Денчо и Годинка (Детски приказки 1)


Илюстратор Адриана Иванова

Денчо и неговата майка Годинка живеели на Земята. Денчо бил работлив, отговорен и съвестен, а майка му била любяща, мъдра и винаги казвала истината. Денчо бил чудно дете – шест месеца растял, шест месеца се смалявал, после пак растял и пак се смалявал и така било от вечни времена. Майка му Годинка пък растяла само веднъж на дванадесет месеца, но въпреки това била толкова стара, че вече никой не помнил възрастта и. Говорело се, че била толкова стара, колкото самата Земя…

Годинка винаги повтаряла на сина си:

- Ден година храни! Ден година храни!

Денчо бил много усърден и прилежен, трудил се здраво – орял, сеел, поливал, копаел, жънел и хранел старата си майка.

Денчо си имал и един верен приятел и помощник на име Слънчо. Когато Денчо бил усмихнат, радостен и щастлив, Слънчо винаги се появявал на небето и изпълвал Земята със своята светлина, топлина и любов. Но когато Денчо бил намръщен, тъжен и мрачен, Слънчо никога не дохождал и Земята се лишавала от благодатната му усмивка. Така било от незапомнени времена. Денчо растял, после се смалявал, веднъж бил радостен, друг път – тъжен, а Слънчо се появявал и изчезвал. Колкото повече растял Денчо, толкова по-радостен бил и толкова по-често го навестявал прителят му Слънчо. Колкото повече се смалявал, толкова по-тъжен ставал и толкова по-рядко изгрявал Слънчо. Но Денчо не осъзнавал това.

Веднъж мъдрата му майка му казала:

- Време е да ти открия една малка тайна… Времето зависи от твоето настроение

- Но как?
възкликнал учудено той
– Аз си мислех, че настроението ми се влияе от времето…

Майка му се усмихнала и казала:

- Ако всички са добри, радостни, благодарни и любящи, времето винаги ще бъде топло, слънчево, меко и приятно. Но ако всички са студени един към друг и времето ще е студено. Ако всички имат мрачни мисли и времето ще е мрачно. Ако чувствата им са бурни и невъздържани, то и навън ще има бури и ветрове. 

Денчо осъзнал казаното, повярвал му и приложил тази малка тайна в живота си. Независимо дали растял или се смалявал, той винаги бил радостен и благодарен. Така година след година времето омеквало, затопляло се и неговият приятел Слънчо винаги му бил на гости. Денчо научил първата тайна в живота си и, променяйки себе си, променил цялата Земя към добро.

Подобни творби


About Радослав Сяров

Данни за връзка: syarov (@) abv (.) bg
This entry was posted in За Децата and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.