Тефтерхание пази всичко. Елате, вземете! (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

1934 г., по молба на министър-председателя и на
БАН да се откупи една част от турската ни архива и
литература, у нас идва вуйчо ми Никола Димков и казва,
че България ще има Щастие. Васил Златарски му казал: Аз
написах история, а нямам две книжки за нея. Нищо нямам.
В Буковския манастир намирам на полето на един тре-
бник някой от певците писал: Лято еди-кое си, тук, в села-
та, башибозуците на Кърджали вършеха зулуми. Взимам го
като документ. И вуйчо казва да удари барабан, че няма-
ли хартия за халваджии и бозаджии. Та от Тефтерханието
там има важни документи и разрешили да ги продадат. Та
чрез това, ако може да пипне нещо. Казал: Дайте ми една
комисия, вие без комисии нищо не вършите, а професор Вла-
димир Хинделов, туркологът, нека бъде председател. Той
без мен не тръгва. Другите не ще да ги види. Да си бъдат в
Цариград, но да не ми се представят. Никой не трябва да
знае. Веднага ще се спре работата. И заминават.

Съобщава той на председателя на Тефтерханието, че
искат разрешение. А той – Никола Димков – е бил на го-
лямо уважение, понеже тогава се е смятал на времето си
първият българин, който тогава е бил действителен член на Парижката академия. Бил е изключителен за тях като
филантроп и т.н. Турците са го много уважавали. И този
председател, който е бил професор, му казва: Елате, ефен-
ди Димков. Пили кафе и тогава му казал Димков: Може ли
вашата архива да ни я дадете? В 1932 г., когато гърците
бяха завели дело да ни вземат доспатските гори, предста-
вили фалшиви документи, вие ни помогнахте. Сега нали сме
в добри отношения, дайте ни я! Вашата архива е важна за
целия свят, не само за нас. Нека и нашите учени да я знаят.

Историците като я прегледат, ще ви я дадем. – Връщайте
ни я, връщайте ни я – с триста зора той най-после казал:
Вие да не мислите, че е малко литература? Елате да види-
те! И му показал: Ето, пише Булгар вилает. Най-малко
пет вагона. 500 години тук са събирани всички донесения
от всички вилаети. Какви революции сте вършили. Те се
хванали за главите. А най-ценното – казал, – е това, че Ба-
язид II, който е бил шурей на вашия Иван Шишман, син на
Тамара – една царица султанка невидяна, за която султан
Мурад, когато умира (тя), издава ферман: Докато същест-
вува Турската империя, на гроба на тази християнка кан-
дило да се пали, да свети.

(И преди нямаше и един месец една наша писателка,
която ме беше разпитвала, дойде и се похвали, че е била в
Цариград. Вярно е – казва, – и сега гори кандилото. Защо-
то такова е било желанието на царя, на Мурад.) Каквото
е останало – книжнина, картини и пр. прибери, опаковай и
изпрати в Тефтерханието, та вашите учени да го напра-
вят за сведение на целия свят – му казал. Както и да е. По-
намигнал му, че другият е излишен, и Хинделов излязъл.
Защо ми водиш свидетели, бе, ефенди? Щом искаш такива
работи, те стават на четири очи. – Добре. Не бой се! Защо те е страх от него? – вуйчо му вика. – Китайците каз-
ват, че в стените има дупки, в дупките живеят мишки, а
те имат очи. Ти откъде знаеш кой ни следи?… Както и да
е. Ако до тази вечер, до 12 часа можеш да вдигнеш всичко,
колкото можеш, това става. Отивай на гарата! – Пет ва-
гона може ли до 12 часа да ги няма? Да минат и никой да не
знае? – А бе – казва, – ефенди Димков, ти си най-ученият,
най-мъдрият човек в Турция, а такива детинщини приказ-
ваш. Аз и ти ли ще товарим? Сега вече е време за молитва.
Съгласен ли си? Всичко ще ти дам. Ако можеш да го нато-
вариш до 12, ето ти – твое е. Ако не можеш, смятай, че ни-
що не е било.

Имало там завод някакъв в Цариград. Вуйчо повикал
старши бригадира на хамалите. Абе, чорбаджи, ти се шегу-
ваш. Кой ще дойде? Вуйчо дава тогава пари – по 5 надници,
и до 12 часа ги натоварват. Казва на Хинделов: Веднага с
експреса – право в София! И мъртва тишина. Никой да не
знае! Защото от това се интересуват сърбите, гърците,
австро-унгарците за тази архива. Никой!

И те я докарват. Тук БАН ще полудее: Ние нямаме две
листчета, а вие тука 5 вагона карате. Ами сега? Ведна-
га почват. Намират „Велчовата завера“. Намират процеса
на Левски, цялото дело – до последната страница. Воден,
както и сега не се води дело. И БАН го издава. Намират и
доклада на Врачанския валия – колко е платил за главата
на Христо Ботев и т.н. Всичко се намира там, в тоя архив.
Но…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.