Кой съм? Откъде ида? (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Моите родители преди Освобождението са живее-
ли в село Горно Броди, Беломорска Тракия. Те са
били едни от най-будните фамилии в тоя край. Водели са
църковните, възрожденските и т.н. борби. За тази си дей-
ност баща ми беше осъден от гърците и турците на смърт.
Заради това трябваше да напусне семейството си и да се
крие няколко години в Зографския манастир. Там игумен
е бил наш роднина. Един ден той му казал, че и при тях
има полиция, затова трябва да си промени името. Иначе
веднага ще го заловят. И по този начин от Хаджидимов
става Хаджидимков. Сменя фамилията си с тази на жена
си – Хаджидимков. Същото прави и по-малкият му брат
Димо – Димо Хаджидимов. Под това име той заживява и
се крие около шест години в манастира.

Когато се обявява Санстефанска България при сключ-
ването на Санстефанския договор, игуменът му казва:
Иване, вземи си жената и децата и бягай в България. Защо-
то Англия и другите държави пречат и пак ще бъде турско
тук и ме е страх, че няма да можем да те опазим.

Баща ми така и направил. Той имал шест деца, две ум-
рели. Натоварва багажа на две магарешки каруци и с четирите деца и жена си прехвърля границата през Гоце Дел-
чев. Отива в Дупница. Купува една турска къща на изсе-
лени турци. Баща си, жена си и децата оставя там и идва в
София сам. Баща ми е бил завършил селската семинария.
Затова тогава митрополит Партений – грък – го взема на
работа в черквата Света Неделя.

От този момент баща ми вече е в течение на борбите,
които стават в страната ни. Свързва се с всички тогаваш-
ни възрожденци, с всички оживели опълченци. Сприяте-
лява се с тях. И нашият дом се превръща в истински клуб.
В него се събират почти всяка вечер русофилите. По това
време се оформя и разделението на тогавашната ни инте-
лигенция – възрожденците с последователите им русофи-
ли, а другите са гъркомани и русофоби.

За майка си пазя най-светлите спомени. За мен и за ця-
лото семейство тя беше всичко. С неподражаемо умение
тя поддържаше реда и спокойствието сред нас, въпреки съ-
ществуващата постоянна тревожност от всичко, което ни
заобикаляше. Имаше вродено чувство за справедливост.
Намираше сили и в най-трудните ситуации да внася смях,
радост и много спокойствие. Готвеше, переше, шиеше и
плетеше. Никога не я видях унила, враждебна.
С много неща я помня.

Но най-много съм ѝ благодарен, дето от съвсем ранно
детство ме залюби с природата. От малък ме научи да раз-
познавам билките, да откривам лечебното в тях и да давам
на хората. Любовта ѝ към природата беше невероятна. Ви-
наги намираше време да ни изведе в планината, на разход-
ка, и да ни запознава с животните, растенията, с всичко,
което будеше любопитството ни.

За нас майка беше не само истинска майка, не само закрилница, но и светица, благословена от Бога да ни учи на добро, смирение, почтеност и любов към живота. Обичаше да ни смирява, като ни скупчи около себе си и ни разказва приказки. Това са много свидни спомени за мен. Вживявахме се в подвизите на народните юнаци. Стремяхме се да подражаваме на доброто, което правеха. Отрано се научихме да почитаме родителите си, възрастните хора, бедните и изпадналите в беда.

И ако на майка си дължа големия си интерес и любов към билките, на сестра си пък – към песните. От съвсем
малка тя знаеше много народни песни. Минаваше за една от най-големите народни певици в България. Казваше се Екатерина Живкова. Беше съпруга на генерал Живков. Знаеше 370 народни песни от край до край. Тогава още нямаше грамофони и много се пееше. Събирахме се по къщите и покрай сладките приказки пеехме в захлас и до забрава. Затова всички бяхме здра-
ви, а децата растяха весели, жизнерадостни и не знаеха да хленчат за щяло и нещяло.

Нашето семейство беше винаги начело на борбата, домът ни беше Главната квартира на Тракийския комитет. Гордост за всички
беше зет ни – Зюмбюл войвода. Той беше женен за сестрата на майка ми. И тя беше като него юнак с войнствен дух. А каква красавица беше само…

И понеже в дома ни беше Комитетът, тук е идвал и Гоце Делчев, и всички видни българи, патриоти. Сред тях раснах и се закаляваше духът ми. Възпитавахме се в борчески дух. Родил си се в България – живей като българин! Работи за родината и ако
трябва – умри за нея! Така беше…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.