RSSПосвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.
В материалния свят има четири степени на проявление, които, според външната им форма и степен на съзнание, ние наричаме минерали, растения, животни и човеци. Минералът, в сравнение с човека, не познава никакво „съзнание“, но въпреки това изявите в кристала показват, че също и в минералите има някакъв вид съзнание. Всяко стъпало на формите на проявление показва по-висока с една октава степен на съзнание. Само човекът има възможността да прояви повече степени на съзнанието -до божественото съзнание на висшия Аз. Ако се придържаме към интервалите – октавите, според които досега сме подразделяли степените на развитие, ще открием, че категорията „човек“ заема четири стъпала по голямата стълба на еволюцията, която води от земята до небето, и че всяко от стъпалата отговаря на една октава в скалата на честотите. Хората познават тези четири степени и ги назовават по следния начин: човек – характеризиращ се с разума си; гений – характеризиран от интуицията; пророк – характерен със своята мъдрост и универсална любов; и последната, най-висша степен – богочовекът, отличаващ се със своето всезнание и всемогъщество.
И тъй, в материалния свят има четири проявления, които заедно се изявяват в седем вибрационни октави. Всяко създание излъчва същите трептения, от които то самото се състои, следователно онези, които понася съзнателно.
Минералите, които заемат най-ниската степен на съзнание, се проявяват само чрез свиване, охлаждане и втвърдяване.
Растението проявява вече две степени: материално-минералната и оживотворяващата го – вегетативната енергия. В растението се проявяват несъзнателно вибрациите на минералите, то носи тялото си като дреха, но нивото му на съзнание е вегетативната сила, която придава живот на материята. Енергията, проявяваща се на това ниво, има три отличителни белега, по които може да бъде разпозната, където и да се изяви: търсене на храна, поемане на храна и усвояване или асимилиране.
Животното проявява три вида енергия: минерална, вегетативна и животинска. То има тяло, търси храната си, храни се и храносмила, но има и съзнание – на животинско ниво: има душа, инстинкти, нагони, чувства, симпатии, антипатии и желания. Животното е осъзнато на третото стъпало на развитие, само с една степен по-долу от човека.
Човекът стои една вибрационна октава по-високо: осъзнат е в ментален план, има разум, способност да мисли. Но проявява и другите три степени: минерално-материалната – има тяло, вегетативната – тялото е изпълнено с живот, сам търси храната си, приема я и я усвоява, животинската – има душа и емоционален живот, нагони, симпатии, антипатии и желания. Неговата най-характерна отлика обаче е разумът – той мисли съзнателно.
В своето развитие човекът може да направи голямата крачка: да извиси съзнанието си от света на следствията до нивото на причините, което е следващата октава. Той черпи от божествения извор на каузалния план и проявява онази сила, която – в индивидуализираното му съзнание – се превръща в интуиция. Благодарение на интелекта и духа си, той е способен да отрази преживяванията си в по-висш план с думи и да ги предаде на околните. Но би могъл да приложи интуицията си и в изкуствата: в музиката, като композитор, в две измерения – с линии и цветове – като художник, в три измерения – чрез пластични форми – като скулптор или пък като танцьор. Наричат човека творец гений. Той изявява петте вибрационни октави на минерално-материалната, вегетативната, животинската, менталната и каузалната сила.
Степента на съзнание на следващата по честота вибрационна октава е тази, при която човекът става пророк. Тя съдържа всички предходни степени, но при нея човекът е осъзнат и на нивото на божествената мъдрост и вселенската любов. Но никога не трябва да се смесва тази любов от шестата степен – напълно духовна енергия, с „любовта“ в третата, животинската степен, която е проява на животинските нагони. Последният вид „любов“ е вибрация, трансформирана за работа на по-ниско равнище – трето – и нейният източник е инстинктът за съхранение на вида. Тази „любов“ се характеризира с жажда за притежание и се интересува винаги само от тялото. Тя кара човека да се приближава към обичаното същество, да го прегръща, да го целува, да го притиска към себе си – с две думи, да го притежава. Който е подвластен на тази любов, в съзнанието си живее още в състояние на отделеност и търси физически своята допълваща го половинка, за да намери удовлетворение. Тази любов винаги иска да взема, да има, да притежава. Докато любовта в шестата степен на проявление – любовта на пророка – произхожда не от отделеността, а от първоначалното състояние на божествено единство! Затова тази любов е универсална или вселенска – винаги дава, никога не взема, няма вече нужда от допълнение, нито от физическо проявление, а се излъчва и се осветява от съзнанието за божественото единство на всичко. Хората, които са осъзнати на тази степен, не искат да притежават никого и се чувстват едно с вселената: те са Едното, което е всичко.
Седмото – съвършено – проявление на Бога е станалият напълно съзнателен човек: богочовекът. Всички други форми на проявление са само трансформирани вибрации, една част от Бога. Богочовек е оня, който изявява Бога – своя собствен божествен висш Аз – напълно и цялостно, в неговото съвършенство и чрез съвършено съзнание. Той притежава и излъчва божествено-творческите енергии в техните изначални, нетрансформират вибрации и честоти.
Единствено човекът има възможността да овладее всичките седем октави на вибрациите и да ги излъчва, понеже в неговата нервна система има центрове, съответстващи на седемте октави на трансформираната творческа енергия. Ала е в състояние да излъчва само вибрациите на онези степени, на които самият той е станал осъзнат, понеже, докато още не се е осъзнал на дадена степен, съответните нервни центрове остават в латентно състояние. Това означава, че обикновеният човек ще излъчва вибрациите до четвъртото ниво, геният – до петото, пророкът – до шестото, и само богочовекът е в състояние съзнателно да излъчва всичките седем октави и, според собствената си воля, да излъчва или да преобразува божествено-творческата енергия в нетрансформиран вид, да я променя и да я предава по-нататък в по-ниски честоти – в трансформиран вид.
Жезълът, който си видяла при баща си, се състои от един вид месинг, който има свойството да направлява по-нататък съответстващото на всяко ниво излъчване. Конструиран е така, че да може да насочва вибрациите непроменени, отслабени или усилени, според желанието на този, който го използва. Жезълът може да бъде благословия или проклятие. Зависи от индивида, в чийто ръце ще попадне. Един посветен е в състояние да излъчи с този жезъл всички енергии на Творението – от най-висшите божествени до най-нисшите ултраматериални, – в желаната от него степен, защото притежава всички тези енергии в себе си и чрез жезъла ги направлява съзнателно. Човекът, със своите сетивни органи, може да усети само една част от огромната гама на тези вибрации. Трептенията с по-висока или по-ниска честота могат да бъдат усетени само като състояния на душата. Например той преживява най-високите божествени честоти като универсална любов, а най-ниските – като омраза. Посветеният винаги използва правилно жезъла и излъчва във всички случаи онази енергия, която е необходима, за да създаде нещо добро, носещо благословия. Ултраматериалните нисши вибрации ще използва като невидима, изолираща, непроницаема защитна стена. С жезъла посветеният може да овладява всички енергии в природата, да ги усилва или неутрализира.
Всички живи същества притежават тези енергии в степента, съответстваща на нивото на тяхното развитие. Те ги употребяват, без да осъзнават това. Да не би да си виждала вече човек, който размишлява над това, как е възможно например да повдига краката или ръцете си? Или пък умува защо може да се отдалечи с цялото си тяло от земята, макар и за съвсем кратко – да подскочи! Вдигни ръката си и наблюдавай как го правиш. Свиваш мускулите си, нали, и те повдигат ръката ти. Изобщо всички движения на тялото си можеш да правиш чрез свиване на мускулите. Но какво свива мускулите ти? Помисли над това, дъще, какво ги свива?
- Волята ми, Татко.
- Правилно. Твоята воля. Но ако те попитам какво е волята, ще можеш ли да ми дадеш отговор?
- Татко, аз често съм наблюдавала какво става, когато искам нещо. Но можах да стигна само до там, да установя, че когато искам нещо, изпращам енергия и мога да й придам определена посока. Например ако аз, както каза ти преди малко, искам да вдигна ръката си и да я отклоня от нейното свободно висящо състояние – тя виси, защото земята я привлича към себе си – тогава тази сила, която избликва от мене благодарение на волята ми, протича в ръката ми и кара мускулите ми да се свият и по този начин да повдигнат ръката.
- Съвсем правилно – казва Птаххотеп. – Благодарение на това, че енергията на твоята воля протича в ръката и мускулите, ти си победила в ръката си земното притегляне, тази изключително могъща природна сила. Също и когато скачаш във въздуха! Само за малко, защото силата на волята ти е по-голяма от земното притегляне за кратко време. Значи времето изразходва твоята воля, превърната във физическа енергия. Времето! А пространството? Ти си изразходвала твоята сила, за да повдигнеш ръката си, тялото си, да ги отдалечиш от земята, значи да ги придвижиш в пространството. И така, виждаш, че твоята енергия се изразходва чрез два съществени фактора – времето и пространството. Ако можеш да увеличиш силата на волята си и да я съхраниш в тялото си, тогава би могла да победиш земното притегляне за по-дълго време и да се задържиш на по-голямо разстояние от земята, би могла да се рееш във въздуха! Но все още не можеш, защото не си станала съзнателна на божествено равнище. Обаче посветеният, който е осъзнат на божествено ниво и може да черпи непосредствено и без да трансформира енергия от вечния енергиен източник, когато поиска, може да се рее във въздуха, щом противопостави силата на волята си на силата на земното притегляне.
