Последни приготовления 3 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Веднъж при един грънчар имах възможността да надникна през дупката за наблюдаване в пещта му. Там видях много глинени съдове един зад друг, нажежени до бяло от огромната температура, напълно прозрачни. Човек може да ги види всичките един зад друг. Те също излъчваха светлина. Същото е и с тази огромна призма от светлина, с формата на тухла, която също излъчва необикновена светлина. Да, светлина, но не и топлина!
Има и други непонятни неща в това помещение, които са направени от особена материя и имат такива странни форми, че изобщо не мога да си представя за какво биха могли да служат. Обаче сега не е време да разглеждам тези съоръжения, защото единствено ме интересува как ще стане посвещаването ми и какво ще преживея.

Птаххотеп ме отвежда до един стоящ в най-отдалечения ъгъл на залата каменен блок с формата на празен саркофаг, който не бях забелязала, и казва:

- Досега винаги си чувала какво е посвещението, но не знаеш как става то. По време на посвещението в тялото на този, който иска да бъде посветен, се въвежда по-висока честота от честотата, съответстваща на степента на съзнанието му, с цел неговото съзнание да може да се пробуди и на това по-високо ниво! Само този, който се е подготвил чрез строго обучение, може да бъде посветен, без да му се навреди. Само този, който е способен – с помощта на разума и мисълта си – да овладее своето тяло чрез желязната сила на волята, може да настрои нервите си на по-високи честоти.

Както вече знаеш, животното не може да променя начина си на живот и жизнените си условия, значи не може да понесе по-високи честоти от своите. Например една маймуна, ако вкараме в нея енергиен поток, съответстващ на човешката степен на развитие, би умряла за няколко мига от „удар“ в ужасни нервни гърчове. Човекът обаче може да се пренастрои на различни до една октава вибрации и да ги понесе, без да умре. Така обикновен човек, ако е подготвил достатъчно тялото си, би могъл да понесе енергийния поток на нивото на гений – т.е. на петата степен – и дори би се почувствал в небесно блаженство. Защото всяка по-висока вибрация, доколкото е поносима, събужда въодушевяващото усещане за щастие. После обаче вибрацията се превръща в болка, понеже нервите не могат да издържат продължително прекомерно напрежение. По-нисши вибрации от собствените предизвикват чувства на съсипаност, страх и отчаяние. Ако по-късно обикновеният човек успее да постигне състоянието на посвещение в пета степен (от копнеж по преживяното блаженство, със собствени сили, с упоритост и упражняване), тогава неговите нерви и клетките на тялото му постепенно се закаляват и преобразуват така, че той може да се издигне с една степен и наистина да стане гений. По-нататък той ще живее в постоянно интуитивно състояние.

Чувството на щастие, свързано с особено приповдигнато състояние, е познато на всички надарени с интуиция индивиди. Същото щастие на повишеното нервно напрежение търси и всеки човек, който пие вино или посяга към други възбудителни средства. Обаче след това пропада още по-ниско към дъното.
Великото посвещение се състои в това, да се въведат в тялото всичките енергийни потоци, съответстващи на седемте степени на съзнанието, като се започне с най-нискочестотните и се стигне до най-високите вибрации на божествено-сътворяващата енергия. Кандидатът бива посветен във всички енергии: той става осъзнат на всички степени. Ако издържи жив, това е знак, че съзнанието му и съпротивителната сила на тялото му преди това вече са стигнали шестата степен. За по-нискостоящи в развитието си същества този акт би означавал смърт. Значи при посвещението кандидатът достига с помощта на енергийния поток седмата, божествената степен, която никога не би могъл да достигне със собствени сили, понеже никой не може да достигне със собствени усилия божествено-сътворяващата степен. Тук е големият обрат: от негативната нагласа в мисленето (да взема или получава) човекът се насочва цялостно към позитивната – да дава, а за това всеки смъртен има нужда от помощ. Случва се някои кандидати да се развиват така със собствени сили, че стават напълно готови за посвещението в седма степен. В този случай е достатъчно само едно полагане на ръка, за да бъдат посветени в божественото космично съзнание на висшия Аз. Тези посветени никога вече няма да изпаднат от нивото на божественото съзнание, защото са изминали кръга на тоталното осъзнаване с целия необходим за това опит, и на тях им предстои само затварянето на кръга – съединяването на двете вече напълно осъзнати допълващи се половини. Само тази последна помощ те трябва да получат отвън, но от този миг нататък ще живеят непрекъснато в божественото съзнание.

Но при великото посвещение в нашия храм съществува възможността кандидати, които все още не са се развили до седмата степен, да получат, въпреки това, посвещението в тази божествена степен, ако са станали вече съзнателни най-малко на шестата степен и ако достатъчно добре са подготвили тялото си. С тази външна помощ при посвещението им се отваря пътят към истинския висш Аз и по време на акта съзнанието се включва в божествения енергиен поток. Впоследствие такъв посветен не може да запази (за дълъг период след посвещението си) състоянието на божествено самосъзнание и изпада в своето предишно състояние. Но си спомня за блаженството, което е изпитал при посвещението, и понеже пътят към Бога е отворен за него, има възможност със собствени усилия да достигне седмата степен на развитие по-бързо и по-лесно, отколкото по дългия път на земния опит и на осъзнаването. Значи посвещението в храма може да върне много повече хора в блаженството на единението с божествения висш Аз, отколкото ако я нямаше тази помощ.

Обаче съществува и опасността един посветен по този начин човек, във времето след посвещението, преди да е станал богочовек със собствени усилия, да се поддаде на земните изкушения и тогава да пропадне още по-дълбоко, отколкото при първото грехопадение. Без посвещението тази опасност не съществува. Ако той извърви пътя на живота си докрай без посвещение, по дългия маршрут на смъртните, до великата цел, до завръщането в Едемската градина, за него няма да остане нищо неизпитано, нищо непознато. Той ще постигне божествена степен, след като е събирал опитности на всички равнища, и в резултат на това постепенно се е освободил от своята егоистична личност. Но за да я постигне, ще трябва да премине много дълъг път на сътворяване.

Божия воля е обаче, че великото посвещение в храма – въпреки тази опасност – е все още открита възможност за известно време. Много бяха и ще бъдат спасени по този начин и ще бъдат върнати при Бога. А малцината, които след посвещението отново ще пропаднат, ще се въплъщават отново и отново в по-късни периоди, понеже човечеството ще бъде оставено на собствените му сили. Те ще си спомнят за великите истини, които са преживели по време на посвещението, и ще ги оповестяват на хората, с които живеят, чрез живо слово, чрез писания или дела. Тайната на великото посвещение ще се пази още известно време в храма. Но когато властта на земята завземат все повече хора със земно мислене, ние ще затворим пирамидата на посвещението отвътре със скални блокове и ще дематериализираме всичко в помещението за тази церемония. Тайната на божествено-сътворяващата енергия няма да попадне в непосветени ръце. Хората, които след хилядолетия ще проникнат в пирамидите, няма да намерят в затворените отвътре помещения нищо, абсолютно нищо, дори и човешки скелети.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.