За учението на Птаххотеп 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

В материалния свят има четири степени на проявление, които, според външната им форма и степен на съзнание, ние наричаме минерали, растения, животни и човеци. Минералът, в сравнение с човека, не познава никакво „съзнание“, но въпреки това изявите в кристала показват, че също и в минералите има някакъв вид съзнание. Всяко стъпало на формите на проявление показва по-висока с една октава степен на съзнание. Само човекът има възможността да прояви повече степени на съзнанието -до божественото съзнание на висшия Аз. Ако се придържаме към интервалите – октавите, според които досега сме подразделяли степените на развитие, ще открием, че категорията „човек“ заема четири стъпала по голямата стълба на еволюцията, която води от земята до небето, и че всяко от стъпалата отговаря на една октава в скалата на честотите. Хората познават тези четири степени и ги назовават по следния начин: човек – характеризиращ се с разума си; гений – характеризиран от интуицията; пророк – характерен със своята мъдрост и универсална любов; и последната, най-висша степен – богочовекът, отличаващ се със своето всезнание и всемогъщество.

И тъй, в материалния свят има четири проявления, които заедно се изявяват в седем вибрационни октави. Всяко създание излъчва същите трептения, от които то самото се състои, следователно онези, които понася съзнателно.

Минералите, които заемат най-ниската степен на съзнание, се проявяват само чрез свиване, охлаждане и втвърдяване.
Растението проявява вече две степени: материално-минералната и оживотворяващата го – вегетативната енергия. В растението се проявяват несъзнателно вибрациите на минералите, то носи тялото си като дреха, но нивото му на съзнание е вегетативната сила, която придава живот на материята. Енергията, проявяваща се на това ниво, има три отличителни белега, по които може да бъде разпозната, където и да се изяви: търсене на храна, поемане на храна и усвояване или асимилиране.

Животното проявява три вида енергия: минерална, вегетативна и животинска. То има тяло, търси храната си, храни се и храносмила, но има и съзнание – на животинско ниво: има душа, инстинкти, нагони, чувства, симпатии, антипатии и желания. Животното е осъзнато на третото стъпало на развитие, само с една степен по-долу от човека.

Човекът стои една вибрационна октава по-високо: осъзнат е в ментален план, има разум, способност да мисли. Но проявява и другите три степени: минерално-материалната – има тяло, вегетативната – тялото е изпълнено с живот, сам търси храната си, приема я и я усвоява, животинската – има душа и емоционален живот, нагони, симпатии, антипатии и желания. Неговата най-характерна отлика обаче е разумът – той мисли съзнателно.

В своето развитие човекът може да направи голямата крачка: да извиси съзнанието си от света на следствията до нивото на причините, което е следващата октава. Той черпи от божествения извор на каузалния план и проявява онази сила, която – в индивидуализираното му съзнание – се превръща в интуиция. Благодарение на интелекта и духа си, той е способен да отрази преживяванията си в по-висш план с думи и да ги предаде на околните. Но би могъл да приложи интуицията си и в изкуствата: в музиката, като композитор, в две измерения – с линии и цветове – като художник, в три измерения – чрез пластични форми – като скулптор или пък като танцьор. Наричат човека творец гений. Той изявява петте вибрационни октави на минерално-материалната, вегетативната, животинската, менталната и каузалната сила.

Степента на съзнание на следващата по честота вибрационна октава е тази, при която човекът става пророк. Тя съдържа всички предходни степени, но при нея човекът е осъзнат и на нивото на божествената мъдрост и вселенската любов. Но никога не трябва да се смесва тази любов от шестата степен – напълно духовна енергия, с „любовта“ в третата, животинската степен, която е проява на животинските нагони. Последният вид „любов“ е вибрация, трансформирана за работа на по-ниско равнище – трето – и нейният източник е инстинктът за съхранение на вида. Тази „любов“ се характеризира с жажда за притежание и се интересува винаги само от тялото. Тя кара човека да се приближава към обичаното същество, да го прегръща, да го целува, да го притиска към себе си – с две думи, да го притежава. Който е подвластен на тази любов, в съзнанието си живее още в състояние на отделеност и търси физически своята допълваща го половинка, за да намери удовлетворение. Тази любов винаги иска да взема, да има, да притежава. Докато любовта в шестата степен на проявление – любовта на пророка – произхожда не от отделеността, а от първоначалното състояние на божествено единство! Затова тази любов е универсална или вселенска – винаги дава, никога не взема, няма вече нужда от допълнение, нито от физическо проявление, а се излъчва и се осветява от съзнанието за божественото единство на всичко. Хората, които са осъзнати на тази степен, не искат да притежават никого и се чувстват едно с вселената: те са Едното, което е всичко.

Седмото – съвършено – проявление на Бога е станалият напълно съзнателен човек: богочовекът. Всички други форми на проявление са само трансформирани вибрации, една част от Бога. Богочовек е оня, който изявява Бога – своя собствен божествен висш Аз – напълно и цялостно, в неговото съвършенство и чрез съвършено съзнание. Той притежава и излъчва божествено-творческите енергии в техните изначални, нетрансформират вибрации и честоти.

Единствено човекът има възможността да овладее всичките седем октави на вибрациите и да ги излъчва, понеже в неговата нервна система има центрове, съответстващи на седемте октави на трансформираната творческа енергия. Ала е в състояние да излъчва само вибрациите на онези степени, на които самият той е станал осъзнат, понеже, докато още не се е осъзнал на дадена степен, съответните нервни центрове остават в латентно състояние. Това означава, че обикновеният човек ще излъчва вибрациите до четвъртото ниво, геният – до петото, пророкът – до шестото, и само богочовекът е в състояние съзнателно да излъчва всичките седем октави и, според собствената си воля, да излъчва или да преобразува божествено-творческата енергия в нетрансформиран вид, да я променя и да я предава по-нататък в по-ниски честоти – в трансформиран вид.

Жезълът, който си видяла при баща си, се състои от един вид месинг, който има свойството да направлява по-нататък съответстващото на всяко ниво излъчване. Конструиран е така, че да може да насочва вибрациите непроменени, отслабени или усилени, според желанието на този, който го използва. Жезълът може да бъде благословия или проклятие. Зависи от индивида, в чийто ръце ще попадне. Един посветен е в състояние да излъчи с този жезъл всички енергии на Творението – от най-висшите божествени до най-нисшите ултраматериални, – в желаната от него степен, защото притежава всички тези енергии в себе си и чрез жезъла ги направлява съзнателно. Човекът, със своите сетивни органи, може да усети само една част от огромната гама на тези вибрации. Трептенията с по-висока или по-ниска честота могат да бъдат усетени само като състояния на душата. Например той преживява най-високите божествени честоти като универсална любов, а най-ниските – като омраза. Посветеният винаги използва правилно жезъла и излъчва във всички случаи онази енергия, която е необходима, за да създаде нещо добро, носещо благословия. Ултраматериалните нисши вибрации ще използва като невидима, изолираща, непроницаема защитна стена. С жезъла посветеният може да овладява всички енергии в природата, да ги усилва или неутрализира.

Всички живи същества притежават тези енергии в степента, съответстваща на нивото на тяхното развитие. Те ги употребяват, без да осъзнават това. Да не би да си виждала вече човек, който размишлява над това, как е възможно например да повдига краката или ръцете си? Или пък умува защо може да се отдалечи с цялото си тяло от земята, макар и за съвсем кратко – да подскочи! Вдигни ръката си и наблюдавай как го правиш. Свиваш мускулите си, нали, и те повдигат ръката ти. Изобщо всички движения на тялото си можеш да правиш чрез свиване на мускулите. Но какво свива мускулите ти? Помисли над това, дъще, какво ги свива?

- Волята ми, Татко.

- Правилно. Твоята воля. Но ако те попитам какво е волята, ще можеш ли да ми дадеш отговор?

- Татко, аз често съм наблюдавала какво става, когато искам нещо. Но можах да стигна само до там, да установя, че когато искам нещо, изпращам енергия и мога да й придам определена посока. Например ако аз, както каза ти преди малко, искам да вдигна ръката си и да я отклоня от нейното свободно висящо състояние – тя виси, защото земята я привлича към себе си – тогава тази сила, която избликва от мене благодарение на волята ми, протича в ръката ми и кара мускулите ми да се свият и по този начин да повдигнат ръката.

- Съвсем правилно – казва Птаххотеп. – Благодарение на това, че енергията на твоята воля протича в ръката и мускулите, ти си победила в ръката си земното притегляне, тази изключително могъща природна сила. Също и когато скачаш във въздуха! Само за малко, защото силата на волята ти е по-голяма от земното притегляне за кратко време. Значи времето изразходва твоята воля, превърната във физическа енергия. Времето! А пространството? Ти си изразходвала твоята сила, за да повдигнеш ръката си, тялото си, да ги отдалечиш от земята, значи да ги придвижиш в пространството. И така, виждаш, че твоята енергия се изразходва чрез два съществени фактора – времето и пространството. Ако можеш да увеличиш силата на волята си и да я съхраниш в тялото си, тогава би могла да победиш земното притегляне за по-дълго време и да се задържиш на по-голямо разстояние от земята, би могла да се рееш във въздуха! Но все още не можеш, защото не си станала съзнателна на божествено равнище. Обаче посветеният, който е осъзнат на божествено ниво и може да черпи непосредствено и без да трансформира енергия от вечния енергиен източник, когато поиска, може да се рее във въздуха, щом противопостави силата на волята си на силата на земното притегляне.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.