Формата на пирамидите 4 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Виждаш, че в куба е скрита една форма, която е подчинена на съвсем други закони в сравнение със законите на куба, защото тя се състои не от четириъгълници, а от четири триъгълника. Ако разгънем тези четири триъгълника върху една равнина, те ще образуват един единствен равностранен триъгълник – символичното изображение на Бога. Както образуващият повърхнината на тетраедъра равностранен триъгълник, така и самият тетраедър е въплъщение на хармония и равновесие. Понеже всеки от неговите върхове е еднакво отдалечен от другите, в тетраедъра няма никакво напрежение, а съществува балансирано състояние на покой. Докато при квадрата и куба не е така – не всички върхове са на съвсем еднакво разстояние един от друг. Това означава, че и в квадрата, и в куба съществува някакво постоянно непреодолимо напрежение… Материята на триизмерния свят се изгражда във формата на куб, но крие в себе си формата на изградения на базата на божественото равновесие тетраедър. Без божественото съдържание материята не може да съществува.
Целият триизмерен свят е построен въз основа на този закон, независимо дали съградената форма е „мъртва“ или одушевена материя, т.е. живо същество. Защото и минералите, и растенията, и животните, и човекът имат тяло, което е подчинено на законите на триизмерния свят. В това тяло обаче се намира скрит и невидим висшият божествен Аз – животът – вечното СЪМ или БИТИЕ! Единствено човекът е в състояние да проявява своя висш Аз, т.е. Бога, чрез мисли, думи и дела, но ако идентифицира съзнанието си не със своето физическо тяло, а с неговото духовно съдържание – със своя Аз. Докато се отъждествява с материално-вещественото си тяло, човекът е като непрозрачен куб, който разкрива само качествата на материята, а изтласква божествено-творческото начало в полето на непроявеното, в латентно състояние, и въобще не може да се предположи, че вътре в него живее съвсем различният тетраедър – божественият висш Аз.

Обаче човекът, който използва тялото си, своите мисли, думи и дела само за проявление на божествено-сътворяващото начало, а оставя в непроявено състояние качествата на своето физическо съществуване – на своята личност, той е един одялан куб с върхове навън, но така, че вътрешният обем е видим отвън и по този начин показва своите вътрешни триъгълници, които са равностранните триъгълници на божествения тетраедър. Материалната форма на квадрата за него е само сигурна основа в триизмерния свят, върху която той опира собствената си тежест.

Та формата на одялания и обърнат куб е пирамидата. Значи пирамидата е символичната форма на богочовека, който разкрива своята божествена безкористна алтруистична природа и напълно осъществява Бога на земята. В лицето на богочовека се реализира спасението на планетата, одухотворяването на материята. Божественият висш Аз – Творецът – седи величествено на своя трон и господства над материята, над тялото. И обратното, символичното изображение на материалистичния човек, който употребява ума си само в служба на своето физическо същество, е образуваната от квадратите на стените на куба неговата околна повърхнина с формата на кръст. Именно върху този кръст или върху това бесило във вид на буква Т е разпнат скритият, живеещ в същината висш Аз.

При такива хора божественото е лишено от своята власт, не може да се изяви и трябва да се подчинява на законите на материално-физическия свят. То е разпнато на двата големи клона на триизмерния свят – Времето и пространството, и умира върху този кръст на материята.

Ала неговата смърт не е окончателна! Дори в най-дълбоко затъналото съзнание божествено-творческият висш Аз може да възкръсне някога, за да освободи човека, който страда. В невежеството си материалистичният човек си създава всякакви мъки и страдания чрез това, че разпъва постоянно своя висш Аз – Бога в себе си. Той става престъпникът, висящ на кръста до разпнатия Бог. Болките и страданията го стряскат, неговото висше съзнание се пробужда и той преживява – наред с възкръсването на божествения си висш Аз – и собственото си спасение, защото разпознава в Него самия себе си!

Ето тези именно символични изображения са отнесли със себе си навсякъде по света пръсналите се представители на божествената раса, като възвестявали на хората скритите в тях истини. Навсякъде по различните континенти ще бъдат намирани точно тези изображения – от камък, метал или керамика. В такива случаи хората ще мислят, че това е изображение на една разпната на кръст личност и само малцина ще прозрат, че това символизира божествено-сътворяващия принцип, разпънат на двата клона – време и пространство.

Пирамидите ще стоят още хилядолетия и ще известяват на човешките синове най-висшите истини, вградени в тях. Ония, които имат очи и уши, макар и да не могат да проумеят всичките им математически и астрономически закони, ще съумеят да ги открият и ще прозрат техните висши истини. Ала някои високоразвити индивиди ще успеят да направят това. Но за примитивния човек пирамидата ще си остане вечна загадка, както и сфинксът, докато човекът не реши загадката за самия себе си.
Нека сега се върнем към куба. Преди малко, тръгвайки от единия връх, ти прокара равнина, която съдържа в себе си и трите измерения. По този начин отряза четири ъгъла на куба. Но от другите върхове можеш да направиш още четири разреза и ще установиш, че в куба има скрит не само един тетраедър, а два, които са съвсем еднакви и се пресичат един друг. Тези два тетраедъра представляват най-същностния закон на видимия познаваем свят: неделимата взаимовръзка между двете допълващи се половини – положителната и отрицателната – които, намирайки се една в друга, образуват съвършено равновесие и като творчески духове седят от дясната и от лявата страна на Бога. В Творението те властват като два взаимно противоположни закона: законът на духа и законът на материята.
Духът е живот, материята е съпротивление.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.