Като жрица (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Жриците в храма имат различни задачи, съответстващи на индивидуалните им способности. Някои обучават храмовите танцьорки. Други подкрепят в светия им сън неспокойните души, които след смъртта си все още витаят в земната атмосфера – ненамерили пътя си към светлината. Без помощ те навярно биха се лутали дори цели хилядолетия, понеже без сетивни органи не могат да събират опит, нито да влизат в контакт с други същества. Затворени са в себе си и не намират път за развитие. Жриците издирват тези неспокойни души, проникват в тяхната същина със силата на любовта и благодарение на вътрешната идентичност облъчват съзнанието им с идеи, които после им помагат да намерят изход от своето състояние. Значи задачата на тези жрици се състои в две неща: помагат на заблудените души да вървят напред и същевременно прочистват земната атмосфера.

Има жрици, които посвещават младежта – духовно и физически здраво младо поколение – в плътската любов. Те учат младите мъже да облагородяват нагона със силата на духа и да се стремят към по-висша душевна връзка – към свещенодействие. Посвещават и младежите, сключващи брак, в тези свещени сили, а те после в брачната връзка ги предават на съпругите си и така създават благородно потомство.

В крайна сметка определени жрици изпълняват същите задачи като жреците. Ръководят групи от духовни ученици, дават напътствия за упражненията за концентрация, приемат хора, които в някаква ситуация имат нужда от съвети, а когато тези жрици достигнат по-висока степен в жреческата йерархия, им е разрешено да лекуват болни с жезъла на живота. По този начин една жрица може да стане и върховна жрица. Аз бях причислена към тази група.

Много обичам своята задача. Прекрасно е да съпреживявам миговете, когато душите на моите ученици и ученички постепенно се разтварят и в тях се проявява божественото. В това виждам жива илюстрация на непрозрачния куб, който постепенно става прозрачен и в него би могъл да се види божествено-творческият принцип. Всеки ден преживявам това, заедно с моите мили духовни ученици, на които помагам. Обичам да се занимавам и с хора, които търсят храма, за да получат съвет за своите душевни или физически проблеми. Приемам ги в малката си килия, която Има ми предостави, когато дойдох за пръв път в храма. Там хората ми разкриват „другото“ си лице, което никой не вижда, а често и те самите. Съзирам това вътрешно лице у всяко живо същество и е много поучително да чуеш какви преживявания, какъв житейски опит и събития са оформили (по закона за причината и следствието) този вътрешен лик. О, ако хората можеха да се видят отвътре, никога не биха се мразили, никога не биха се бояли един от друг! Няма лоши хора! Те често са зли и жестоки, защото мислят, че другият иска да им причини някакво зло, и се бранят предварително единствено от страх. С това те наистина дават повод другият да си създаде убеждението, че са злонамерени. Ако обаче човек убеди и двамата, че нямат лоши помисли, а само се боят един от друг, те с облекчение ще си подадат ръце. Хората са невежи и слепи – не се виждат взаимно, именно това е причината за всичката враждебност и нещастие по земята. Няма нищо по-хубаво от това, да можеш да отваряш слепите очи и да виждаш как в техния поглед изгрява сиянието на разбирането и знанието, на добронамереността.

Успоредно с тази моя ежедневна работа трябва да присъствам, когато Птаххотеп или заместникът му лекуват болни, вливайки нови жизнени сили в болните им тела. Често съм свидетел на това, как за секунди жезълът на живота изцелява напълно счупени кости или силно кървящи рани и на мястото им остава най-много малко удебеление на костта или белег. Както се заваряват парчета метал с оксижен или електрожен така зарастват отново счупените кости и се затварят дълбоките рани, като се възстановяват мускулите, сухожилията, кръвоносните съдове, нервите и кожата. Жезълът на живота лекува също тъй бързо и най-тежки възпаления на белите дробове, бъбреците или другите органи. Велика е милостта на Бога, че е дарил на хората това средство за възвръщане на здравето!

Освен работата в храма продължавам да изпълнявам и задълженията на съпруга на фараона. Седя, както и преди, до баща ми при тържествени приеми или при официални празненства и наблюдавам придворните и всички хора там. Често идват посланици от чужди страни, които са съвсем различни от човешките синове тук. Те имат друг цвят на кожата друга форма на главата, съвсем друга телесна конструкция и излъчване други енергии. Често като дарове донасят чудновати неща, които ние не познаваме. Животни, каквито никога не съм виждала, скъпоценни камъни, платове, печени и пищно изрисувани съдове. Баща ми вече е поръчал да доведат хора на изкуството от тези страни, за да обучаван нашите млади духовни ученици в храма на своите изкуства. Оттук пък заминаха много надарени учени и таланти, за да отнесат в тези далечни страни нашата наука и изкуство. Татко ми каза, че и ние някога ще посетим тези големи страни.

След посвещението ми е позволено сама да предприемам пътешествия е колесницата с лъвовете. Способността да предавам собствената си воля в нервните центрове на други живи същества и да ги държа напълно в своя власт ми се даде с посвещението. Сега владея тези активирани нервни центрове, които при човешките синове са още в латентно състояние, и мога да изпращам дълбокопроникващите лъчи на своята воля в други живи същества. Обаче най-висшият дар от Бога е правото на самоопределение на човека и никой не бива да го нарушава. Да принудя друго същество да изпълни волята ми би било черна магия! Затова никога срещу никого не употребявам силата си. Колко лесно би било в много случаи да помогна на човек да се справи с някой тежък проблем, ако ми е позволено да го изпълня с моята воля! Тогава бих поела отговорността върху себе си, но решението на проблема би било не негова, а моя заслуга. По този начин бих му отнела възможността да издържи своя изпит. Всеки човек трябва да решава проблемите си сам, защото само така може да събере опит, да развие силата на волята си и да разшири хоризонта на съзнанието си.

Животните са подчинени непосредствено на природните сили, те механично изпълняват повелите на природата и нямат дара на самоопределението. Така че на мен напълно ми е позволено да подчинявам лъвовете на своята воля. Колко е хубаво, че тези чудесни животни незабавно превръщат мислите ми в дела. Те реагират и на най-лекото движение на волята ми, тъй че аз често имам чувството, че са част от мене, както ръцете и краката ми. Същият божествен висш Аз е животът на всяко живо същество, а „любовта“ на животните не е нищо друго, освен несъзнателен стремеж да осъществят това единство на висшия Аз на най-нисшето, физическо стъпало на съзнанието. Също и още неосъзнатото дете иска да постигне и преживее това единство и тъждественост съвсем просто, като иска да сложи всичко в устата си или да го изяде. Същият инстинкт имат и животните. Единството, т.е. любовта между мен и моите лъвове, е толкова голямо, че те могат да лапнат в уста ръката и дори главата ми и да се правят, че искат да ме изядат. Разбира се, те не хапят, играта не е сериозна. Аз обаче разбирам, че тези животни следват само своя стремеж към единство, когато например изяждат някоя газела. Инстинктът за самосъхранение има същия първоизточник, както и инстинктът за съхранение на вида: стремежът към състоянието на божествено единство. Именно поради това двата инстинкта са тъй тясно свързани един с друг в проявите си и природата използва този първичен стремеж към единство чрез силата на инстинкта, за да създава ново поколение, а чрез глада – да съхрани тялото. Затова месото, което лъвовете получават от своя гледач, не им е толкова вкусно, както когато могат да изживеят порива си към изначално единство в ловната си страст, като нападнат живо животно. Те се наслаждават на сливането с живото месо – със самия живот, – докато с мъртвото месо могат да задоволят само глада си, но не и стремежа към единство.

Аз обичам да се занимавам с моите лъвове. Толкова е вълнуващо да наблюдаваш как тези разкошни животни изявяват всичките качества на божествения Ра /Слънцето/, трансформирани на животинско равнище. Както всичко, което правя или казвам, така и радостта от лъвовете малкият Бо-Гар изживява заедно с мене. Както някога баща ми ме учеше с безкрайно търпение как да стоя изправена в препускащата колесница, така и аз сега уча него. Той също е много умел в това, инстинктивно прави верните движения и след кратко време вече може да ме придружава при по-дълги пътешествия.

В по-спокойни времена пак ходя с баща ми в малката къща за отдих край морето. Бо-Гар идва с нас и тримата се наслаждаваме на морските радости. Татко също обича да се занимава с момчето. Удоволствие е да виждаш как чистата му душа се разтваря като разкошен цвят. Веднъж баща ми дълго наблюдава Бо-Гар, после го повика при себе си и го попита:

- Е, Бо-Гар, искаш ли да ми станеш помощник?

Той се хвърли ничком пред баща ми и каза с допрени длани в най-дълбоко почитание:

- Господарю, ще посветя целия си живот на задачата, която ще ми възложиш, за да бъда достоен за теб.
Татко го погали по главата:

- Стани, Бо-Гар. Ти ще работиш с нас в голямото дело за спасението на Земята. Само изпълнявай онова, което казват учителите ти в храма, и ще станеш някога наш съратник… Стани, пред мен няма нужда да се хвърляш на земята…

Бо-Гар стана и не можеше да скрие радостта си. Заподскача наоколо като маймунче, после изведнъж стана сериозен като възрастен, който е заслужил доверието на баща ми. Най-накрая изтича до морето, за да търси раковини. Останала сама с баща си, го питам:

- Виж, Татко, аз получих посвещението и когато се издигам на нивото на времето, виждам бъдещето и миналото като вас, само по отношение на моята собствена личност не мога да различа бъдещето. Защо е така? Бъдещето е важно за мен, за да мога да се развия в него до последната, най-висшата божествена степен. Но обясни ми все пак защо виждам бъдещето на всички хора, а само своето не? Мъгла има пред очите ми, щом насоча съзнанието си към бъдещето.

Татко ме гледа, усмихва се и чака. Аз също се усмихвам в отговор и му отговарям в мислите си. Ние се разбираме. Неговият поглед ми казва: „Защо питаш? Ако не виждаш бъдещето, значи това трябва да бъде така, за да можеш правилно да изпълниш задачата си. Не мисли това, а прави всичко, за да постигнеш със собствени сили най-висшата степен, която преживя по време на посвещението с Птаххотеп.

Когато задълженията ни връщат отново в града, дните преминават както преди – отчасти в храма, отчасти в двореца. Върша работата си с огромно удоволствие. Тя напълно ме задоволява и все пак през целия ден трепти в мене радостта, че след задълженията си ще мога да потъна в себе си – в Бога. Всеки път решавам, че ще постигна със собствени усилия най-висшата степен, и действително се приближавам все повече до съвършеното изпълнение, но всеки път, когато се връщам в личностното си състояние, се събуждам разочарована от него. Последната действителност, която преживях по време на посвещението и споменът за която гори неугасимо в душата ми, не постигах нито веднъж. Тогава последната ми утеха е да съпреживявам с Птаххотеп вечерната молитвена медитация… Птаххотеп, заместникът му, жреците и жриците – всички посветени – се събират в храма вечер при залез. Седим в кръг, тъй че Птаххотеп и заместникът му са седнали един срещу друг и образуват два полюса. Ние, останалите, образуваме по един полукръг вляво и вдясно. Нужно е известно време, за да освободим духовното тяло от всички замърсявания, които неизбежно приемаме, докато сме в съприкосновение с човешките синове. После Птаххотеп подава на съседите си своите благословени ръце, ние също си подаваме ръце един на друг и по този начин създаваме енергиен кръг, благодарение на който Птаххотеп и заместникът му вливат в нашите тела тока на най-висшето, божественото ниво. Това ни помага да преживеем най-висшето състояние на съзнанието за божественото единство. По този начин съпроти¬вителната сила на нашите нерви се развива много по-бързо, отколкото ако останехме само с нашите индивидуални енергии. Смисълът и съдържанието на целия ми живот представляват за мен тези мигове на блаженство, които преживявам всеки ден по време на вечерната медитация.
О, Боже! Дай ми сили да Те достигна със съзнанието си чрез моите собствени усилия!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.