Формата на пирамидите 3 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

В този закон е и тайната на ключовото число на триизмерния свят: числото седем. Опитай се да си представиш образно и да проследиш как първата енергия на проявлението излиза от безизмерното състояние и навлиза в трите измерения. Затвори очи и аз ще прожектирам тази истина в съзнанието ти.
Правя каквото ми казва Птаххотеп – затварям си очите и насочвам вниманието си навътре. Там се появява една точка и аз чувам гласа на Птаххотеп:

- За да може една енергия да излезе от безизмерността и да се прояви, тя има нужда от начална точка: •. Точката е без измерения, още не е излязла от единството, обаче е необходима за проявлението. Понеже като факториал точката е съставена от един единствен фактор, тя носи в себе си числото на единството – единица. Когато енергията, чиято първа проява е била точката, излезе от безизмерността и действа известно време, точката ще се задвижи и ще стане права: —————- .

Виждам в себе си как точката постепенно става права и Птаххотеп продължава:

- Така се ражда първото измерение – дължината. Правата линия сама по себе си е безкрайна, следователно тя, като първо проявление, също е представена чрез числото едно. Но в света на проявленията, където всяко нещо има начало и край, правата е съставена от три фактора: изходната точка, крайната точка и разстоянието между двете. Значи правата носи в себе си числото три – ключовото число на едноизмерния свят. Вероятно ти направи впечатление фактът, че числото две не може да се прояви самостоятелно. Защото след първото проявление на точката, която носи в себе си един единствен фактор, възникват – непосредствено и без да преминат през числото две – три елемента. Излезе ли от точката права линия, макар и съвсем малка, с нейните фактори вече е налице числото три. В безкрайността правата линия е и остава числото едно, но щом има начало и край, автоматично започва да съдържа в себе си числото три.

За да възникне числото две, е необходимо разцепление на единството. Числото две може да бъде родено само когато две единства биват поставени едно до друго. Но понеже извън единството не съществува нищо, единството трябва да изпрати или проектира огледален образ на самото себе си, и така възниква разцепление, разделяне, което означава смърт на единството. Затова едно убийствено състояние – отчаяние на душата – хората наричат с думата раз-дво-ение. Всеки език го изразява с числото две.

Но нека проследим как от първото измерение произлиза второто. Линията се състои от една редица точки. Ако предположим, че творческата енергия действа с еднаква сила и еднакво време във всяка от тези точки, тогава всички те ще излязат от себе си и ще отидат във второто измерение – всяка една се превръща в линия и от общността на тези линии възниква една равнина: квадрат. Родило се е второто измерение -ширината. Четириъгълникът е четири в едно и едно в четири, състои се следователно от пет елемента: четирите проявени прави – начална, крайна, дясна и лява странични линии и петия фактор – лежащата между линиите непроявена равнина. Ключовото число на двуизмерния свят е числото пет.

Обаче сътворяващите енергии продължават да работят. Равнината също се състои от точки и ако във всяка от тези точки действа еднаква по големина сила в продължение на един и същ интервал от време, всички тези точки ще излязат в третото измерение и от квадрата ще възникне куб. По този начин се е родило третото измерение – височината. Кубът е шест в едно и едно в шест, значи – състои се от седем елемента: от шестте проявени ограничаващи го стени и седмия непроявен фактор – обемът на куба. И тъй, ключовото число на триизмерния свят е числото седем.

Както виждаш, основната форма на материята е кубът. Различните кристали са изградени според този закон и в тях намираме или самата форма на куба – като например при солта – или основните елементи на куба в различни аспекти и варианти. И ако сега изследваме същността на куба, ще разбереш и законите на вариантите.

Опитай се, от един от връховете на куба, да намериш равнина, в която се проявяват и трите му измерения. Ако го срежеш напречно, ще получиш само една равнина – само две измерения. За да получим равнина във всичките три измерения, трябва да разрежем куба косо, под ъгъл, от единия връх до два други срещулежащи върха. Така бива отрязан единият ъгъл на куба.

Ако продължим по същия начин, ще отрежем четири ъгъла на куба и от него ще остане една форма, която коренно се различава от първоначалния куб: един тетраедър, състоящ се от четири равностранни триъгълника.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.