Бо-гар и жезълът на живота 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Има си тръгва, а аз влизам при Птаххотеп. По време на дългия период постоянно самонаблюдение и себеовладяване, благодарение на което успях да овладея дванадесетте двойки добродетели, се научих да не насочвам изобщо радостта в тялото си и вместо да се хвърля на врата на Птаххотеп и да го прегърна, излъчвам цялата си обич и радост през нервните центрове, тясно свързани със съзнанието – преди всичко обаче чрез очите. Правя дълбок поклон пред Него.

Той разбира и вижда, че вече съвсем съзнателно владея изблиците на обич и контролирам силите, които действат в мен. Разбирам и виждам, че Той разбира и вижда… и ние сме едно в духа. О! Това единение носи хиляди пъти по-голямо щастие от една прегръдка на телата! Аз съм блажена в това съвършено единение и очаквам това, което Той има да ми каже. Очите му спират известно време върху мен – изпълнени с обич и радост. Погледът му прониква в мен безпрепятствено. Той казва:

- Дойде времето да узнаеш тайната на жезъла и на другите ни средства. Баща ти знае, че си дозряла за това и е използвал удобен случай да ти покаже една от многото възможности за приложение на жезъла – излъчване и създаване на живот. Идвай отсега нататък всяка вечер, за да мога да ти предам последните тайни откровения.

На другия ден още рано сутринта вече съм в храма и всички се радваме, че се виждаме отново. Обичам всички духовни ученици, а също и учителя в храмовата школа – този изискан и изпълнен с обич човек, който никога не прави излишни движения, а не разрешава това и на нас. Неговата методика за овладяване на тялото е чудесна. Благодарение на тези упражнения вече постигнах умението да мога да насочвам съответстващата на степента на развитието ми творческа сила – силата на съзнанието си, към различните части и органи на тялото си. Чрез тези упражнения осъзнавам добре цялото си тяло и го усещам така живо и ясно, както по-рано усещах само вътрешната част на устата си. Постепенно се научих да усещам отчетливо не само всички мои органи, но и да ги управлявам съзнателно. Например вече владея дейността на сърцето си. Само трябва да се концентрирам в тялото си върху онази точка, където е центърът на силата, която ме кара да вдишвам. Защото, след като издишаме всичкия въздух и спрем, без да вдишваме, нещо ни принуждава така силно, че пак отново трябва да вдишаме. Много по-трудно е да се открие онова – реалното, което ни кара да вдишваме, отколкото всичко това, което не ни принуждава. Защото това наистина не е носът, той изобщо не диша, а е само отвор, за да можем да поемем въздух през него. Не са и дробовете, защото усещаш съвсем ясно, че и те са само работещи инструменти в процеса на дишането. Най-накрая откриваме, че силата, която ни заставя да вдишваме, се намира в сърдечната област и ръководи нашето дишане оттам. Ако насоча мисълта си към тази точка, със силата на въображението си мога да ускоря или забавя дейността на сърцето си – значи мога да бъда господар на сърдечната си дейност. И по същия начин бих могла да подчиня постепенно всичките си органи на властта на волята си. Прекрасно е, ако човек владее тялото си до такава степен. Ментуптах е много доволен и ми се усмихва радостен, че отново ме вижда сред учениците си.

След груповите упражнения питам Има:

- Има, ти ми обеща ново упражнение за концентрация, нали?

- Слушай – казва Има, – досега си правила упражнения за концентрация винаги със забавено равномерно дишане, тоест ти вдишваш и ти издишваш. Отсега нататък, когато сядаш да се концентрираш, ще се упражняваш по друг начин. Колкото и дълго да вдишваш и издишваш, ти си идентична с тялото си. Обаче истината е, че дишаш не ти, а твоето тяло. Тялото ти живее, защото висшият Аз – Бог – му вдъхва своя дъх. Всички ние живеем само затова, защото нашето физическо същество вдишва Божия дъх. Знаеш, че Бог е висшият Аз в тебе. Значи твоето тяло вдишва висшия ти Аз – тебе – и това му дава живот. Докато вярваш, че ти именно си тази, която вдишва, в съзнанието си се идентифицираш с тялото си, а не с твоя висш Аз. Но ако проумееш, че тялото ти те вдишва – теб самата, а при издишване те освобождава, тогава ще можеш да изживееш голяма промяна – извън своята личност, извън живото тяло, ти ставаш ти самата себе си. И тъй, отсега нататък се упражнявай по този начин: не ти вдишваш и издишваш, а се остави тялото ти да те вдишва и издишва. При дишането ще имаш чувството, че ти изпълваш при всяко вдишване тялото си с животворна сила, а тялото ти те вдишва, а при издишване ти се оттегляш от тялото си и оставаш в себе си, отделена от него, до следващото вдишване. Ако това ти се удаде, ще изживееш нещо подобно като при смъртта на тялото, понеже тогава ти ще се отдръпнеш от него и тялото ти ще те издиша за последен път. Упражнявай се и ми казвай какво си постигнала.

Когато Има иска да си тръгне, моля го да остане още малко и му разказвам как намерихме и спасихме малкия Бо-Гар.

- Има – казвам му, – искам да доведа момчето в храма, за да се учи. Искаш ли ти да се занимаваш с него, за да откриеш какви са дарбите му?

- Да, с удоволствие. Ще говоря с ръководителя на духовната школа и той сигурно ще го приеме. Тогава малкият ще може да живее и учи заедно с другите деца в храма.

- Не, Има – възразявам аз, – искам да задържа момчето при себе си. В него има нещо безкрайно мило и чисто. Ще го водя всеки ден в храма, а вечер ще се прибира с мен. Утре ще го взема със себе си.

На другия ден Бо-Гар идва с мене в храма. Не знае къде го водя, защото все още не разбира какво му говорим, но ме следва с безрезервно доверие и сияещо лице. Щастлив е, че му е разрешено да дойде с мен и с Мену. Обикнах Бо-Гар от първия миг, когато го съзрях сред вълните, а и той е много привързан към мене. Личи, че е истински щастлив само тогава, когато е при мене и може да седи в краката ми.

В храма го водя през дългата галерия с колоните към духовната школа, където се обучават талантливите деца. Бо-Гар не иска да пусне ръката ми, когато стигаме. Разбирам, че се бои да не го изоставя тука. Прегръщам го и му обяснявам, че трябва да бъде спокоен, защото вечерта ще се прибере с мене в палата. Не разбира думите ми, гледа ме уплашено с впечатляващо големите си очи, но понеже вижда, че не се сбогувам с него, се поуспокоява и остава.

Вечерта, когато отивам да го взема, забелязвам, че вече явно има добри приятелчета сред децата. Бо-Гар тъкмо обяснява нещо с ръце и крака, другите деца слушат с най-жив интерес, сякаш го разбират. Когато ме забелязва, очите му засияват от буйна радост, затичва се към мен и се хвърля на врата ми. Много се радвам, че вече се чувства тук у дома си.

И отсега нататък всяка сутрин ходим тримата в храма: аз, Мену и Бо-Гар. Така минават седмици и месеци и малкият научава езика ни толкова бързо, че вече може да се изразява доста добре. В зори прави физическите упражнения с групата, ръководена от Ментуптах. Тялото му е изключително жизнено, проводимостта на нервите му е извънредно висока. Прави упражненията съвсем съзнателно, с дълбоко съсредоточаване и показва вродено фантастично владеене на тялото. Има много го обича и се занимава колкото може по-често с него. Самотното дете, изгубило близките си, обича Има от все сърце, като добър брат. То е благодарно за всяка мила и добра дума. В храма ръководителите на школата установиха, че Бо-Гар има по-малка склонност към науките, но пък е надарен с голям талант за рисуване и моделиране. Затова Имхотеп – големият художник, го взема в работилницата си като най-малък ученик. Имхотеп му предрича голямо бъдеще.

Всяка вечер Бо-Гар ме чака при портата на храма и по пътя ми разказва какво се е случило, какво е научил и какво е преживял с децата. Ако Бо-Гар не бе се враснал вече тъй дълбоко в доброто сърце на Мену, тя би се чувствала сега обидена, понеже по-рано, докато само тя идваше с мен, никога не й позволявах да говори, за да не смущава мислите ми, а сега – напротив, малчуганът може да разказва през целия път. Но тя намира за естествено, че на момчето разрешавам това, което на нея не бе позволено.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.