Ние пак ще се видим 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Един ден дворът се готвеше за тържествен прием. Преди време баща ми бе изпратил в една далечна страна своя пълководец Тис-Тха, съпроводен от много видни личности, с голяма военна част и кораби с подаръци и стоки за размяна. Владетелят на тази страна бе приел нашите посланици изключително сърдечно и не след дълго изпрати в нашата страна войски също с подаръци и стоки за размяна. Днес се празнува пристигането на тези чужди войски.

Мену ме облича в официалната ми рокля, а Роо-Кха донася с обичайните церемонии украшенията на владетелката. После двамата най-възрастни сановници ме повеждат към баща ми през дългите галерии с колони. С нас са и останалите сановници от двора и всички отиваме на терасата на двореца. Там, в средата, на златния трон седи фараонът, от дясната му страна е клекнал неговият лъв за аудиенции, а от лявата, малко напред, почти на края на терасата, е моят трон. До нас, отдясно и отляво, застават благородниците на страната, според своя ранг.

Празникът започва. Войските на чуждата страна минават в тържествено шествие пред нас. Командващият приближава със свитата си към терасата, прави ни дълбок до земята поклон с протегнати напред ръце, държи изписана реч на нашия език, за да покаже, че те желаят дълготрайни връзки с нас. После нарежда на дароносците да излязат напред и да ни връчат подаръците.

Наблюдавам сцените отгоре и разглеждам мъжете от свитата на командващия (всички в пищни празнични дрехи и с бойно снаряжение), които застават в една редица пред терасата – едри, широкоплещести и много мускулести. У нас само потомците на божиите синове са така високи и силни като тези чуждоземни воини, но са доста по-елегантни, гъвкави и подвижни.

Птаххотеп, Татко и още неколцина от коляното на божиите синове – Има, Ментуптах, Имхотеп и няколко жреци – имат силни тела, но са царствено достолепни и одухотворени. Те не изглеждат тъй масивни и с тела като на животни, като тези чужденци. Никога не съм виждала такива хора. Не ми се нравят! Свикнала съм в нашата страна, особено при потомците на божиите синове, а и при вече силно смесената раса, чертите на лицето да са фини и одухотворени, не така неправилни и животински като лицата на тези чужденци. Особено ушите! Нашите уши са малки, тесни и с красиви очертания, обичката не е залепена. Чужденците имат големи, широки уши със срасната обичка, като у маймуните. А това, което ми е съвършено непознато и ми се струва твърде странно, е, че те имат червеникави коси! Отгоре на всичко са и много космати – лицата, ръцете и краката им са покрити с гъсти косми, които на слънцето блестят като златни нишки. Самоуверени са и със самочувствие. Когато говорят или се смеят, се откриват красиви бели, но доста едри зъби. Това също ми изглежда животинско! Излъчват огромна сила, но не духовна. Не! Те не ми харесват!

Виждам, че чужденците ни намират нас също толкова странни, колкото и ние – тях. Ние също не им харесваме. Виждам, че очите им още не са отворени за духовното. Не забелязват изобщо одухотворено красивите и изящни черти, виждат само, че хората при нас са по-дребни на ръст от тях. Тъй като виждам и мислите им, разбирам с какво пренебрежение се отнасят към нашата раса. Свикнала съм, когато един мъж ме гледа, да виждам в очите му как просветва пламъчето на възхищението. Тези чужденци се възхищават на дрехата ми, на бижутата ми, но изобщо не забелязват, че съм красива! Виждам добре с какво любопитство ме разглеждат, мен – владетелката на тази страна, и ме поглеждат при всеки удобен случай, но не знаят, че съм красива! Да, дребната фигура съм наследила от майка си, но красотата на една жена не зависи от ръста й! Обаче тези чужденци, тези чуждоземни бойци смятат, че една жена е хубава само ако е едра и пълна… Наблюдавам се, както винаги: може би се е пробудила суетността ми? Не! Това е далеч от мене! Не ми харесва, че са тъй невежи, незрели и груби, каквито при нас са само човешките синове от най-нисшата класа. Всичките тези чужденци са некултурни – и водачите им, и благородниците, които ги придружават. Там, сред другите, има един, който стои точно под моя трон. Трябва да е висш офицер, защото се появи в най-близката свита на техния командващ. Сега стои там с група воини и не откъсва очи от мене. Но в ъгъла на устните му се таи израз на пренебрежение. Поведението му наистина не е благородническо. Как може един мъж да си позволи да гледа жена тъй дръзко и нахално?! От нашия двор само Роо-Кха е толкова нахален, но неговият поглед не може и не иска да скрие възхищението му от хубостта ми. А този чужденец ме гледа само с нахалство, без ни най-малко възхищение! Но въпреки това не разрешавам на суетността да се пробуди в мене. Вече внимавам и постоянно контролирам себе си!

Извръщам се. Продължавам да наблюдавам празничните ритуали. С най-жив интерес наблюдавам различните борби, които демонстрират чуждите воини. Трябва да призная, тези мъже имат физическа сила, каквато е непозната при нас. Тази раса произлиза от потомството на един син на земна жена и божий син, който е изявил висшата божествена енергия не в своя дух, а в кръвта си и е станал великан. Неговите потомци се кръстосали с първобитните хора и се развила раса с едри кости и изключителна мускулна сила. Те далеч не са толкова умели и подвижни като нашите бойци, но пък правят със силата си такива неща, каквито нашите мъже изобщо не могат. По време на тези публични демонстрации, без да ща, постоянно поглеждам към този нахален чужденец. Той непрекъснато гледа нагоре. Всъщност би било наистина чудесна задача да въведа един такъв некултурен, странен червенокос чужденец в тайните на духа, постепенно да отварям вътрешното му зрение, за да вижда не само плътта на една жена, а и красотата на нейната духовност!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.