Образователни разкази 4

Кристине казва, че нейните най-добри учители са били винаги семейството й и най-вече децата й. Нима семейството не е наистина едно училище за възрастни? Нима децата и грижата за тях не е истинското ни житейско училище? Нима не би било подребно да променим образователната система напълно и дори да провеждаме занятия на възрастни с учители деца? Със сигурност ще е не само забавно, но и полезно.

Кристине също така знае, че дори и най-лошия край, може да бъде едно добро ново начало. Най-лесно е да превърнем разочарованието от неуспеха в нови успехи като потърсим съвети при хората, сред които живеем, но и следвайки собствените си вътрешни подтици.

Дагмар е майка на четири деца и дълго време отдава живота си единствено на грижи за тях. Тя знае това колко е важно и за собственото й развитие, но и чувства, че трябва да направи и нещо за себе си, за образованието си. Вече на 40 години, започва да търси възможност да започне практическо следване във фирма. Цяла година търси и не може да намери нищо. Никой не желае да вземе жена на 40. Това е голям проблем, особено за хора над 55. Въпреки това Дагмар не се отказва и накрая успява. Налага и се да започне да учи отново на 42, но се справя успешно. В началото й е повече от трудно и затова съветва хората просто никога да не престават да учат, защото веднъж забравили да го правят, винаги им е много трудно да си го припомнят. Най-силния съвет на Дагмар е обаче друг:

Просто го направете и не се оставяйте на никого и нищо да Ви попречи!

Не безизвестния клоун Дидо пък ни разказва следното: „Моите първи силни творчески фази имах през младежките си години – музика, театър, рисуване. Жалко само, че те бяха толкова често прекъсвани от посещенията в училище. По едно време някой каза, че вече съм пораснал и веднага станах учител… Сега пък съм клоун и съм много щастлив, защото в работата си виждам толкова много усмихнати хора!“

Дидо казва още нещо:

Собственият ми успех ме направи по-свободен за работа с деца. Вече не бях притиснат от необходимостта да успявам. За децата е важно да се учат и да правят нещата добре. И това е всичко.

За себе си мога също да кажа, че силно се идентифицирам с тези думи. След последната си управленческа позиция ясно видях, че макар и теоретично да имам още много възможности да раста и да стигна до управлението на голяма фирма, то практически малко неща се променят (освен постоянно намаляващото време и увеличаваща се заплата). Казано по друг начин – не искам да продавам времето си за пари, а много повече опит мога да събера в свободно предприемачество или работа с деца.

Елфи ни разказва какво се случва често, когато имате много опит, но вече сте на възраст и дори в застаряващите западни общества предпочитат да не Ви вземат на работа. Във всички случаи е доста неприятно и не е далеч лесно да се избегне, поради ограниченото мислене на много шефове. Въпреки това решения има, например ако на една позиция се назначат един млад и един опитен. Точно това прави Елфи, заедно с Хайди. И положителните резултати не закъсняват. Какъв е извода? Решение винаги има, колкото и нестандартно понякога да е то. Най-важното е обаче човек да си вярва и да предприема.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.