Четирите лица на Бога 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Но преди да продължим по-нататък, ти трябва да осъзнаеш, че всичко, което ние, хората, възприемаме с нашите сетивни органи от субективна гледна точка – значи откъм външната страна, е точно обратното на всичко, което е в божествено състояние. Ако гледаш нещо от отвън – отгоре или отдолу, отпред или отзад, отляво или отдясно – то се обръща в точно противоположното нещо, когато не го виждаш, или пък самата ти ставаш то. Когато гледаш нещо, ти си в дуалистично отношение с него. Ти – наблюдаващият, и онова, което гледаш, сте два полюса. Обаче когато ти си нещото, ти си в монистично състояние, в божественото единство. Като пример ще ти покажа една буква, да речем „Е“. В коя посока е насочена тази буква?

- Отляво надясно, Татко – отвръщам аз.

- Добре – казва Птаххотеп, – а сега ще я нарисувам на гърдите ти така, че сега ти ще бъдеш тази буква. Значи ти си в състояние на единство с нея, в състояние на СЪМ. В коя посока е обърната сега буквата?

- Отдясно наляво, Татко.

- Значи точно обратното. Ела, ще ти покажа още нещо – и Птаххотеп ме отвежда под два големи кръгли диска, които висят от тавана и служат за лампи.

На всеки един са нарисувани съвсем същите дванадесет изображения, но в обратна посока и в обратна последователност. На единия диск са обърнати с главата навътре, към центъра, а на другия – същите фигури са обърнати с главите навън, към периферията на кръга. И последователността – отдясно наляво на единия, е точно обратната спрямо другия. Отначало Птаххотеп ме води към първия диск и казва:

- Кога виждаш изображенията от този кръг правилно – с главата нагоре?

- Винаги, от всяка страна, Татко.

Птаххотеп ме отвежда сега при другия диск и пита:

- А как виждаш тези изображения?

- Всичките са надолу с главата, т.е. обратното, и те са в обратен ред – отговарям аз.

- А сега се опитай да намериш едно положение, откъдето ше виждаш тези фигури в правилното им положение и в правилната последователност.

Наблюдавам рисунките и в желанието си да ги видя правилно – с главата нагоре, несъзнателно пристъпвам точно под кръга – значи в средата на диска … и изведнъж всички фигури се обръщат! Сега всичките са както трябва – с главата нагоре и в правилната последователност. Аз се въртя в кръг, застанала в центъра … всички фигури ме гледат изправени. Но в момента, когато правя само една крачка встрани от центъра, те всичките пак са наобратно! Пак отивам в средата и съвсем съзнателно и дълбоко развълнувана преживявам състоянието на СЪМ – Битие … разбирам какво е … и съм потресена, та ми се завива свят.

Птаххотеп вижда моя потрес и се усмихва:

- Сега разбираш ли защо личното винаги е точно обратното на божественото? Разбираш ли защо човешкото писмо върви отляво надясно, а божественото – отдясно наляво?

- Да, Татко на душата ми, разбирам – казвам със запъване, цялата трепереща от вълнение.

Птаххотеп взема ръката ми в своята (о, как изведнъж ме успокоява могъщата сила на неговата благословена ръка) и ме води към една голяма дъска на стената, на която виждам различни геометрични фигури.

- Земята получава от Космоса енергийното излъчване – умножено по 12 – на четирите лица на Бога, от посоката на различните съзвездия, които ни обграждат като в кръг. Този образуван от съзвездия кръг ние наричаме „зодиак“ или „зодиакален кръг“. Излъчванията на зодиака са причината Земята изобщо да съществува. Тези вибрации са се срещнали в една точка на вселената, тъй че се е образувала интерференция на енергийните вълни и е настъпила материализация, сгъстяване. От това сгъстяване на енергийните излъчвания постепенно е възникнала нашата Земя. Понеже Слънцето е играло значителна роля при този процес, Земята е пораснала в силовото му поле и е станала негов сателит. Тя получава животворната енергия от Слънцето, но продължава да приема и излъчванията на зодиака и на своите сестри – останалите планети в нашата Слънчева система. И понеже Земята, като всички космически тела, е материализацията на тези различни излъчвания, на нея се намира по една форма на материализация от всяка степен на всички проявления, която разкрива преди всичко тази определена, съответстваща на нея енергия на голямото космично колело. Значи на нашата Земя има материализирани излъчвания на всяко едно съзвездие от зодиака, също и на всяка отделна планета, под формата на камъни, метали, растения, животни и хора. Имената на отделните зодиакални знаци обозначават същевременно онази форма на земно проявление, която е материализираната изява на съответното зодиакално съзвездие. Когато видиш лъв например, знай, че на животинско ниво той е материализираното излъчване на онова съзвездие от зодиака, което наричаме „Лъв“. Има и метали, растения, хора, които се състоят от същата енергия, но, разбира се, на ниво метал, растение и човек.
Понеже името на отделния зодиакален знак е и название на онази форма на проявление, която образува материализираното излъчване на това съзвездие, то естествено това име е най-подходящият начин да се отрази характерът на излъчването на това зодиакално съзвездие с една дума.

Четирите лица на Бога – четирите кардинални точки в звездното небе, в състоянието на божествено Битие са:

Всяко лице на Бога, всяка кардинална точка на небесния свод, съдържа в себе си трите аспекта на неизявения Бог и така възникват тези четири пъти по три проявления – дванадесетте зодиакални знака:

Четирите лица на Бога в състоянието на божествено Битие

Трите огнени аспекта на първото лице на Бога, на първата група, се проявяват в три зодии, наречени: Овен, Лъв, и Стрелец.

Лъвът е първото проявление на Бога, следователно – великият баща на целия зодиак. Ето защо всичките три проявления на първото лице на Бога имат бащински, даряващ живот характер.
Овенът излъчва огъня на младостта, жизнетворческата сила на младия баща, който събужда живот в лоното на природата със своето оплождащо проникване. Овенът е енергията на пролетта, която в своето действие е също толкова дива и неразумна и търси бурна изява, като животното овен.

Лъвът е огънят на напълно развития, достолепен мъж, на зрелия баща, който излъчва своята творческа сила, любовта и топлината към всичките си деца и под чиято закрила те узряват. Лъвът е силата на лятото.

Стрелецът е същество, надраснало животинската си природа, преодоляло нагоните на тялото си и насочило съзнанието си към висшата цел. Неговото излъчване е огънят на духа, на стария, улегнал баща, който продължава да помага на своите вече зрели деца с духовността си, с добрите си мисли и съвети. Стрелецът е духовният огън на мисълта, силата на старостта, зимата.
Трите аспекта на втората група, на земно-материалното лице на Бога, са: Телец, Дева и Козирог. Всичките три проявления на това лице на Бога носят в себе си майчинския характер.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.