Зеленото богатство – билките (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Ние сме най-богатата държава в света. Така казват, за-
щото имаме всякакви билки и много. Другарят То-
дор Живков осъзна това и му отдаде голямо значение. А
генерал Иван Михайлов поде работата присърце. Защо-
то сега много вреди се правят. Вместо да се даде това без-
ценно богатство в ръцете на умен човек да го управлява,
сега е в ръцете на безотговорни и невежи хора. Дадоха ги
на децата да ги скубят. Затова сега една десета от билките
останаха. Така скоро ще се лишим и от тях и ще се наложи
да купуваме билки от другите страни. А в Съветския съюз
си направиха цели плантации с тези билки, за да може да
поддържат индустрията си. А у нас още нищо не се прави.
Генерал Михайлов се опитва да обърне внимание, мъчи
се, но е трудно. По-рано старите билкари си имаха ред.
Всеки си имаше ножичка, знаеха кога коя билка се бере,
как се съхранява и предава в пунктовете. Те пазеха билки-
те и оставяха корените. А сега учителките: Деца, берете!
Събирайте! Но те не берат, а скубят. И догодина вече тия
билки ги няма.

При последния симпозиум, който беше тук, в София,
бяха поканили и мен. И между другото проф. Пасков в из-
казването си каза: Другарю генерал, трябва да се тури ред в тази работа. Ние изнасяме нивалин по 26 хиляди кило-
грама в чужбина. От този нивалин вземаме милиони дола-
ри. Но знаете ли сега какво сме направили? Суровината за
него главно вземаме от Ясна поляна, където имало няколко
блатисти места и вирее добиваното блатно кокиче с най-
качествени показатели. Но стопанството (ТКЗС-то) взе-
ло, че го засяло с царевица. И от 26 хиляди кг не можахме да
наберем сега дори 20 килограма. Може ли да се допуска по-
вече такова нещо? Задайте този въпрос, другарю генерал,
как е възможно да се затрива такова народно богатство?
Знаете ли колко мъчно се създава то? Двеста вида билки
вече са напълно затрити от земята ни? Кой най-после ще
каже: Стига?

И аз питам: каква организация имаме ние сега за при-
общаване на професионалните билкари в страната и тях-
ната защита, за да се грижат, пазят, берат, съхраняват и
предават качествена продукция в пунктовете? Милиони
губим от нехайство и варваризъм.

По-рано беше така: билкарите завършваха специален
курс. Явяваха се на препитване и чак тогава ползваха пра-
во да ги събират. Даваха им се указания, как да ги сушат, да
ги предават в необходимия пазарен вид. Сега, за по-евти-
но, престанаха. Молим поне децата да се обучават. Иска-
ме да направим курсове с учителите, с децата и младежи-
те. Ще е полезно за всички. Хем ще ги научим, хем ще бъ-
де като на екскурзия, хем ще наберем билки за държавата.
Пък и ще се вземат малко пари за поддържане на терените
и дребните разходи по организацията. Но не щат. Защо?
Защото е по-лесно да се скубе и да не се мисли за утре Ето това зло се мъчи генерал Михайлов да поправи.

Иска да се направи една народна банка. Тя да има само
един директор. И оттук това богатство да се контролира,
да не се съсипва.

Например въпросът се поставя така. Имаме 480 гор-
ски участъка. Така си стоят – пустеещи. Да ги накараме
да се засеят с билки, да ги оползотворим. Като бях в Ле-
сидрен, ми казаха: Ела да видиш какво са направили. Дейст-
вително поискаха и им разрешиха да направят най-модер-
ната сушилня за билки. Но някой управник казал, че не им
трябва такова нещо, и сега там отглеждат пилета. Дадох-
ме 60 хиляди лева и сега не я щат. Защо?

Тогава се обади генералният директор по откупува-
нето на билки във Виена – Стоянов. Много симпатичен
човек и каза: Другарю генерал, ще Ви кажа как изнасяме
билките. Лайката вече е на изчезване, защото само се ску-
бе. Оттук ние продаваме 1 кг лайка на австрийците за 17
шилинга. Този килограм те го делят на 20 пакетчета по 50
грама и всяко по 17 шилинга. Е, каква е тази наша търго-
вия, ме питат? Тази търговия, им отвръщам, наподобява
1913 г. Австрийците изнасяха от нас с влакове гъски. То-
гава гъската се продаваше около два гроша. Купят те на-
шите 10–20 хиляди гъски – изнесат ги. Там хем си изядат
месото, без пари им излиза, хем от перушината си правят
дюшеци и възглавници, а големите пера ги боядисваха и ни ги
продаваха за лев. Това е истината. Търговия без сметка.
В чужбина ние изнасяме например стока за един ми-
лион. Онези казват: Вземете си една десета. Официално
не го продаваме. Тука има подкупи. Затова ще си останем
без билки. Трябва да се вземат мерки.

Вижте тази книжка. Професор Ромашов, като бях в
Съветския съюз, ми я подари. Там се описва на каква ос-
нова е поставено билкарството при тях. Тогава ме бяха по-
викали да лекувам на място един големец. И тогава, между
другото, ме заведоха в Ленинград и Краснодар. Там видях,
че София няма и една десета от зеленината там. Дадох аз
съветите си за болния и питам откъде ще намерят препо-
ръчаните билки. Отговарят ми, че си имат достатъчно и от
всички билки. Имат си специален институт, който разпо-
лага с няколко хиляди хектара засадена площ. И изброя-
ват: 100 хектара с жълт кантарион, 100 хектара с туй, 100
хектара с онуй… получаваме си с тонове билки. И както
се разхождахме с ръководителите, се вторачвам в река-
та Кубан. Питам ги как успяват да я запазят толкова чис-
та. Дълбока е около 12 метра, а водата ѝ – кристална. Не
виждате ли – ми викат, – никой не я доближава. Ако някой
хвърли нещо – глоба, а ако пък се изпикае (смеят се), глоба-
та е 200 рубли.

Досрамя ме, като си представих на какъв хал са нашата
Марица, Искърът, Арда, пък и не само те. Хората са осъ-
знали, че водата е за пиене и трябва да се пази чиста. Че
не е за мърсене…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.