Образователни разкази 1

„Образователни разкази“ е книжка на Елфи Мойзбургер и Хайди Кришке-Блум за образователните истории на различни хора от региона Форарлберг в Австрия. Споделям с Вас не само, защото идеята за такава книжка е добра, а и защото самите разкази също си заслужават. Освен това на тяхна основа можем да извадим някои доста важни изводи. Прави например силно впечатление, че всички хора, които успешно са се развили в различни области, започват още по-уверено да следват мечтите си и се ангажират и обществено.

Ще дам различни примери от книгата.

Ангелика например казва, че в днешния бързо променящ се работен свят винаги е предимство човек да има повече възможности и да е винаги гъвкъв, особено що се отнася за допълнителното обучение. И най-доброто е самото чувство да участваш в този процес.

Лично мен това изказване ме навежда на две неща – едното е наистина положително и показва колко е важно човек да е със сърце, душа и разум при нещата, които прави и да изпитва удоволствие от тях. От друга гледна точно, можем да си зададем въпроса защо правим една или друга образователна или кариерна крачка? Дали ги правим, за да постигнем мисията си, мечтите си и нещо добро и за другите или защото така ни „кара“ обществото и ние непременно искаме да участваме, за да запазим доброто си чувство на пълноценност. В този втори случай виждам класическото съвременно робство, в което ние не правим своя свободен избор, а следваме сляпо някакви обществени и чужди необходимости. Това се случва особено при хора, които не са имали възможността да се докажат в обществото или дори са били отритнати от него. Така се губи възможността всеки да даде най-доброто от себе си, а мечтите, пътя и мисиите на хората се израждат до състоянието „да участвам и аз“ и „по-добре в разрез със себе си, но заедно с другите, отколкото в единство със себе си“.

При Анемари, която е значително по-възрастна, с повече опит и силно се уповава на Бога и собствените сили, вече виждаме едно осъзнаване точно на този процес: „За мен е важно да живея живота си винаги пълноценно сега. Според мен всеки човек може да почувства кога се отклонява от мечтите и съкровената си мисия. При мен това го показва вътрешният ми огън. Ако вече не го чувствам, ако в мен гори само едно малко пламъче, то значи е време да променя нещо.“

Красив начин да се изкаже вътрешния подтик на душата. Именно него съм следвал и аз винаги и наистина съм променял действията си, заниманията си и работата си в такива съзнателни мигове. Моят скъп австралийски приятел Андре би отишъл дори още по-далеч в този съзнателен процес и би казал, че трябва да напуснем незадоволителното поприще или начинание още преди да сме достигнали най-високата точка на щастие и на успех в него. Това е като процесите, които в търсене на Божественото в нас, естествено действат в тялото ни – жажда, глад, сексуални желания. При тях никога не успяваме напълно да задоволим нуждите си и винаги искаме още и още. Смисълът на предварителното преориентиране е в това, че ние вземаме в новото поприще със себе си устрема на развитие, а не разочарованието от вече постигнатото. Винаги когато постигнем нещо, то малко след това у нас се появява празнота и тъга, защото сме загубили смисъла си. Освен това, когато сме на върха, то можем да тръгнем само надолу. Това често ни съсипва. Или поне докато не намерим нов смисъл, ново пътуване, ново нанагорнище, което да изкачим. По-лошото е, че така някои хора безкрайно се лутат и търсят навън от себе си, без да съзнават, че щастието, истинския смисъл на съществуването си, можем да намерим само вътре в нас. Тази жажда, тази вечна липса, която ни съпътства не е нищо друго освен вродения ни механизъм да следваме Висшето, Божественото, вечното. А него можем да намерим и познаем само ако търсим дълбоко в себе си, защото именно в нас се крие то. Ние, като хора, сме надарени с искрата на Висшия разум и го носим вътре в себе си.

Анемари не спира до тук и показва добре и какви са предпоставките за едно успешно образование в ранна детска възраст: „… многото съседски деца, девствената природа с горите, поляните, планините и потоците бяха моите първи учители.“

Точно от това се нуждаят децата, за да се научат на системно мислене, да виждат взаимовръзките между нещата и да се научат на предприемачество, знаейки как да решават различни заплетени ситуации от собственото си ежедневие. Да не говорим и за емоционалната и социална компетентност, която се изгражда в безкрайните детски игри.

Анемари разказва и за доброволното обучение, следващо вътрешните подтици на душата – тя се записва още от малка на рисуване и джас-танци. Още оттогава изживява, че „образованието винаги създава връзка към моята вътрешна същност. Когато изпитвам нови неща, напълно се потапям в тях, но и обменям опит с други хора, то точно тогава моето усещане се разширява и се обогатявам.“

образованието винаги създава връзка към моята вътрешна същност

Отново много точно и красиво казано. Не мога да не подмина в тази връзка и думите на великия Ботев:

О, мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата…

Процесът на образование и възвисяване е винаги насочен навътре. Геометрично това се изразява в откриване на скрития Божествен правилен тетраедър в нашия тримерен материален куб, но това е друга тема. Нея сега споменавам, защото в училище и в университет съм учил точно 17 години математика, но никой не ми беше обяснил законите на геометрията и тя просто си висеше без никаква връзка някъде в пространството, до момента, в който не се запознах само за няколко часа с прекрасните и популярно написани трудове на Друнвало Мелхизедек и Елизабет Хайх. Те точно, ясно и лесно за разбиране описват законите на Божествената геометрия и създаването на пространството и материята от Духа. Математика, учена по учебни планове ми е дала много, но не и най-важното. Мога само да благодаря на великите Посветени и обичащи хората, които ни помогат да стигнем до големите и прости истини.

Анемари продължава, говорейки за различните професионални поприща, през които минава: учителка по ски, актьор в театър, детска учителка, работа в гастрономията, туристическа ръководителка, селскостопанска работничка и т.н. Стъпки не само между различни професии, но и между различни култури в цяла Европа. Това е практическото училището на живота, от което учим най-много. Нещо подобно изживях и аз чрез безбройните си кауч сърфинг пътувания през последните години.

Анемари завършва с думите:

Аз не търся, аз намирам …

Пред очите ми веднага изниква примера на Ники, който също не търси, а намира. Човек във всеки един миг трябва да действа, да се развива, но и да може да спира и да слуша, да възприеме сигналите на собственото си Аз. И тогава, когато мига е назрял, когато човек е напреднал в развитието си, следва онзи велик миг, в който човек просто Вижда, Чува или Намира, защото е узрял за това. Това се случва спонтанно и е знак, че човек не само е чакал дълго и търпеливо точно този миг, но и че е време на мигновено и светкавично бързо действие относно намереното. Имам доброто чувство, че Ники скоро пак успя да намери нещо, което ще е следващото ниво на взаимното ни развитие отвъд ОМ.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.