Епохите на света 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.


Соколът Хор с фараона – Музея в Кайро
Посветеният изявява чрез своята личност висшия Аз и е свободен в духа си като бога-сокол Хор

Ела, малка моя дъще – казва ми накрая Птаххотеп, – сега ще сложа ръка върху главата ти, за да видиш сцени от бъдещето.
Птаххотеп ме отвежда към постелята, където духовните ученици упражняват под негово ръководство способността да движат свободно съзнанието си във времето, т.е. да търсят съзнателно миналото и бъдещето и да го преживяват като настояще. Казва ми да легна и едва поставил ръка на челото ми, вече усещам познатото бръмчене и боцкане в главата. В следващия миг се появяват картини, които чрез символния език на сънищата ми показват смисъла на събитията в далечното бъдеще.

Виждам залата за приеми на фараона – непозната зала и непознат фараон, който не е посветен като баща ми, а има излъчване от много по-нисш вид. Пред него стоят две достолепни фигури. Двама братя, прекрасни хора с благородни черти на лицето. По излъчването им познавам, че единият е посветен, другият обаче е само остроумен и умел оратор. Посветеният мълчи, но брат му се опитва да убеди с красноречието си фараона да разреши на народа им, който работи като роби в служба на господаря, да напусне страната под водителството на тях двамата. Властелинът е непреклонен и не иска да позволи това, той иска чудеса. Тогава говорещият хвърля на пода пред фараон тоягата си, която държи в ръка. Тя тутакси се превръща в змия, която започва да пълзи. Фараонът свиква своите магове, за да му дадат отговор. Дошлите също хвърлят тоягите си на земята и те също се превръщат в змии. Обаче първата змия поглъща всички змии на маговете.

Аз тълкувам видяното: тоягата е разумът, който е могъщ помощник. Ако обаче разумът е свързан със земята и служи само за материални цели, той се превръща в пълзяща по земята змия, изкусителката към егоизъм – хитростта. Двамата благородни мъже се борят безкористно за своя народ, в техни ръце хитростта става мъдрост, която унищожава всичките егоистични аргументи на раболепните магове.

После картината се променя: безбожието на египтяните и техният егоизъм им навлича все по-тежки удари на съдбата. Въпреки това фараонът не отстъпва, не иска да пусне на свобода поробения народ. Най-напред идва най-тежкото наказание: всички първородни – от семейството на фараона или от народа, или пък първородните чеда на животните биват убити за една нощ от божиите ангели. Само онези, които са яли от месото на едно агне и са написали имената си с кръвта на агнето на страничната греда на вратата, не са убити, от ангелите.

Какво означава символът? През следващата епоха ще действат зодиакалните енергии на Овена и на допълващия го знак – Везните. През времето, когато това въздействие още няма да се е проявило с пълна сила, Овенът ще действа първо под формата на малкото овне, т.е. на агнето. Около един посветен се събира един народ, който има в кръвта си същите енергии, които съответстват на излъчванията на съзвездието Овен. Те са предшествениците на новата епоха, „избраният народ“, който ще успее да провъзгласи пред човечеството старите истини в нова форма.

Който е осъществил старата епоха, сега вече трябва да си отиде. Задачата е приключила. Ангелите божии идват да го приберат.

Нова сцена: виждам как силният посветен извежда народа си от Египет. И понеже Овенът е огнен знак, пред него се движи един огнен облак, за да му показва пътя. Той извежда народа си от духовния мрак, който цари в Египет в края на тази епоха. Но сърцето на фараона пак става на камък, той съжалява, че е пуснал поробения народ, и се впуска с цялата си войска след бежанците. За да защити народа си, посветеният използва своя жезъл на живота. Той насочва срещу войската на фараона честотите на ултраматерията, които значително увеличават земното притегляне. Изведнъж фараонът и всичките му воини, бойни колесници и животни стават толкова тежки, че неудържимо се прилепват към земята, сякаш са пуснали корени, вследствие на огромното увеличаване на теглото си. И понеже това става на брега на морето, с гигантските си вълни то залива накрая цялата войска.

Аз съм много учудена! Не от действието на жезъла, а от животните! Във войската на фараона видях доста странни животни, които теглеха бойни колесници и върху които яздеха много воини. Бяха като зебри, но по-едри и различни на цвят – кафяви, бели, сиви и черни! Никога не бях виждала такива животни! Не бяха ли те онези четириноги, за които веднъж ми разказваше Татко? Разкошни животни!

Но картината се сменя: посветеният със своя народ е в пустинята, във винаги трудното преходно време между две епохи. Защото два еона никога не са ясно и точно разграничени, а се преливат постепенно един в друг. Така възниква едно преходно време, в което действията на двете съзвездия – на отминаващата епоха и на настъпващата, се отслабват взаимно от противодействието си. Закостенелите идеи вече не удовлетворяват новото поколение, старите поколения пък не могат да приемат все още новите идеи и да ги направят свои. По-голямата част от народа се връща към закостенелите си схващания, значи към идеите на епохата на Телеца, който обаче вече не може да действа с мощта на бика в разцвета си, а е доста отслабен и има силата на малък бик – на теле. И в своята визия от бъдещето наблюдавам как народът на посветения танцува около един златен телец и го боготвори, понеже на символния език на сънищата духът винаги се изразява чрез златото.

През това време посветеният е „на планината“ и говори „лице в лице с Бога“. Той има най-високата степен на съзнание – тъждествен е с Бога. Носител е на Божията воля и трябва да предаде на народа си новите идеи с два религиозни символа: жертвеното агне – символ на съзвездието Овен и двата скрижала с десетте Божи заповеди – символ на допълващото го съзвездие Везни.

Жертвеното агне е божественият висш Аз, който, облечен в материя, се оставя да бъде разпнат на двата големи клона на триизмерния свят: времето и пространството, и отдава живота си, за да одухотвори Земята и да я спаси. Двата скрижала със заповедите, поставени в нашия храм върху главата на свещения сокол Хор, който символизира прелитащия през пространството творчески принцип – божествения висш Аз, са вътрешната структура на Аза, която се проявява в душата като морални закони. Тези божествени истини ще бъдат водещите идеи, религиозните символи, през повече от две хилядолетия. Чрез тях ще се извърши изпитът на новата епоха.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.