Тайната на дълголетието (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Ето, аз вече съм на 95 години и все по-често ме пи-
тат каква е тайната на дълголетието. Отговарям им:
Чиста съвест, добро сърце и умереност във всичко.
Живейте братски, човешки. Крайности да няма. Гос-
под е дал Десет заповеди, но Христос ги е свел до една и
тя е: Не прави на другите това, което не искаш на теб
да правят. Точка. Човещина и оптимизъм. Да знае всеки,
че след нощта идва ден. След страданието иде радост. Да
не пада духом. Умереност във всичко. Прави добро на дру-
гите и те ще ти отвърнат с добро.

Да, трябва да се общува с природата. Но разумно.
Защото този свят не е случайно създаден. Всичко е пре-
мислено. Всичко. И мравката, и вирусът, и всяко живо съ-
щество – трябва да се замислим защо е създадено. Нищо
случайно няма. А ти се съобразявай със законите на при-
родата. Не мърси тая природа. Сега казваме, че вече няма
и пчели. Изчезват като билките. А как ще се оплодят цве-
тята, растенията, овошките? Ето, и при мен сега как е. Ко-
гато построихме тук тая къща, тук, в Лозенец, градината
беше пълна с птици. Славейчетата ми пееха на прозоре-
ца. А сега вече и в гората няма врабче, славейче, птичка. И
зайци няма вече в горите. Трябва да ги купуваме. Всичко се отрови. Вървим против себе си, щом сме против природата. Дълголетието повелява да обичаш майката природа. Тя те е създала и иска само да я пазиш, не да я мърсиш и погубваш.

И още нещо е важно – режим на живота си да създадеш. Аз почвам своя трудов ден от 6 часа сутринта. И го свършвам в 22 часа. През това време си работя непрекъснато. Давам си почивка само един час на обяд. Храня се. Подремна, събера си силите. През целия ден се чувствам бодър и работоспособен. Какъвто съм бил преди 40-50 години, така се чувствам и сега.

Приятелството също подхранва дълголетието. Приятелството дава морална сила. То е богатство за ума и сърцето. Аз другарувах с много писатели. Близък приятел бях и с Вазов, с Чудомир и особено с Асен Христофоров, който навремето беше голям турист и любител на природата. Наричаха го втория Алеко Константинов. Помня, през деветстотната година бяхме една голяма компания и правехме големи екскурзии. И все пеша. Тогава нямаше трамвай, нищо за превоз. Тръгвахме от Градската градина. Минавахме през Драгалевския манастир и нагоре – пеша. Бяхме си поставили за цел и до Рилския манастир пеша да стигнем. Тогава това се смяташе туризъм – да ходиш колкото се може по-дълго. Тогава, когато прекосявахме Витоша, виждахме едно море от овце. Затова и на Гергьовден едно (агне) го продаваха за 50 стотинки. Което си избереш – това ти дават. Асен Христофоров беше практически приложител на Алеко Константиновите съвети и идеи. Той написа и много книги за природата, особено за Рила планина. Познаваше я и я възпя като никой друг.

А за Иван Вазов – пред него всички сваляхме шап-
ки. Той беше основоположникът на литературния език.
Прекланяше се пред българската реч и език. Беше голям
патриот. Само с каква искреност и сърдечност е написал
„Под игото“! Четеш го и у теб събужда всички добри чув-
ства. Когато идваше в компанията ни, всички се отнасяхме
с голяма почит към него.

А Чудомир беше добродушен. Беше душата на компа-
нията. Той, заедно с Елин Пелин ни поддържаха духа. Те
успяха по неповторим начин да опишат българския народ,
селянина, особено шопа с неговия нрав. Те бяха хора, ко-
ито мислеха за народа.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.