Билколечението – Божият ни дар (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Вече осемдесет години събирам материали за билко-
лечението. То ми е дадено като Божи дар. И по-ра-
но ви казах, че аз съм бил богомил, и сега съм си богомил.
Бил съм врач тука, в Софийско. Петър Богомила съм бил.
В новата пиеса, която Бранев написа за богомилите, той
пише за това. Тая подбуда ми е, защото съм работил и съм
бил ученик на Василий Врач – най-великия богомилски
лекар, когото в Цариград са посрещали като император.
И навсякъде е било така. Който в онуй време е работел с
Авицена. Но трудовете на Авицена са били запазени, а на
Василий са били изгорени. Ето, това ме подбуди да издир-
вам и да събирам остатъка от туй богатство – да го имам
и да го давам на хората. И още нещо – понеже тогава Ни-
колай Райнов живееше у моята сестра. Познавах майка му.

Те бяха млади хора. Знаех, че той е събрал легендите за
богомилите. Той единствен след Яворов разбра кой е Бо-
ян Мага и прочее, и прочее. Тогава си рекох: чакай, дошло
е време да се разбере, че сме били някога първи – не само
в политическо отношение първи, но и в духовно. По това
време – в 1924 г., ме беше повикал професор Ватев. Тога-
ва беше излязла една книжка, издадена от Академия на на-
уките – „Българска народна медицина“. Той беше приятел
на моя учител Урумов. Таман се беше пенсионирал и ми казва: Петре, вместо по кръчмите да си губим времето, я
да тръгнем с теб като отец Паисий от село на село, където
има още дядовци и баби да знаят и разказват… А ти запис-
вай, за да се помни какви сме били ние, българите.
И тогава ме повика Ватев. При него беше и Чолаков.
Слушайте – ми казва, – ние сме имали голяма медицина.
Народна медицина. И майка ти беше такава. Я се залови
– и каквото си събрал, давай да го печатаме! Обещах им.
Дадох им дума, че ще го сторя. Събирам, записвам – и ето.
Този кашон е пълен с рецепти. Отвсякъде съм ги събирал.
На всякакви хартийки съм ги записвал…

Ето например, вече две трети от тези рецепти съм ги об-
работил и ги давам безплатно на хората да се лекуват. Затова
и Георги Димитров им беше казал: Оставете го човека, не го
гонете, а го използвайте за доброто на българския народ!
Всяка една болест съм разгледал, обработил и давам
рецептите безплатно. А търговците ги вземат и продават.

Първата книжка по народна медицина излезе с тия ре-
цепти. Само че със 600 страници я намалиха. Имаше тогава
една група, която решаваше, и каза: На тая книжка само
кориците да излязат, нищо повече! А сега Руската акаде-
мия иска рецептите в този вид, както съм ги дал. Руснаци-
те дойдоха да вземат и работата ми върху очната диагноза.
Аз им казвам, че ще я дам първо на българите, а после на
тях. Така и стана. После дойдоха пак и сега я взеха. Прати-
ха ми и диплом, че я намират много добра и пълна. Тогава
и нашето правителство се отнесе към мен много добре и
ми поднесе този орден (показва го).

Ето, сега ме питате за корените на народната медици-
на. Тя е корен и на официалната медицина. Тя съществува от милиони години, защото още първите полудиваци са се лекували не с химия, а са се лекували с даровете на природата. Няма тревичка, няма цвете, няма дърво, което да е без корен. Така и тя е коренът на всички церове. Оттука е почнала медицината. Този корен не трябва да се игнорира. Той е проверен с милиони години. Това е основата на медицината. Здание без основи няма. Ето, това е.

За мен народен лечител е този, който жертва свободното си време, за да помага на хората – и то да помага безплатно. А не да търгува, да е шарлатанин и мерзавец. Който помага, трябва да го прави открито и ясно. Както докторът дава рецепта и отдолу се подписва, така и природолечителят казва: Давам ти билката, а ти провери и, ако искаш, я използвай. Лечител е този, който има знанията и ги дава за полза на хората.

Когато американците поискаха да откупят петото из-
дание на „Българска народна медицина“ и да подпишем
договора, им казвам: Да, но при едно условие. Тия рецепти
са наш, български монопол. Аз с търговия не се занимавам.
Пиша ги първо за българския народ. След това за славяните.
След това за целия свят… Търговия – не! Ако искате, печа-
тайте. Ако не – марш! Е, това беше преди 9-и септември
[1944 година]. Отказах им.

А през всичкото време ми се правеха предложения:
Дай да ги изнесем. Отговарям им: Докато тук, у нас, не се
отпечатат първо, навън не ги давам!. Аз съм се родил бъл-
гарин. Първо мисля за България. После за славяните и по-
сле за човечеството. Има стъпала. Славянството има вели-
ка мисия – да облагороди човечеството… Това е!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.