Последни приготовления 2 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Докато човекът приема волята на своя висш Аз – волята на Бога – и я изпълнява, на материално-физическо ниво (в тъй наречената „действителност“) му се случва точно това, което самият той съзнателно желае. Следователно той сам кове и контролира съдбата си, понеже висшият му Аз има способността да освобождава мечтите-съновидения, очакващи в подсъзнанието своето осъществяване, и да ги превръща в духовна енергия. Обаче в момента, когато човекът се идентифицира не със своя висш Аз, а с някакви сили, произхождащи от нисшата му физическа природа (тялото), и ги признава като своя собствена воля, вече не се случва онова, което той самият иска, а онова, което иска тялото му, макар че той все още твърдо вярва, че именно това е неговата „собствена“ воля. Така той губи контрола над съдбата си и тя става напълно подвластна на слепите сили на фатални случайности, и в този случай „съновиденията“ му (латентни в подсъзнанието) ще се проектират неизбежно и непременно в „реални“ събития на земно равнище.
По време на посвещението, преди да напуснеш твоето физическо съзнание (за да се пробудиш за божественото космично съзнание на Единната Цялост), енергиите, които ти, в съответствие с твоя характер, си създавала в продължение на еони – с постъпките си и с резултатите от тях – и които сега в твоето подсъзнание (като семенца на събития) очакват времето на своето осъществяване, ще се появяват в съзнанието ти като сънища. Не можеш да ги унищожиш, защото те произхождат от сътворяващи сили. Обаче можеш да предотвратиш тези енергии да слязат до нивото на материално-физическия свят и да се реализират, ако съзнанието ти проникне в глъбините на душата ти – там, където тези сили очакват в латентно състояние да ги събудиш за живот и да изживееш сама тези сънища като съвършена истина. „Да ги изживееш, да ги изпиташ“ означава да върнеш обратно в съзнанието изпратените някога енергии и да ги преживееш като състояния на съзнанието или съвестта. По този начин се избягва вътрешното изкушение и напрежение на силите. Те отслабват и заглъхват, стават бездействени и биват унищожени. Значи по време на посвещението ще преживееш цялата си бъдеща съдба като поредица от най-различни състояния на съвестта – като съновидения, извън времето и пространството. Тогава и ти ще станеш свободна от своята „личност“, следователно и от личната си съдба. Оттам нататък ще употребяваш тялото като абсолютно безличен инструмент на Бога. Защото всеки посветен има задачата да остане на земята, за да освободи останалите си „проекции“ (личностни) от веригите на материята и от затвора на тялото, а значи и от ноктите на сляпата съдба, и да ги върне в духовно-божественото състояние на единство, тъй като всичко, отделило се от него и паднало до нивото на материята, трябва да може отново да намери своя път към „райската градина“, за да се върне в единението с Бога.
Ако обаче един посветен действа в обратната посока, т.е. ако с висшите духовни енергии си създава своя индивидуална действителност, при което работи, изхождайки единствено от личностното си съзнание или егото, с най-висшите сътворяващи (преминаващи през всичко) енергии и ги насочва и използва в тялото си, той изпада по-ниско от онзи, който прави същото, но от нивото на своето изпаднало от райското единство съзнание. Обикновеният човек насочва към материята само произхождащите от неговото материално-физическо същество енергии. В своето тяло той преживява физически сили и това за него не означава падение, тъй като откъдето идват тези енергии, там ги и проявява: материалните сили остават на материално ниво. Обаче посветеният вече не работи с физически сили и когато насочи своите висши духовни енергии към тялото си, това означава, че той предприема едно ново, още по-дълбоко падение. Колкото по-висши са енергиите, толкова по-ниско ще пропада той.

Щом се стремиш към посвещението, трябва никога да не забравяш, че това, което може безнаказано да прави един обикновен човек, ти като посветена не можеш да допуснеш. Защото от мига на посвещението нататък ти ще излъчваш не човешки сили, а божествени енергии, за да ги включваш в действие. Ако насочиш тези енергии в своето тяло, ще прогориш нервните си центрове и ще се върнеш, като падаща комета, на дъното на най-дълбоката бездна.

Чрез подготвителните упражнения ти си вече стигнала до тези истини. Тъй че можеш да ми отговориш с пълно съзнание: имаш ли смелостта да поемеш върху себе си тези закони, опасността и огромната отговорност? Искаш ли да получиш посвещението или предпочиташ да се откажеш и да продължиш живота си на земята по законите на човешкото съществуване?

Известно време оставам безмълвна. После отговарям сериозно и категорично:

- Татко на душата ми, през годините на подготовка имах достатъчно време да реша дали искам да избера храма, или светския живот. И през тези последни три дена се съсредоточих още веднъж само върху този въпрос. Копнея единствено за божественото изначално състояние. Напълно съм решена. Моля те за посвещението!

- Добре – казва Птаххотеп. – И нека Бог е с тебе! Последвай ме сега!

Той ме отвежда в друго крило на храма, където живеят духовните ученици. Там ме предава на един млад жрец, ръководител на интерната, когото познавам по лице и който вече ни очаква. Птаххотеп се обръща към мене:

- Сега ще подготвяш тялото и душата си за посвещението и в деня, когато луната се изпълни, ще ми се обадиш след залеза на слънцето.

Двамата се покланяме и Той си тръгва.

Жрецът ме отвежда в малка стая, където ще прекарам следващите дни сама, посветена единствено на упражненията си. Те се състоят в това, да избистря чистотата на мислите си, на душата си, но също и на кръвта и тялото си до възможно най-високата степен. Още по времето, когато посещавах духовното училище, трябваше да спазвам строга диета, за да се сменят постепенно клетките на тялото ми, да се преобразуват химически и да се развие онази съпротивителна сила, която ще може да издържи на най-високите вибрации. Защото всяка химическа промяна в материята променя и нейното съпротивление спрямо въведените в нея енергии. През следващите дни този процес ще бъде завършен. Позволено ми е да приемам само някои билки и корени, които трябва старателно да сдъвквам; мога да поглъщам само изстискания сок. Тези билки и корени са така подбрани, че някои действат подсилващо върху отделителните органи, други – върху сърцето и нервите, тъй че тази процедура да не отслаби организма. Резултатът е, че след няколко дена ще се усещам като невероятно лека, почти безтелесна, а ще се увеличи като никога досега и способността ми за вътрешна концентрация – да мисля кристално и спокойно и да виждам духовните истини. С обикновено постене, без усилващите билки, също е възможно да се постигне висока степен на концентрация, но това е малко опасно за нервите, защото от постенето те стават свръхчувствителни, но и същевременно отслабват значително. С помощта на тези билки се премахват всички недостатъци на гладуването.

Дните минават, настъпва пълнолунието. Вглъбена дълбоко в себе си отивам при Птаххотеп. Влизам в мига, когато слънцето изчезва зад хоризонта.

- Следвай ме – казва Птаххотеп и тръгва напред.

Той ме отвежда в храма до жертвената маса, заобикаляме я и заставаме пред стената. Огромните скални блокове са прилегнали един върху друг със съвършена точност – аз вече знам защо и как е станало това. Птаххотеп пристъпва към средния каменен блок, който изведнъж се обръща и открива в стената отвор. Вижда се широка, водеща надолу каменна стълба. Слизаме по нея до края й, после тръгваме по дълъг коридор. Според сетивата ми за ориентиране и от усещането в белите ми дробове, ние сме под земята. Прави впечатление, че няма плесен и не мирише на застояло, а напротив, въздухът е изпълнен с ободряващ дъх на озон. Този подземен коридор завършва при друга, водеща нагоре, стълба, по която се изкачваме. После Птаххотеп ме води през други галерии, които са ту широки, ту тесни, минаваме през по-малки и по-големи помещения, в които са скрити неразбираеми съоръжения, и после се изкачваме по-нататък. Накрая стигаме до голяма зала. Всички галерии и залата са светли, сякаш осветени от дневна светлина, но не виждам никъде източника на тази светлина. Изглежда така, сякаш самите скали я излъчват. Обзавеждането на залата е толкова тайнствено, че приковава цялото ми внимание. Помещението е лъчисто светло. Там има нещо огромно, призматично, странно, което създава у мен впечатлението, че е не от твърда материя, а от светлина, сякаш се състои от някаква концентрирана, сгъстена и втвърдена светлина. Тази светлинна маса излъчва наистина необикновена светлина и затова в залата е тъй светло.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.