки синове биха причинили отново някой нечуван катаклизъм.

По-късните поколения няма да разберат много от паметниците на нашата култура. Между другото и това, как сме могли да обработваме повърхността на най-твърдите камъни огледално гладко и толкова точно, че там, където плоскостите им прилягат една върху друга, няма и най-малка драскотина. Те ще си блъскат главите да проумеят как нашите „роби“ с обикновен ръчен труд са могли да огладят тъй прецизно камъните. Понеже човешките синове поробват себеподобните си, ще предполагат, че и ние сме заповядвали на поробени хора да работят. Хилядолетия наред те няма да стигнат до идеята, че ние сме дематериализирали излишния камък от повърхността и по този начин сме произвеждали правилни до милиметър тела без ни най-малко човешко усилие.

Ние настройваме нашите уреди на желаната ширина и височина – и скалата се дематериализира в предварително зададените размери. Това е много просто, ако човек познава същината на различните енергии, към които принадлежи и материята. Но това знание е благословия само ако го има някой знаещ – той знае също и това, че любовта е живот, а омразата – смърт. Само посветените от най-висшите степени могат да бъдат майстори-строители. Наистина, за да строиш с роби, няма нужда да си посветен! Ние работим не с роби, а с природни енергии. С помощта на тези уреди ние успяваме да създадем всякакви проявени форми на сътворяващата енергия. Проявлението зависи само от това, за колко време и от какво разстояние ще оставим да действа тази енергия. Човешките синове смятат за естествено да идват в храма със своите болести и ние да им възвръщаме здравето. Болест означава, че вибрациите в тялото са разстроени. Ние връщаме разстроената – „болната“ – част от тялото към собствените й вибрации и човекът оздравява. Всеки орган има своя характерна вибрация. Това означава, че всеки орган е такъв, какъвто е, защото в основата на неговата същност е залегнала определена типична вибрация и тя постоянно действа в него и го съхранява. Ако тази вибрация се промени, съответният орган заболява.

Ние можем да регулираме и времето на земята и да правим небето кристално чисто или по желание да предизвикваме облаци и дъжд. Човешките синове виждат светкавиците, чуват гръмотевиците от пирамидата и са щастливи, защото знаят, че това е благодатният дъжд. Те живеят с увереността, че храмът се грижи за всичко: за здравето им, за благодатния дъжд, за тяхното благополучие, а също и за блаженството на душите им.

- Татко на душата ми – питам аз сега, – как зареждате този кивот с творяща енергия?

Птаххотеп ме поглежда с проницателния си поглед и казва:

- Виждам, че ти вече знаеш как го зареждаме. Казах ти, на света има само един източник, който може да излъчва тази енергия, и това е самият богочовек. Задължението да зарежда кивота с божествено-творяща енергия е поето от съответния върховен жрец. Той или насочва собствената си висша сила непосредствено в кивота, или постига същия резултат с помощта на жезъла на живота, като насочва през ръката си трансформирана в по-ниски вибрации енергия, но непременно положителна енергийна струя, към жезъла, който я превръща в божествено-творяща енергия и я предава на кивота. Всъщност достигналият съвършенство богочовек в ежедневието си излъчва творящата енергия само в трансформиран вид. Единствено когато е концентрирал всички свои духовни сили – състояние, при което в съзнанието си е идентичен с Бога, той излъчва божествената сила в нейната първоначална вибрация. Значи трябва да се намира в състояние на абсолютно космично съзнание, когато иска да излъчва сътворяващата енергия. Ако непосветени докоснат посветен в състояние на божествено БИТИЕ, те на мига ще паднат мъртви, точно както при докосването на кивота.

Когато изпраща своите животворни лъчи за лечение, посветеният потъва в концентрация, за да може болният човек да понесе без вреда излъчването му. И именно с помощта на жезъла увеличава до творчески потенциал енергията, която насочва към съответните нервни центрове. Жезълът е направен така, че да може не само да служи за проводник на излъчванията му, но и да ги трансформира по негово желание – да ги предава усилени или отслабени. Значи, за да може да отведе най-висшата еманация на живота в кивота, посветеният не трябва да преминава в състояние на божествено БИТИЕ, а се концентрира на по-ниско ниво и после направлява посредством жезъла съответстващата на това ниво енергия към кивота, усилвайки я до сътворяващата сила. Когато е зареден по такъв начин, кивотът излъчва дълго време тази най-висша и най-мощна енергия – като източник на всички други енергии на земята. Посветеният може да създава с жезъла най-различни честоти и да ги управлява, понеже той е кивот в умален вариант, само че не може да съхранява творческата енергия като кивота. Един човешки син също би могъл с помощта на жезъла да преобразува своите по-нисши енергии в творяща сила, ако излъчи своите с няколко октави по-ниски енергии чисто, положително и съвсем безкористно. Защото жезълът винаги излъчва само онази енергия, която въвежда в него човекът. Ако един груб и егоистичен човек получи в ръцете си жезъла, ще насочи през него собствените си отрицателни, породени от егоизма му излъчвания – евентуално усилени още повече, и така би причинил болести, епидемии и земетресения или още по-големи разрушения, както черните магове в някогашната обетована земя на божествената раса. Сега разбираш ли защо посветените пазят в тъй строга тайна своето знание и не допускат непосветени до него?

- Разбирам, Татко. И сега вече ми е съвсем ясно как баща ми събуди полумъртвото момче за живот. В своето състояние на висока концентрация насочи усилените си излъчвания в тялото на детето. Това подейства като чудо. Малкият бе зареден с жизнена енергия и изтощението му изчезна моментално. Но, Татко на душата ми, какво ще стане, ако човешките синове от междинната раса поемат управлението? Нима ще унищожите и вълшебния жезъл, както каза баща ми, че посветените ще унищожат всички свои уреди? Колко жалко, че хората няма да могат да получават благодатта на тези енергии!

- Дете мое – отвръща Птаххотеп, – всяко живо същество живее в условия, които съответстват точно на неговото еволюционно ниво! Ако издадем на човешките синове тайната на жезъла, те веднага ще го употребят, за да си причинят вреди – един на друг, а и сами на себе си. Човешките синове още не са узрели за това знание и още дълго време няма да узреят за него. Жезълът, с който сега си служим, ще бъде спасен от последния посветен, който все още ще знае тези тайни, и ще бъде изнесен от Египет, заедно с кивота. Няма да има възможност да строи пирамиди, а ще направи малка обвивка за кивота, за да го изолира, доколкото е възможно. Ще зареди уреда с много по-малко количество енергия и ще нареди да го носят на дървени прътове по време на дългите скитания. Когато смъртта приближи към този последен посветен, той ще унищожи своя жезъл. Кивотът ще излъчва още известно време заредената в него енергия, непосветените ще го разнасят още дълго време из различни страни, докато постепенно не забележат, че той повече не излъчва енергия. Тогава ще бъдат унищожени и последните остатъци от кивота.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.