Бездомниче ли е билколечението ни? (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Хубав Ви е въпросът. За съжаление има нещо много
вярно в него. Сега билколечението у нас е като без-
домника – всеки го жали, друг му пуска милостиня, но ни-
кой не го пуска в къщата си.

Един наш българин отишъл на свои разноски на Кон-
греса по очна диагноза в Чехия. Мен не ме пратиха тогава.
Когато онзи се върна, ми каза, че професор Ромашов мно-
го съжалявал, че не ме е видял на този конгрес. Казал му,
че имал щастието през 1980 г. да се запознае с излезлите и
на руски три тома от книгите ми по народна медицина. В
третия том бях приложил материалите по очната диагно-
стика от доктор Пекчели. Тези материали ги имах от една
брошура, публикувана от придворния лекар на руския им-
ператор. Имах късмет, като учех в Петербург, да дружа с
внуците на проф. Ив. Павлов и на Мечников. Бяха мои съ-
ученици. Те много се интересуваха от такава литература и
аз покрай тях се запалих. Но едва през 20-те години успях
да я проуча. Вече 60 години работя по нея. Гордост е, че
един чех е дал на славянството тази литература.

Тогава на този конгрес един чех бил казал: Ние след
войната се поувлякохме и избълвахме много лекари, без да
се съобразим къде ще работят те после, къде ще ги пласира-
ме. Но за щастие вашият Димков, не го познавам, ни даде
идея и насочи към очната диагноза и народната медицина.
Много лекари вече в Америка и у нас поставят диагнози, но
той ни даде идея да поставяме радиагнози по очите. И да
не губим време, защото болестта е пожар.

Така е. Този пожар трябва веднага да се гаси. Да не се
губи време. Лекувай и изследвай, така мисля аз.
Чешкият лекар казал още: Димков ни даде пример, за-
щото една очна диагноза се поставя за 2–3 минути. Пра-
вят се изследванията и лекуването върви паралелно. И вто-
ро – той за всички болести е дал какви лекувания се правят.
Вместо да пращаме болните нагоре-надолу по разни болни-
ци за сърдечни, бъбречни, чернодробни и други изследвания,
той казва, че очната диагноза го прави наведнъж. Затова
ние сериозно изучаваме книгите на Димков.

Мисля, че младите лекари трябва да се обучават в оч-
на диагноза. Вместо да стават келнери и прочее, защото е
срамно да се дава заплата на един млад лекар, учил 5–10
години, да го унижаваш и оскърбяваш така, като не го оце-
няваш, като му плащаш 100 лева. Плати му добре – да ра-
боти от сърце, да се развива, а не да бяга и се деквалифи-
цира. Ето, това са разисквали и решили да направят чехите
в страната си на този конгрес.

А тука, у нас, знам, че само д-р Памуков работи по
проблемите на билколечението. И лекува с билки. Едно
ядене не се готви само със сол и пипер. Трябват и продукти. Затова лечението трябва да е общо, изцяло. У нас няма
още такава болница, но чехите ще я построят първи.
И генерал Михайлов има такава идея. Намерил даже
една австрийска банка, която искала да уреди институт с
техни пари. Държавата да не харчи за това. Като се развие,
ще се изплати всичко. Но има някой, който му пречи. Не
могат да разберат, че това е гордост за България…

Вземете например румънците. Те бяха в тежко иконо-
мическо положение. Но разгласиха, че са открили метод за
подмладяване. Направиха специален институт. Е, не знам
дали подмладиха някого, но си оправиха финансите. С на-
шите знания по народна медицина те си направиха капи-
тал. А нашата е: докато мъдрите се намъдруват – лудите се
наскачат. Ето, това е.

Имам братовчедка, която е зъболекарка в Швеция. Бе-
ше ми поискала билки за мъжа си инженер. Питам я нямат
ли там билкарски магазин. Тя ми показва снимки. Има, как
да няма – ми отвръща. – В Стокхолм имаме три зелени ап-
теки. Виж ги – приличат на градини. В тях билки всякакви
– европейски, африкански, азиатски. Само на латински е из-
писано всичко. Веднага ти изпълняват всяка рецепта. Зато-
ва ти го разказвам – да знаеш какво правят по света.

А ние, в България, нямаме още дори една такава мо-
дерна билкова аптека. Даже лекарите се оплакват за най-
търсените билки. От седем, които изписвам на болните,
намират в магазинчето само една билка. Как ще се леку-
ват тогава!? Питам някои от и без друго оскъдните бил-
кари защо е така, а те: Ами изнасяме ги. Ето ти сметки без
кръчмар. Оставено е всичко на самотек. Ами първо оста-
ви за народа! Ако милееш, разбира се, за народа си, а после изнасяй. Изнеси половината, като си решил, но не и
99% от това национално богатство. Оставяш нещо само
за проформа.

Въз Виена също имат всички билки, които потърсиш.
Онзи ден при мен идва един поляк, лекар във Виена. Май-
ка му има рак в стомаха. Моли ме да му напиша рецепта-
та от тук. Приятелят му д-р Стоянов щял да я препише
на латински. Ще си ги купи от Виена, защото там ги има
всичките на едно място и няма да си губи времето да ги
търси дълго.

Ето, за това се бори и генералът – да има и в България
такива аптеки. Да не си изнасяме златото и го пращаме по
чужбина, а хем на нашите си да помагаме, хем валута да пе-
челим. Сега е лошо. Даже ме е срам и да го мисля…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.