Чудото е песента (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Няма да се уморя да повтарям, че песента е истинско-
то чудо. Само ми е мъчно за младите хора днес – не
пеят, не знаят да се радват. Никой не ги учи на тази Божа
благодат! Идват при мене болни деца, момичета. Търсят
лек. Питам ги: Пееш ли си? Оня ден идва едно болно де-
войче. И него питам пее ли си. А то: Как да си пея, чичо Пе-
тре, да се съм смахната? Никой днес не пее. Само слушаме
музика и танцуваме, но не пеем. Викам му: Щом сте стиг-
нали дотам, само да подскачате, а да не пеете, вие сте за
съжаление. Че песента е здраве! Песента е живот! И с песен
човек трябва да си отива от този свят… Ами ето откъде
ти е тази меланхолия. Аз може и най-чудодейните билки
да ти дам, сърцето ти щом е свито, щом не го радваш с пе-
сен, нищо не може да ти помогне. И да видиш какво стана.

Питам го учат ли ги в училище възрожденски песни. То
клати унило глава. Не ги учат. Нямало време (часове) за
това. Ами дали тя знае някоя? Понякога, когато ходи на
село при баба си, с нея си тананикала. На колко лазарни-
ка е баба ти? – питам. На 84 – ми отвръща. Виждаш ли –
викам, – още си невръстна и вече жива си се самопогребала.
Сещам се, че някой ми беше дал една малка песнопойчица
с Чинтуловите песни, написани на пишуща машина. Ровя из купищата. Разгеле – намерих я! Преди да ти дам бил-
ките искам да попеем заедно – ѝ викам. Запявам аз „Вятър
ечи, Балкан стене“, а то отначало плахо, но като си пусна
гласчето, едно хубаво, силно, да ти е драго да го слушаш!
Чете думите и пее. Подарих му книжката и викам: Е, това
ще те изцери най-много. Пий билките и си пей! Па ела пак.
Майка ѝ се смее и тя отстрани. Развеселиха се, поотпус-
наха им се и душиците.

След време пак идват. За нови билки ли? – питам. – А,
не – вика девойчето. – Онези ги изпих. Добре съм вече. И
всичките песни научих. Пея си ги със сестра ми. Ето, препи-
сах на ръка няколко народни песни, които баба ми ги каза.
Та искам да ти ги дам на теб, да ги дадеш на някое друго
момиче – подарък от мен. Разкажи ѝ, чичо Петре, как си ме
излекувал. Благодаря ти!

Аз пак ще се върна на това момиче. То още повече ми
отвори очите за това, какво чудо е песента. Пееш ли, ня-
маш време да мислиш за болестите и дертовете си. И нер-
вите ти се отпускат. Открай време, откакто свят светува,
песента е била отдушник. Какво са правили дедите и бащи-
те ни? – Отивали са на бой, на смърт – и пеят. За кураж ли,
за сила ли, но пеели са и са побеждавали в битките.

Та, ако питате мен, аз мисля, че и песента си е своего
рода билка, защото и тя лекува. Защото е отдушник. И на-
родът го е казал: Който пее – зло не мисли. Който пее – и
на ум не му идва да помисли да тури крак на другия, как да
го препъне, да го катурне или да му направи някоя мръсо-
тия. Песента е радост, доброта, мехлем за душата, тя учи
само на добро и носи всекиму добро и облекчение от мъ-
ка, от горест.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.