Младият жрец се появява (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Минаха няколко години, живеехме със съпруга ми в неизменна обич. Работех – правех скулптури, имах и поръчки, а в свободното ми време идваха все повече хора за консултации по психични проблеми. Спонтанно започнах да говоря пред група за самопознанието и за учението, с което се бях запознала в Египет. А исках ли да си почина, свирех на любимия си роял.

Всеки ден упражнявах йога на духа и можех вече да стигам до състояние на дълбока медитация, но последната врата все не се открехваше. Стигнех ли до определено ниво, някаква пречка се възправяше като стена, която не можех да пробия със съзнанието си. Всяка година прекарвах в горската вила месеци наред сама, за да се упражнявам в йога. Фиданките, които бях засадила, станаха чудни разклонени дървета, а аз се упражнявах непрекъснато, с невъзмутимо упорство, но въпреки това пазачите на прага не ме пускаха…

Пак дойде есента и един ден напуснах за малко гората, за да отпразнуваме с цялото семейство, роднините и широк приятелски кръг седемдесетия рожден ден на баща ми. На следния ден преди обяд, когато се стягах да се върна, една стара приятелка ме попита по телефона какво ще правя следобед. Отговорих, че съм свободна.

- Известният писател, с когото бях в Индия при Махариши, пристигна и живее у дома. Ако се интересуваш от него, ела следобед, ще можете да поговорите – каза приятелката ми.
Отидох. Влязох в салона и видях човека, който бе станал световно известен с книгите си, написани за великите индийски йоги и за системата йога. Онемях от изненада: там седеше младият жрец, който ми бе помогнал в предишния ми живот в Египет при последните приготовления преди великото посвещение!
Поговорихме, споменах, че съм чела книгите му и че от доста време се занимавам с йога на духа, но все още не съм успяла да постигна висшата цел… Говорихме и за други книги – чак до късно вечерта. Но не можах да поговоря насаме с него. После си тръгнах и си мислех: „Значи нищо не стана…“, понеже тайно се бях надявала, че известният „бял йога“ ще ми помогне да се придвижа по-напред в моя духовен път… Но на другата сутрин телефонът пак звънна и приятелката ми отново се обади.

- Писателят иска да поговори с тебе на четири очи – чух в слушалката.

- Ако имаш време, намини пак днес следобед.

Отидох. Писателят стоеше на дивана в лотос и когато седнах, ме попита:

- Какво бихте поискали от мен?

- Нямам желания – отвърнах аз, – живея доволна в абсолютен вътрешен мир.

- Защо тогава дойдохте при мене? Какво очаквате?

- Искам реалността.

Той помълча за миг, погледна ме и попита:

- А този абсолютен мир не е ли реалност?

- Да, реалност е, но търся нещо повече. Чувствам се като Мойсей, който видял обетованата земя, но никога не стъпил в нея. Струва ми се, че виждам всичко, но искам да вляза. Не съм доволна, че виждам отвън какво има вътре. Искам да вляза.
Той се усмихна:

- Да, вие стоите пред голямата врата и ръката ви вече е върху бравата. Вече сте стигнали дотам, а е изключителна рядкост някой, съвсем сам, без помощ на учител, да достигне тази степен. Вероятно някога вече сте преживели веднъж посвещението, в някой предишен живот, а сега трябва да направите само най-последната крачка през вратата, която все още ви дели от великата цел.

Погледнах го. Не си ли спомня, че е бил жрец в Египет и че там ме е познавал? Или просто не иска да говори за това? Не можех да прочета това в непроницаемия му поглед. Отвърнах:

- Знам всичко това и искам да вляза! Дори ако трябва да отворя тази врата с юмрук.

- А мислите ли, че мога да ви помогна?

- Ако моето време е дошло, да, ще можете да ми помогнете.

- И ако вашето време е дошло, вярвате, че аз ще мога да ви помогна? – попита отново той.

- Да!

Тогава, сякаш сам очаквал този отговор, постави стола срещу себе си и рече:

- Седнете, затворете очи и насочете интензивно мислите към сърцето си.

Направих каквото ми каза и видях със затворени очи как от слънчевия му сплит бликва плътна струя ярка светлина, обвива ме като змия, после се увива и около него, после пак около мен и пак около него така, че прави нещо във вид на осмица. Същевременно усетих, че в концентрацията си стигам до онова място, където винаги досега бях възпирана да продължа, и почувствах как в съзнанието ми навлиза някаква непозната енергия и ме увлича със себе си като през врата в бездънна глъбина… Изчезна всякаква представа за време и в един миг чух гласа на белия йога:

- Може отново да отворите очи.

Едва когато отново отворих очите си, ми стана ясно колко съм се била отдалечила от физическото земно съзнание. Не желаех да говоря, защото ми се струваше излишно да казвам нещо. Писателят каза:

- Създадох контакт между вашия личен Аз и свръх-Аза, тъй като вече сте достатъчно зряла за това. Отсега нататък, ако имате някакъв въпрос, концентрирайте се върху мен и ще получите отговора още същия ден.

- Върху вашата личност или върху висшия Аз?

Той се усмихна и не каза нищо. Разбрах, че да се говори за „личност“ е напълно излишно… От този ден нататък с още няколко души се събирахме у моята приятелка и медитирахме под ръководството на йогата. След няколко седмици той си замина. Останах сама и външният ми живот продължи по стария начин…

Мина може би половин година. Веднъж седяхме с неколцина приятели и слушахме как един от тях разказва за черни магьосници. Каза, че те избират няколко ученици, които използват като слепи оръдия, за да изпълняват волята им без съпротива. Така тези ученици изгубват напълно своята самостоятелност и в края на краищата загиват. На другата сутрин се сетих за тези думи и се замислих. Всъщност лекомислена ли бях, като се оставих с пълно доверие във властта на белия йога? Аз и сега съм убедена, че той е „бял маг“, но все пак се бях оставила напълно в негова власт, без да го познавам. Какъв е той – бял маг или черен магьосник? Как мога да узная? Какъв е отличителният знак, по който може да разбереш дали имаш работа с „бял маг“ или с „черен“ магьосник? Този въпрос остана открит…

Същия следобед бяхме поканени у един съученик на мъжа ми. Отидохме и приятелят ни разказа, че сутринта попрелистил някаква стара книга и намерил една много интересна глава за разликата между белите магове и черните магьосници. И започна да чете:

- Белият маг, ако иска да помогне на ученика си да напредне, го привързва във формата на осмица. Така той оставя незасегната независимостта на ученика, понеже по този начин и учителят и ученикът остава всеки в средата на своя собствен кръг, чийто център е самият той. Черният магьосник прави точно обратното: отнема независимостта на ученика си, като го включва в един кръг така, че той, самият черен магьосник да е в средата като център на кръга, и връзва ученика в своя омагьосан кръг, сякаш да стане негов спътник, както една планета е спътник на Слънцето.“

Слушах потресена. Той не знаеше, нямаше и представа, че търся отговор точно на този въпрос. С никого не бях говорила за това. А въпреки всичко получих отговора още същия ден! Висшият Аз – Бог – винаги намира една човешка уста, ако има нещо да ни съобщи. Никакви пречки и препятствия не съществуват за Него.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.