Последни приготовления 4 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Днес по земята има още много същества, които отговарят на условията за великото посвещение. Наш дълг е да дадем посвещението на всички кандидати, които, въпреки нашето предупреждение, повторят три пъти желанието си да го получат.
При посвещението кандидатът става осъзнат на всяка степен на Сътворението. Всички несъзнавани части на душата му стават осъзнати, той вече няма „подсъзнание“, но няма и „свръхсъзнание“. По време на посвещението съзнанието на човека става пълно съзнание за Цялото. Цикълът, започнал в мига, когато (след отделянето му от единното) той е станал осъзнаващ се в материята, в тялото, сега се затваря. Кандидатът се съединява съзнателно със своята допълваща го половина, която досега е присъствала като несъзнавана част на душата му, като негатив – чуждо същество, – и която чрез магнетизма си, проявяващ се в тялото като инстинктивна сила, е предизвиквала постоянен носталгичен копнеж и безпокойство. Съзнанието се връща обратно в единството, повече няма допълваща половина, защото тя също е станала осъзната. Това ново свързване ние наричаме „мистична сватба“.

„Сватба“ винаги означава свързване на положителното и отрицателното. Обаче на земята „сватба“ означава само напразният опит да постигнеш тялом единство с друго същество. Духовно-мистичната сватба се осъществява в съзнанието и съвестта и донася съвършена, никога не преставаща пълнота, понеже съединяването със собствената допълваща половина означава и съединяване с Бога. Кръгът се затваря!

Човешкото тяло е устроено така, че съдържа по един специален нервен център за всяка вибрационна октава. От една страна, тези нервни центрове са разпределители – разпращат по нервната мрежа вибрациите, които получават от по-горните центрове. От друга страна, те действат като трансформатори – предават преобразуваните вибрации на следващия по-долен център.

При обикновения човек трансформаторите в нервните центрове работят автоматично, без намесата на съзнанието. Затова именно той не може да ги контролира. Природните закони властват над него, без той да знае какво става в тялото и в душата му – в неговото несъзнавано.

По време на посвещението, с навлизащия в него поток от висши енергии, кандидатът трябва съзнателно да придобие опитност за седемте главни центъра и за съответстващите им енергии. Той първо се потапя със съзнанието си в най-дълбоката сфера на Сътворението. Трябва да преживее властващите там енергии и да ги овладее и контролира добре. Това е първият изпит. Ако го издържи, преминава с една степен по-нагоре във втората вибрационна октава и трябва да я опознае, да я преживее, за да може да владее и тези вибрации. Това е вторият изпит. После преминава нагоре към третата, четвъртата, петата, шестата и накрая в седмата вибрационна октава, и ако е издържал всички тези изпити и е могъл да остане съзнателен господар на всички сфери, той е станал посветен.

Съзнанието, или съвестта, е светлина, несъзнаваното е мрак. Ако на земята е светло, ние наричаме това ден. Всяко съзнателно състояние (чиста и ясна съвест) значи е един божествен „ден“, защото Бог познава себе си на всички нива във всяко отделно съзнание – от най-ниското, на физическата материя, до най-високото, съзнанието на висшия Аз на богочовека. Във всички „дни“ (на всички нива на съзнанието) има активност, действие, движение, само в седмия „ден“ (деня на Бога) няма движение, нито активност, нито творчество! На седмия ден творчеството престава, понеже тогава царува абсолютното единство и съвършеното равновесие. Тогава Бог почива в себе си!

Ако, след като е получил посвещението си, посветеният успява по време на медитация да става отново осъзнат във вечното СЪМ и да изживява това състояние, което означава, че със собствени сили се издига от шестото си на седмото, божественото ниво, и ако прави това все по-често и по-често, за да затвърди своята позиция в това висше ниво на съзнание така, че то да стане негово всекидневие, само тогава той става богочовек. Така че човекът, чието съзнание е самият олицетворен мир и покой, за да може всичко, което мисли, чувства и върши, да бъде продиктувано именно от това божествено състояние, човекът, който при всички обстоятелства изявява Божията воля и я изпълнява и реализира, който излъчва само позитивните енергии на Божията любов чрез себеотдаване, само той наистина е син на Бога: богочовек! Птах-хотеп!

Богочовекът съзнателно изявява и владее всичките седем нива на Творението. Но неговото съзнание се идентифицира само със седмото, божественото ниво, а не с по-нисшите. Той ги познава, управлява ги, използува ги – обаче не яде от плодовете на Дървото на познанието на доброто и злото! Съзнателно остава в Бога, в райското състояние. Богочовекът обединява в себе си всичките седем нива в божествено единство: той е минерална материя – има тяло; растение е – одушевен е, храни се и се грижи за тялото си като за добър инструмент; той е и животно – има инстинкти и чувства; той е човек – има разум и логично мислене; той е гений – има интуиция и действа от нивото на причините; той е и пророк – извисява се над пространството и времето, следователно вижда бъдещето и миналото, обича цялото мироздание със самоотвержена всеобхватна любов и помага на всички живи същества да бъдат освободени от оковите на света; той е и богочовек: всезнаещ и всесилен, той е каквото е, вечното СЪМ, самият живот, Бог!

Всички посветени не са на еднакво ниво, понеже повечето достигат седмата степен по-късно, едва след по-нататъшна упорита работа. Затова и сред жреците има различни нива. Задълженията на върховен жрец може да изпълнява само оня, който със собствени сили е достигнал седмата степен на богочовека и вече не очаква и не възприема най-висшата сътворяваща енергия, както е при посвещението (когато кандидатът я очаква и получава), а самият той я излъчва и я отдава.

Всъщност шест от седемте нива на съзнанието получават своите творчески вибрации, жизнената си сила, от седмата степен, от Бога. Дори посветеният, който е могъл само по време на посвещението си да достигне седмото, божественото ниво, все още очаква и получава творческата жизнена енергия от това седмо ниво, от Бога. Само Бог и станалите равни с него богочовеци са изключително „даващи“ в излъчванията си. Материята пък – като негативен образ на Бога – е само „вземаща“. Съществата от останалите нива действат отчасти вземайки отгоре, отчасти давайки надолу.

Растението въздейства оживяващо върху минералната материя, но от по-висшите нива то получава пет пъти повече. Животното излъчва даващо в двойна доза, но приема тройно повече. Човекът действа, като дава трикратно на по-нисшите и получава трикратно от по-висшите сфери, понеже съзнанието му стои по средата. Геният, понеже е осъзнат на петото ниво – нивото на причините – отдава своите творчески енергии на четирите по-нисши нива и получава енергии само от двете по-висши нива. Пророкът (посветеният) предава изпълнените си с благословия вибрации върху явленията от петте по-ниски степени на съзнанието и получава енергията си от божественото равнище. Той все още се намира в дуалистично отношение с Бога, не се е слял с него. Само човекът, постигнал съвършеното вселенско съзнание със собствени сили, действа във всяка посока и върху цялата вселена изключително положително, като дарява живот с безрезервна и всеотдайна щедрост. Той живее в Бога, в монистичното съзнание на висшия Аз.

Ти вече научи, че даването (излъчването) е закон на Бога, на духа, а вземането (свиването) е закон на материята. Всяка честота надолу действа проникващо, пробиващо, но нагоре няма никакво въздействие. Един стоящ на ниска степен на развитие човек (или както го наричат „лош“ човек) може да навреди на един по-извисен от него човек само на материално равнище, само чрез дела, но никога чрез излъчвания, понеже силите му не могат да влияят нагоре. Надолу, т.е. на нивата, които са под степента на съзнанието му, може да навреди и излъчването му, особено неговия „лош поглед“. И обратното, един посветен може да предава и пренася своята висша вълшебна сила върху всяко живо същество без изключение.

По време на посвещението божествено-сътворяващата енергия ще протече през твоя гръбначен стълб, последователно през седемте ти главни нервни центъра и ти ще преживееш тази енергия на всяко ниво, в съответния трансформиран вид, като състояние на съзнанието. Но запомни много добре това, което ще ти кажа: Щом станеш осъзната в границите на определена вибрационна октава, ще бъдеш включена на тази честота и затова нейният обхват за тебе ще означава абсолютна „действителност“. След като издържиш изпита на едното ниво, ще се събудиш в следващата сфера и ще разбереш, че на по-ниското ниво само си сънувала. Ако обаче не издържиш изпита, т.е. ако се идентифицираш със събитията и не можеш да останеш господар над тях, тогава всички тези съновидения ще си останат за теб действителност и ще трябва да ги преживееш докрай във времево-пространствеиия свят като истински случки. Това обаче означава, че тялото ти ще умре тук, в този саркофаг и ти ще продължиш да сънуваш собствените си сънища в безбройни реинкарнации, по дългия път на смъртните, борейки се много хилядолетия, за да се издигнеш постепенно от това ниско стъпало, на което си паднала, до най-високото. Защото разликата между сън и действителност е само тази, че действителността се превръща в сън, когато се събудиш в едно по-високо ниво на съзнанието и разбереш, че това е било не действителност, а проекция на висшия Аз, значи сън. Действителност ще стане всеки сън, ако сама повярваш, че той е действителност. Помни, че има една единствена действителност – единствената обективна реалност е висшият Аз, Бог!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.