Четирите лица на Бога 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Пак стоя пред Птаххотеп.

- Дете мое, днес ще узнаеш какво са четирите лица на Бога. Ще ти помогне много, изключително много, ако ги разпознаеш в тебе самата. Четирите лица на Бога са във всичко, което е било сътворено. Цялото Творение – също и ти, е създадено въз основа на НЕГОВИТЕ четири лица.

Животът във видимия свят, като започнем от централните слънца на галактиките и стигнем до едноклетъчните, не е нищо друго, освен кръжене, ротация около четирите лица и във четирите лица на Бога. Знаеш вече защо изобразяваме Бога в неговото съдържащо се в себе си изначално състояние винаги като равностранен триъгълник. Бог в своите три аспекта е едно в три и три в едно. Обаче това състояние, представено с равностранния триъгълник, носи в себе си възможността на числото четири. Когато трите аспекта на пра-числото едно се отделят един от друг, а това се случва когато преминат от сферата на неизявеното в сферата на изявеното, тогава „едно в три“ става „едно и три“. По този начин се е родило числото четири.

Погледни равностранния триъгълник: в него виждаш само едно единство, което има три страни – три аспекта. Но в неизявеното, в скритата си част, той съдържа числото четири, понеже може да се разпадне на четири триъгълника: когато излезе от сферата на непроявеното в триизмерния свят, в проявеното, триъгълникът се превръща в тетраедър.

Както вече видя, при енергиите, излизащи от неизявеното в първото си проявление, тетраедърът остава скрит във вътрешността на първата материална пра-форма – куба. Четирите триъгълника, образуващи стените на тетраедъра, са допирните повърхнини на божественото с материалното, понеже са идентични с вътрешните стени на отрязаните върхове на куба. Ако завъртим навън триъгълниците на тетраедъра с помощта на върховете на куба, които образуват материята, и по този начин проявим триъгълниците на тетраедъра, възниква формата на пирамидата, чиито четири стени са едновременно проявените обърнати навън четири триъгълника на тетраедъра и отрязаните обърнати навън върхове на куба.

Четирите стени на пирамидата символизират четирите лица на Бога, които (всяко поотделно) носят в себе си трите аспекта на своя първоизвор, на съдържащата се в себе си стояща над всички проявления божественост. Пирамидата показва една жива действителност, един закон, в който Бог винаги и навсякъде се изявява в материалния свят, а следователно и живее вътре във всичко сътворено.

От всяка точка на огромната вселена Бог се проявява четирикратно. Към всяка от четирите посоки на света той излъчва с различно действие. И понеже тези произлизащи от една точка и все пак различни енергийни потоци водят началото си от райското единство, затова можем да използваме образа, че от този център на рая, където растат Дървото на живота и Дървото на познанието на доброто и на злото, избликват четири големи реки, които потичат в четирите посоки към външния свят. Това четирикратно проявление ще откриеш във всичко, което сътворено. Най-впечатляващи обаче са четирите свойства в действието на въздушните потоци – ветровете. И най-простият човек знае, че различните ветрове от четирите посоки имат съвсем различно действие.

Северният вятър е сух, действа успокояващо и втвърдяващо. В много области дори водата става твърда като камък.

Южният вятър носи винаги топлина и действа оживотворяващо, като стимулира живота.

Източният вятър е хладен, освежаващ и ободряващ.

Западният вятър довежда топлина и влага, която в много области се превръща в дъжд. Той действа изморяващо и приспивно.

Ти вече знаеш всичко това, защото всяко дете забелязва различното действие на четирите основни вида ветрове. Но замисляла ли си поне веднъж върху това, как е възможно и коя е причината от едно и също място на Земята, от една и съща точка, въздушните потоци в противоположните посоки да имат точно противоположни въздействия? – Ако например сега оттук, където ние усещаме въздуха като приятно топъл, се вдигне вятър и задуха на юг, разбира се, за южните страни този вятър ще духа от север и значи ще носи там охлаждане и ще бъде относително студен и ще действа успокояващо на всички живи същества. Ако обаче същият този вятър духа от тази точка на север, тогава за разположените на север страни той ще идва от юг и ще носи значително затопляне, горещина, там ще се увеличава жизнесътворяващата енергия на живите същества и ще се възбуждат техните органи за продължение на вида. Как е възможно от същата точка на Земята на едната страна да духа студен, а на другата – топъл вятър – успокояващ или възбуждащ и на едната страна да носи валежи, а на другата – суша? Това зависи единствено от посоката, в която се отправя въздухът.
Ето това е законът на пространството, който наричаме четирите лица на Бога.

Първото лице – северното, е огнено, то действа оживотворяващо, затова вятърът от юг носи горещини и кара животните да създават нов живот.

Второто лице – западното, е въздушно, хладно. То прави всичко подвижно, затова вятърът от изток носи бодрост, освежаване.
Третото лице на Бога – източното, е влажно, мокро и умерено топло. Всичко става тежко и бавно, затова вятърът от запад носи топлина, влага, валежи и всички живи същества стават сънливи. Тяхното съзнание се затваря в тялото.
И накрая четвъртото лице – южното – е студено. Действа свиващо, материализиращо и кристализиращо, затова вятърът от север носи студ и успокоява нервите.

Пълното и най-важно проявление на четирите лица на Бога е „огненото“, защото действията на останалите лица зависят от първото. Видът на огъня определя дали ще стане горещо, топло, хладно или студено. Тъй че огненото лице на Бога е баща на останалите. Благодарение на неговото излъчване възникват различните агрегатни състояния: от топлината и сухотата възниква газообразното състояние на въздуха, от хладината и влажността – течното състояние на водата, от студа – твърдото състояние на земята.

Ще откриеш действието на този закон навсякъде по Земята – във всяко дърво, във всяко растение. Във всяка къща например, южната страна, където прииждат теченията от северното лице на Бога, е топла и растенията най-добре виреят точно на тази страна; северната страна е студена, източната е суха, а западната винаги е влажна и когато от пирамидата ние правим дъжд, той пада върху всички сгради откъм западната им страна.
Тази четирикратност ще откриеш не само изразена в главните ветрове, тя е във всичко сътворено. Разглеждай стволовете на дърветата: северната им страна – онази, която приема излъчването на студеното, южно лице на Бога, е винаги покрита с мъх. Мислила ли си вече за това, защо човек има само едно лице – напред? Където е лицето ни, в тази посока ние сме огнени, даващи, докато откъм задната страна сме настроени обратното – студено и вземащо. Общо взето и крайниците ни също са ориентирани напред, а също и силата на волята си можем да излъчваме само в посоката на лицето си. А защо спим най-добре, когато лежим в посока север-юг, защо всички животни лежат така, защо всички гнезда, бърлоги и мравуняци имат тази посока? Животното няма разум, за да знае защо, обаче то усеща, че от северната посока идват успокояващи нервите излъчвания, а от южната – съживяващи, носещи живот – т.е. стимулиращи, и че най-доброто за кръговрата на неговата жизнена енергия ще бъде, ако построи обиталището си в посока север-юг и спи в тази посока.

В това се крие и тайната, защо човек, когато търси връзка с Бога и се моли, се обръща преди всичко на север или на изток, обаче никога на юг или на запад! На север и на изток човек намира енергии, които го водят към духовен живот. На юг и на запад обаче намира импулси, които свързват съзнанието му с физическите нагони.

Знай, че действията на четирикратното излъчване на Бога в цялата вселена се проявяват абсолютно еднакво – и всяка точка в Космоса, следователно и на Земята, получава от същата посока винаги точно същото лъчение и изпраща такова лъчение. Четирите лица на Бога никога не могат да се обърнат или променят. Те винаги стоят неизменно в своята първоначална посока.

Където и да са достигнали представителите на божествената раса, те винаги са поучавали човешките синове на тази дълбока истина, по различен начин, според своебразието на народа, при който са отишли. Тук, където човешката раса разбира по-скоро геометричните изначални форми и може да схване истината с разума си, ние изразяваме истината за четирите лица на Бога във формата на пирамида. Има обаче други народи, които схващат божествените истини повече като душевно преживяване. Там членове на нашата раса са създали огромни фигури от камък, които представят Бога под формата на фигура, седнала в триъгълник, с глава, която има по едно лице във всяка посока на света.

И двете изображения разкриват един и същи факт: когато божествено-сътворяващото начало излезе от своето безвремие и безпространственост, от неизявеното, и се превърне в триизмерния свят в материя, то се проявява, запазвайки своите три аспекта, в числото четири. Формата на пирамидата ясно показва това, като от основата – квадрата, излизат всичките четири стени, които са триъгълници – трите аспекта на Бога. Значи пирамидата изявява четири пъти по три: числото дванадесет и на всяко живо същество, понеже цялата видима вселена е изградена въз основа на това дванадесетократно проявление на Бога.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.