За учението на Птаххотеп 5 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.


Фараонът пред Амон – музея в Кайро

Фараонът представя дар от огън и вода на „царя на боговете“, а Амон държи жезъла на живота.

В по-късните епохи човечеството ще научи чрез предания нещичко за „вълшебната“ пръчица и за „кивота“. Но ще гледа на това като на приказка и ще я разказва от поколение на поколение. Въпреки това, ще си спомня, че някога е имало един „кивот“, в който е живеела енергията на живия Бог, а също и „вълшебна пръчица“ – или както ние я наричаме – жезъл на живота, с който посветените – „маговете“ или „вълшебниците“ – са правели чудеса. От преданията ще знаят или ще предполагат, че жезълът означава власт над всички природни сили.

Когато в по-късни епохи хората ще искат да символизират върховната власт, ще държат в ръка жезъл-скиптър като белег на властта. Обаче оня жезъл ще бъде празен знак на властта, ще бъде само символ. Истинската енергия и мощ на жезъла вече няма да са познати. Едва след хилядолетия ще се роди отново един потомък от расата на божиите синове, ще открие тези истини за хората от новата епоха и ще конструира отново истинска „вълшебна пръчица“. Дотогава обаче, хилядолетия наред, ще има особен тип хора, които за развлечение или за измама ще се правят на „вълшебници“ или „магьосници“ и ще правят така, сякаш вършат „фокусите“ си с помощта на своята „вълшебна пръчица“. Те само ще подражават на онова, което някога наистина е било. Ще държат в ръка „пръчица“ и ще правят движения, сякаш извличат вълшебна енергия от нея. Ще употребяват и „вълшебни думи“, наподобяващи нашите магически слова. Но истинската огромна сила на словото човеците ще познаят отново едва тогава, когато след хилядолетия ще се преродят отново падналите последователи на божественото племе, които днес живеят тук, и в своето подсъзнание ще си спомнят за истините, които в тяхно време ще бъдат прастаро предание. Те ще доказват, че спомените им са верни. Ще дойде времето, когато човешките синове ще открият и ще притежават всичко, дори и най-висшето знание. За невежата тълпа знанието и тогава ще си остане неразбираема тайна, а откритите наново истини ще носят проклятие, след като попаднат в ръцете на непосветени. Но това именно е пътят на хората – през много страдания и болки, които те сами си причиняват. Постепенно ще научат, че не трябва да си играят с божествените енергии, а трябва да ги прилагат с най-голяма сериозност, с уважение и страхопочитание. Защото Бог дава на човечеството всичко, дори и самия себе си – за благослов, но хората в невежеството си превръщат всичко в проклятие.

- Татко на душата ми – питам аз, – ти каза, че пирамидите са построени от масивни скали, за да се изолират съоръженията, от които се излъчват проникващите вибрации. Но как тогава, въпреки това, успявате да насочите излъчванията навън?

- В дебелите стени на пирамидите са вградени шахти и канали, през които енергиите на кивота и допълващите го апарати, излъчващи други енергии, могат да се извеждат навън. Благодарение на тези канали ние управляваме и времето. Положителните и отрицателните енергии, които текат през разположените като лъчи канали, предизвикват образуване на облаци и дъжд. Тези напрежения се уравновесяват от светкавиците, заедно с които има и звукови явления. Затова от пирамидата се разнася гръм. Има и други пирамиди, построени за други съоръжения.

- А какво ще стане с пирамидите, когато човешките синове завземат властта в тази страна и след като кивотът бъде унищожен заедно с другите уреди? Те празни ли ще останат? И какво ще стане с върховния жрец и останалите жреци и посветени? – питам аз.

- Пирамидите, с изключение на най-голямата, в която сега е кивотът и където се прави посвещението, няма да останат празни. Когато се махнат всички уреди, излъчващи божествено-сътворяваща енергия, последните все още посветени фараони ще заповядат да ги погребат в една от тези пирамиди. Техните пропити с божествено-творяща енергия тела ще излъчват най-висшата енергия точно както и кивотът – понеже заредената енергия няма да се изразходва, – затова те ще действат в тази страна като мощни тайни източници на енергия и ще я пазят от пагубни влияния. Излъчването на тези свещени и добре съхранявани тела ще помага на тази страна да се задържи на власт още хилядолетия наред. Но повечето от тези гробници с времето ще бъдат разрушени от невежи люде.

- А какво ще стане с най-голямата пирамида, Татко?
Птаххотеп гледа известно време пред себе си, сякаш за да съзре нещо в далечината, после отправя към мен небесния си поглед и казва:

- Щом дойде мигът, когато всички тайни уреди трябва да бъдат унищожени, а жреците и посветените, служили дотогава в храма, да вземат скитнишката тояга и да тръгнат по света, тогава върховният жрец и неговият заместник ще затворят отвътре скалната врата на голямата пирамида, тъй че нито един човешки син да не може да открие входа й. И след като са изпълнили и последните си задължения, те двамата ще дематериализират собствените си тела, както биват дематериализирани жертвените дарове в двора на храма върху жертвеника, което си виждала неведнъж. Само една светкавица, после малко бяло облаче, което бързо изчезва – не остава никаква пепел. Така най-голямата пирамида ще остане за хилядолетия затворена за човешки очи. Въпреки това, посвещенията няма да престанат, зрелите души ще бъдат посвещавани тук и за в бъдеще, макар и не физически, а на едно по-висше духовно ниво. Тогава тези хора ще преживеят посвещението си като сън, като видение.

Птаххотеп спира да говори и ние дълго се гледаме. Разбирам много от онова, което Той не иска да изрече… Но бих искала да му задам още един въпрос:

- Татко на душата ми, има ли причина за това, че всички пирамиди са построени с еднаква форма? Защо имат тази форма, а не са във вид на куб например, като другите сгради?
Птаххотеп се усмихва:

-.Не са във формата на куб? Но пирамидите са построени точно във формата на куб! Обаче това ще ти обясня следващия път. За днес стига толкова.

Виждам, че Птаххотеп е приключил с учението, но оставам още. Много искам да ми покаже как се употребяват жезълът и кивотът. Той ме поглежда с усмивка и казва:

- Ще дойде време, когато ще ти бъде позволено да се запознаеш с устройството на кивота и на жезъла на живота – след като получиш посвещението. Но има право да ги употребява само оня, който след посвещението си е постигнал седмата степен само със собствените си усилия. Тези тайни не трябва да попадат в опасни ръце. Имай търпение! Времето съществува само в мисленето. Но все пак всичко трябва да стигне до своята степен на зрелост.

Благославя ме и аз си тръгвам.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.