Богомилите – българската ни гордост (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Искам да кажа нещо друго. Колко достойни хора са
били богомилите. Дори и тогава, когато са нямали
троха хляб в торбите си, те събирали и раздавали билки
навред на хората, където са минавали. Те обикаляли по се-
лата и са лекували всички нуждаещи се с тези билки.
Богомилите са трупали знания и опит от самия живот
и с радост са ги предавали на другите, за да живеят хора-
та здрави, работоспособни и жизнерадостни. Винаги ме е
изумявала и възхищавала тяхната всеотдайност. Те са по-
знавали отлично билколечението.

Всъщност богомилите са нашата най-голяма гордост.
Провидението избра този именно народ да въведе брат-
ство, равенство и свобода на планетата. Това проповяд-
ваха богомилите. За всички, а не само за избраниците и
самозванците. Боян Мага, за мен той е първият Орфей
на славяните. Това трябва да е нашата гордост. Това са го
разбрали и Николай Райнов, и Яворов. Идете в музея на
Яворов и поискайте неиздадената му пиеса. Там, в предго-
вора си, Николай Райнов поставя поп Богомил като миров
учител. Жалкото само е това, че тази богомилска литера-
тура… я няма.

Писах една статия за Боян Мага и в нея споменавах,
че много от литературата за неговата дейност и живота на
богомилите се намира във Ватикана. Апелирах да се по-
търси и изземе това богато наследство и оставеното с ре-
цептите на Боян Мага.

Дъщерята на министър Джуров, Аксиния мисля се каз-
ваше – една много мила и интелигентна, учена – беше до-
шла при мен и си приказвахме. Тогава ми сподели, че се е
запознала в Москва с директорката на библиотеката там.
Тя ѝ показала ръкописната библия, за която ние не знаем,
че съществува. Казала ѝ още: Това, което смятате за уни-
щожено, се намира тук при мен, в нашата библиотека. Дъ-
щерята на не знам кой наш цар, каза Аксиния, притежавала
като зестра голяма библиотека, цялата ръкописна. Няка-
къв болярин по-късно, след смъртта на тази царска снаха-
българка, им я предал и тя сега е при тях. Директорката я
поканила да я види. Така че, по законите на доброто, се е
запазила част от богомилската литература, независимо от
това, което има във Ватикана.

Една наша писателка, посетила неотдавна Цариград,
ми каза, че когато османлиите ни поробили, султан Мурад
издава ферман до Шуменския валия. Там пише: Ефенди, в
твоя вилает – Шумен, Преслав, Плиска и прочее – е било
гнездото на едно велико учение невидяно в света. Казва се
богомилско. Ако беше останало, планетата щеше да е съв-
сем друга…

Нашата народна медицина е наследила много от бого-
милската лечителска практика и билкарство. Наред с рели-
гиозните си и социални възгледи богомилството е родона-
чалник на своя оригинална медицина. Богомилите съветват съмишлениците и последователите си да се придържат
към вегетарианската храна, да не се пристрастяват към
плътските удоволствия и да отхвърлят виното и ракията.
Например поп Иеремия е бил лекар-богомил. Той е писал
и изследвал много – както болестите при родилките, така и
заболяванията на устната кухина. Известното богомилско
съчинение „Зелейник“, популярно през X–XI век, предос-
тавя ценни сведения за лечението с билки и мед. Също са
описани и болките в корема, и инфектираните рани.

Идеологът на богомилите Василий Врач (ок. 1028–
1111) е учил медицина в Охридското училище. Бил е от-
лично запознат с византийската и арабската медицина. Из-
вестно е, че умира като еретик на клада в Константинопол.
Всъщност той слага началото на списъка на българските
лекари-мъченици, отдали живота си за защита на своето
верую, научни познания и преклонение пред природоле-
чението.

Искам да спомена още един голям българин-богомил.
Това е Ходжа Булгар, който е живял през ХI-ХII век. Бил
е много тачeн български учен и мислител. Като лечител за
него все още се носят легенди. Жалко, че малко е познато
днес у нас неговото дело.

В народната библиотека (в ръкопис 308) са запазени
много апокрифни заклинания и формули. От тях черпим
богати сведения – как са се лекували болестите в онова да-
лечно наше минало. Например знахари и богомили тогава
са предписвали отвари от дафинови листа или детелиново
семе при трудно уриниране. Учели са хората как се лекува
ухапването от змии или бясно куче

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.