Щом си взел – отблагодари се! (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Аз 81 година ги събирам тези знания за билките и ра-
ботя върху рецептите за лекуване с тях. Ето, в този
голям кашон ги пазя. И ако не бяха Тодор Живков и гене-
рал Иван Михайлов, всичко щеше да се пропилее. Ония
ми правеха обиска и искаха да ги запалят. Лесно е да се
пали, да се унищожава, но къде ще намерите всичко това
пак така събрано!? От село на село съм обикалял и запис-
вал стари билкови рецепти, съхранил съм народна мъд-
рост, а те – обиски…

Не е гордост да унищожаваш. Гордост е да го събереш
и поднесеш на хората. А аз го събрах. Знам, че съм едно-
дневка. Но билките ми продължиха живота. Като всеки
човек работих, събирах и знам, че утре си отивам. Викам
и на ония момчета от обиска: За вас съм работил, за наро-
да си… пък вие грабете, изнасяйте, аз съм оставил нещо, но
вие си носете отговорността, че сте ги запалили. Разум се
иска от всеки.

Всеки човек на Земята е длъжен да остави следи, че се
отблагодарява за това, че са му дадени условия да живее.
Ние не се раждаме, както са се раждали диваците и гори-
лите. Имаме всички блага на цивилизовани хора и чове-
ци. Щом си взел – отблагодари се за тези блага! Направи и ти нещо полезно за другите! А не да се хвалиш на чужд
гръб…
Толстой, умирайки вече, до последния си дъх е дик-
тувал, защото написаното от него е за доброто на чове-
ка. Минута само преди да умре е казал: Ето, свърши се. И
умира… Докато си жив – работи! Така знам аз. Така са ме
учили. Работи за доброто на хората! Там е щастието.
Това трябва да залегне и във възпитанието на нашите
младежи. Младежта се ражда навсякъде. Винаги е идеа-
листично настроена. Но този идеализъм трябва да се под-
крепя и поддържа. Да се подхранва, но не на думи, а с при-
мери. Не трябва така както например: Деца не е хубаво да
пушите. Ама ти защо пушиш пред тях?! Не пийте! Ама и
той се клатушка, ще се пльосне на земята в локвата, но да-
ва акъл. Че може ли така? Така се деморализира младежта.
Пример, пример и пак пример се иска от големите…

Какъв пример беше даден на саможертва през Втора-
та световна война (пък и в предишните) от нашите братя
войници и от воините на братските армии и от съветските
хора, които защитаваха родината си! А ние нямаме нито
един командир на полк убит. Нито пък командир на диви-
зия. Тоя мерзавец, военачалникът Жеков, за три години и
половина можа да си направи в Княжево и Кюстендил по
един бордей. А на фронта само пиеше. Само пиянстваше.
И как няма да свърши зле! Когато говориш едно, а вър-
шиш друго, винаги се губи. Така и младежта ни – викаме
ѝ златна младеж, – така как да стане златна?! Лошият при-
мер и нея ще погуби.

Още един спомен. През 1895 г. в София ни се даде
един Указ да започне планирането на столицата. Тогава се празнуваше десетгодишнината от Сръбско-българската
война. Софийската община взема решение да стане това
планиране. Бяхме на училище. Звъни училищният звънец.
Директорът щял да ни съобщи нещо важно. Излязохме
всички на двора. Господин Влаев, беше много симпати-
чен самоковец, ни казва: Деца, имам радостна вест. Току-
що получихме известие, че по данни София е станала пър-
вият град в страната. Досега Пловдив беше най-големият
ни град, но сега София вече е с 30 хиляди души население. Бя-
гайте в къщи, празнувайте!

Това място, дето сега е Народният театър, беше едно
блато. Раздаваха го на заслужили българи – да си купят там
парцели. Даваха по 5 стотинки метъра. Предлагат и на ба-
ща ми, но той не иска, дърпа се. Не се решавам – казва, –
да живея в блато. Общината беше пратила писмо: В знак
на благодарност, че армията спечели войната през 85-та
година, моля да попълните името си в списъка – трите си
имена и в коя част на града кой парцел искате. Това е пода-
рък от Общината.

Сега ще ви кажа какво е станало на другия ден. Це-
лият гарнизон пише: Орландовци – два метра. (Смее се
продължително.) Общината се хванала за главата. Ето, то-
ва са били истински хора, които мислят за България, а не
за ордени и награди. Ето какво значи пример! И затова
в Балканската война всички тръгнаха да защитят Бълга-
рия, а народът ликуваше като на сватба. Та мисля, че ако и
днес се дава добър пример на младежта, тя няма да посра-
ми България…

Спомням си, през 1909 г., беше есента, като бракува-
хме в Цариброд войнишки дрехи. Не беше като сега – изхвърляй ги. Имаше комисия от помощник-командир на
полка, един дружинен командир, домакин, двама членове
и един друг, който да показва от еди-коя си рота. Той сочи:
Ето, тези панталони, както виждате, нямат колене, ня-
мат задник – да се бракуват. Тогава полковникът му вика:
Ти бе, младо, баща имаш ли си? Колко деца сте? – Имам –
вика оня, – шест деца сме. – Всички с нови дрехи ли сте бе?
– крещи полковникът. – А-а-а, как с нови? – отвръща оня.
Така е, ако трябва всички да са само с нови, тая държава е
за погребване. Разбрахте ли ме? На тия ще им турим кръп-
ки. Война е. Ще се износят. А на парад – ето ви новите дре-
хи. Да не се разхищава!

Така ни учеха. На икономия. Държавно е, трябва да
го пазим. Затова три войни изкарахме и оцеляхме. Даже
и германците хранехме. Три войни са това! Та примерът,
примерът е много важен. А сега никой не обръща внима-
ние на тия дребни неща и въпроси. Затова всяко се е юр-
нало да разхищава…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.