Роо-Кха и дванадесетте таблетки 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Това, което се случи после, се разигра толкова бързо, че в спомена ми прилича на сън.

Започнах да предавам на хората около мен истините, които бях научила в храма от Птаххотеп. На лекциите ми идваха все повече хора, като жадни странници, за да гребнат по малко жива вода от най-дълбоките тайни на посвещението в божествения висш Аз и да утолят с тях жаждата си. Оттогава моята работа не се е променила: в началото съм на безкрайно дългия път, в края на който стои блестящата, изтъкана от светлина фигура – творящият космичен висш Аз – и очаква всяка една душа с разтворени обятия. Стоя там и показвам пътя на безбройните малки същества (подобни на овци), които търсят светлината и вървят едно до друго бавно, все към фигурата от светлина, вървят… тъй както някога бях видяла това в едно видение, когато бях в Доломитските Алпи.

Навън, в триизмерния свят, според законите на времето и простран¬ството, преминаваше моята карма, която бе създала съдбата и характера ми. Останах сама със задачата си, без водач или учител, който би могъл да ми даде съвет – както всички, които искат да се развият като самостоятелни благонадеждни труженици на великото дело. Само рядко, когато стигнех до повратен момент в живота си, получавах отново помощ и напътствия от висшите сили, които ръководят Земята. Но все пак трябваше сама да решавам проблемите си. Обаче и в по-късните години отново и отново се случваше нещо да ми напомня за прежи¬вяванията ми в Египет.

Веднъж стана така, че когато отидох за пръв път в една далечна страна за участие в конференция, срещнах човека, когото познавам още от Египет. Там се бяха събрали много хора от всички краища на света. Като пристигнах, отидох в една зала, където вече седяха някои от участниците в конференцията, и забелязах там един мъж, но виждах само полупрофила му. Наистина мислех за всичко друго, само не и за спомени от живота си в Египет. Но още в първия миг разпознах този човек и сърцето ми започна да бие ускорено от изненада – Беше Роо-Кха! Той стана и въпреки че не издадох по никакъв начин вълнението си, той също ме погледна изненадано. После се поклони и се представи:

- Евалт Климке.

Подадохме си ръце. Той остана ням за миг, после каза смутено:

- Странно! Коя сте вие? Имам някакъв смътен усет, че трябва да ви се поклоня ниско с протегнати напред ръце. Много странно! – взираше се в мене, изучавайки ме. – Но защо имам това особено вътрешно усещане?
Отговорих му с усмивка:

- Вие бяхте министър на финансите в Египет при управлението на моя баща.

Присъстващите се смяха от сърце. Мислеха, че се шегувам. Обаче Евалт Климке не се смееше, а продължи да ме гледа изпитателно и смутено и по време на продължилата няколко дена конференция постоянно ме наричаше „Царице“ и колкото пъти ме погледнеше, очите му ме изследваха и повтаряше: „Странно…“ – и ние си говорехме като стари приятели.

От същото време ми остана дълбок спомен и от още едно преживяване. Веднъж си легнах, както обикновено, и сънувах нещо, когато внезапно в съня ми стана съвсем светло… Виждам някаква кола бърза към мене, спира и от нея слизат двама души, облечени в бяло, като лекари. Единият се приближава, изважда от чантата си инструмент, подобен на лъжица, и изгребва болното ми око. Другият държи крушовидно шише с ясно гърло и изважда от него голям кръгъл бял диск, който ми заприличва на таблетка. После го държи пред очите ми, за да го разгледам, и казва:

- Не бива да се плашиш. Ще сложа сега това (и ми показва кръглата таблетка) в дупката, останала от окото ти. Дванайсет такива неща трябва да се разтопят, после ще си получиш пак окото. Не се страхувай, ако ти се стори сега, че си сляпа с това око.

И той поставя таблетката в празната очна ямка, затваря клепача ми и превързва дясното ми око с бяла превръзка…

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.