Роо-Кха и дванадесетте таблетки 3 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Операцията на окото ми донесе много интересни познания, от които най-интересното бе, че ония вибрации, които усещаме като „светлина“, са „светлина“ само за нашите очи – за здравите очи. Иначе това е мощна енергия, която може да убие човек, дори и някое много по-едро и силно същество. Зависи само от връзката между чувствителността на кожата на живото същество и интензитета на светлината. Случи се следното: няколко часа след операцията дойде професорът и каза:

- Не се плашете, когато сваля превръзката от оперираното ви око, ще светя с една свещ в него, понеже трябва да видя как то реагира след операцията.

Помислих си: Защо трябва да се плаша от това? – и позволих на професора да свали превръзката. После той каза:
- Отворете си окото.

Бях подготвена, като отворя окото си, да видя горяща свещ. Вместо това, когато го отворих, видях само мрак и усетих някакъв много силен удар като с юмрук върху оперираното си око, който оттласна назад главата ми. Веднага го затворих. Не можех да разбера какво се е случило. Тогава чух смеещия се глас на професора:

- Нали ви казах, че не трябва да се плашите? Ретината на окото ви сега е толкова чувствителна, че възприема и най-слабата светлина не като такава, а като силен удар. Продължавайте да лежите, след няколко часа ще дойда пак да видя окото. Досега всичко върви много добре – рече той и излезе.

Останах сама в тъмното и дълго размишлявах. Какво е светлината? Същата светлина, която с едното си здраво око възприемам като трепкащ пламък на свещ, може да предизвика болки в мен и усещане като от удар с юмрук. Изобщо не видях „светлина“, почувствах само силен удар, който отхвърли главата ми назад. От това си направих извод, че същество, чиято кожа е със чувствителност към светлината като ретината на оперираното ми око, може да бъде убито (дори от много голямо разстояние) просто ако към него се насочи светлина на прожектор. Но вероятно има някаква светлина – или евентуално бихме могли да я наречем „ултрасветлина“, – която действа с неимоверно по-голяма сила в сравнение със светлината, която ние, с нашите човешки сетива, възприемаме и която би могла да убие някое същество, чиято кожа има чувствителността на моята оперирана ретина. Прозрях, че всичко е въпрос на съотношение между действие и противодействие и ми стана ясно, че във вселената могат да съществуват безброй много видове живот на различните планети и небесни тела. Мислех си например за това, че едно човекоподобно същество на Уран или Нептун навярно би трябвало да има също толкова чувствителна кожа като ретината на току-що оперираното ми око, понеже Слънцето е много по-отдалечено от тези планети, отколкото от Земята, и ако това живо същество иска „да вижда“ при слънчева светлина, тъй както ние тук, на Земята, тогава неговите очи непременно трябва да притежават чувствителност, каквато ние не можем дори и да си представим. Но има ли нужда да отиваме толкова далече? Различните животни в дълбините на океана също имат такива очи и способности, които са абсолютно непонятни за нас, защото ние никога не бихме могли да съществуваме в мрака и дълбините на земните океани.

Разсъждавах още дълго за безкрайно многото възможности на световете и за живеещите в тях същества и сърцето ми се изпълни с дълбоко смирение пред могъществото на вечното СЪМ-БИТИЕ, което наричаме Бог…

Друго много интересно знание, което ми донесе операцията на окото, бе фактът, че точно както белите дробове поемат въздуха не само за себе си, а за цялото тяло, вдишват го и го предават по-нататък, тъй и очите поемат светлината не само за себе си, а за цялото тяло и я предават по-нататък. Защото светлината е енергия!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.