Образователни разкази 2

Анемике е жена на зряла възраст, която е прозряла дори още повече истини:

  • когато нещо не съществува в обществото, то трябва да го създадем и то не само за нас самите, ами за всички
  • виждаме възможности и действаме. Ако виждаме липса на възможности, то тогава ние самите ги създаваме и отново действаме

Ани пък ни показва различните пътища, които можем да следваме – дейно да си създаваме сами възможностите, но и търпеливо и внимателно да наблюдаваме положението и да действаме, когато се открие сгоден миг. Тя намира смисъла не толкова в пълното съсредоточаване в едно неща, а в различните и разнообразни парчета от пъзела, които е създавала по време на живота си и които взаимно се допълват в едно смислено цяло.

Бен пък ни насочва към свободата още с мотото на живота си:

Човек не може да добави повече дни към живота си, но може да добави повече живот към дните си.

От малък Бен слабо се интересува от училището – откъде накъде някой друг ще му казва какво да прави и какво да излезне от него? Това веднага ме навежда на мисълта каква е основната разлика между възприетото официално образование и валдорф образованието. Първото се опитва да произведе необходимите за сегашната система в обществото кадри, а второто се опитва да помогне на всеки човек да се себеосъществи в мисията си и да развие обществото към по-добро. Бен определено има право по въпроса за собствената си свобода, но се оказва неспособен да поеме и собствената си отговорност, която е свързана със свободата му. Така става алкохолик и е напът да провали живота си. В особено отчаян миг, получава особен проблясък, който променя съдбата му. От този миг нататък той вече сам започва да поема отговорност за живота си и се чувства сигурен по пътя си.

Книжката ни насочва и към един основен въпрос за възможно подобрение на образованието ни. Знаем, че в България от много време за всеки добър ученик, независимо какво училище завършва, има възможност да следва висше. Много от завършилите езикови гимназии дори и без висше могат да използват научения чужд език за препитание. Много от завършилите професионални гимназии пък си имат професии. Въпреки това животът не винаги е толкова лесен за тези, които нямат висше образование или получават силно теоретично такова. И в трите случая често липсва практиката, която е заложена в професионалното обучение от смесен тип, което съществува в немскоговорящите страни. Там на младежите се дава възможността да работят във фирма на заплата и в същото време да учат занаят или професия. Според много наблюдатели, това е и една от основните причини немската икономика да се движи по-добре от другите и да има много ниска младежка безработица.

Предприемаческото мислене на Мануел пък ни съветва първо да се обърнем навътре, към себе си:

Всеки може всичко, което силно желае. Най-важно е да отстраним препятствията в собствената си глава – тогава всички пътища са отворени пред нас.

Остава и да си припомним, че децата до 9-годишна възраст са убедени, че могат да постигнат всичко. А също, че и старите могат да учат точно толкова добре, колкото и децата, стига да си повярват и да впрегнат волята си в работа. Разбира се, трябва и да им се предоставят подходящите за възрастта им методики за учене.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.