Хората и билките – все живи същества (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

Винаги съм твърдял, че хората и билките са най-голя-
мото богатство на България. И ще кажа защо. Са-
мо че ще започна с билките. Защото те са смисълът, кой-
то ние, хората, не винаги осъзнаваме напълно. Много ста-
нахме небрежни, разточителни. В повечето случаи сме
си сами врагове на себе си. Пак ще спомена богомилите.
Колко достойни хора се били само! Дори и тогава, когато
са нямали троха хляб в торбите си, са носели и скътвали
билки. Обикаляли са по селата, кръстосвали са европей-
ските държави и са лекували народа с тях. Трупали са оп-
ит и знания и са ги предавали на хората, за да живеят здра-
ви, работоспособни и жизнерадостни. Винаги ме е изу-
мявала и възхищавала тяхната всеотдайност. Те са позна-
вали отлично билколечението.

Мисля, че голяма част от трудностите с билките у нас
вече отминава. Пътят е доста отъпкан. Но има още много
да се прави. Сега вече по-открито се говори за билколе-
чението. Доверието расте, нищо, че все още сме преслед-
вани…

Аз седемдесет години отдадох на това дело и, слава Бо-
гу, не е било напразно. Но все още и все повече ме трево-
жи мисълта за хищническото отношение към това безценно народно богатство. (Лечителя дълго мълчи, подпрял с
две ръце главата си. Оборила го е дълбока покруса. ) След
време с видимо напрежение продължава:
Билките са също живи същества като нас. Но нико-
га, както сега, не се е стопанисвало така безобразно това
народно богатство! И толкова безотговорно! Бере се на-
стървено и от всеки. За да се продава, продава, продава…

все печалбата се гони. А че се унищожава коренът – се не-
хае. Учителите изкарват невръстните и неуки деца да берат
билки, да набират средства за училището от продажбата
им, а не си отварят очите: тия деца какво и как берат. Та
те скубят, а не берат. Останала е една десета от билките в
България. Както я караме, скоро ще се лишим от най-необ-
ходимите и виреещи в изобилие билки у нас. Ще се нало-
жи и тях да си ги внасяме от чужбина: лайка, кокиче, рав-
нец, мащерка, липа, кантарион, здравец и какво ли не още.
Изкореняват, а никой не търси сметка. Това е много лошо.
И иди после създавай отново пропиляното богатство… (И
както разказваше, този достолепен възрастен човек се раз-
плака. Природолечителят Петър Димков не успя да скрие
мъката си от човешката глупост и небрежност…)

И за хората да кажа. Знам едно: трябва да се вярва в
доброто у хората! Живи същества са, надарени с разум и
сърце. Само че как да култивираме и поддържаме у себе си
тази вяра? Казвам: само с обич и постоянство! Човекът за-
това е разумно същество, да живее разумно и в съгласие с
природата. Да не нарушава хармонията в нея.

Аз например много уважавам и обичам селския живот
– нищо, че толкова години вече живея в големия град. Но
често ходя, както и на младини, по селата. Ценя много селския труд. Тежък е. Понякога убийствено уморителен, но
затова е и благословен. На полето човекът се чувства чо-
век. Волен е, възторжен, здрав.Чистият въздух подмладява,
връща ти ведрото настроение. Затова, който иска да научи
тайната на дълголетието, да иде на село. Да поработи със
селския труженик и ще почувства голямата благодат. Ло-
шо е само, че и той почна да бяга от родното гнездо. Страх
ме е от това стихийно обезлюдяване на нашите села.

Ще си позволя един съвет още: НИКОГА НЕ СЕ СЪР-
ДЕТЕ! Никога не помрачавайте главите си с мрачни мисли!
Вярвайте в доброто у човека и хората! Черните мисли, зло-
бата и завистта, омразата, враждата съсипват душата.
Те най-много и бързо съкращават живота на човека. И ако
искате да станете лекари на самите себе си, станете ту-
ристи! Най-изпитаното и сигурно лекарство е туризмът.

Повярвайте ми! Многото ми години го доказват. Когато
човек е в планината и извика от все сърце, волно Ойларипи-
и-и…, сякаш душата му се отпуща, възражда. Тя ободрява
духа. Планината прочиства душата. Ходенето, катере-
нето разиграва кръвта. Раздвижва ставите, стяга муску-
лите. Почувствате ли силна умора, излизайте сред приро-
дата. Много пъти съм го казвал, аз съм си изпитал чудесно
средство: избирам си едно хубаво дърво и сядам до него. За-
лепвам гърба и главата си на ствола му и по законите на
скачените съдове моето изпразнено динамо се захранва от
жизнената енергия на дървото, а аз започвам да се чувст-
вам отморен, силен и здрав. И мога да продължа с нови си-
ли да се катеря нагоре. Колко малко трябва понякога – да
се ободриш…

Много важно е да научим децата си, себе си, близките
си да откриват, откликват и обичат красотата. Тогава можеш и истински да ѝ се радваш. Ставаш силен. Но силата
трябва да води само към добро.

Познанието и обичта са две могъщи сили в живота на
хората. Затова и аз винаги съветвам: Обичайте, обичайте и
пак обичайте! Обичай родината си, както обичаш родната
си майчица, защото тя те е създала, отгледала и възпита-
ла. И природата обичай, защото тя също ти дава всичко,
от което имаш нужда – здраве, бодрост, сила, храна, леко-
вити билки, кристален въздух, чиста вода. Това са неща,
пред които искрено и всеотдайно винаги съм се прекла-
нял и благославял.

Смехът е също здраве, както песента. Винаги се смей-
те, пейте и обичайте. В това е голямата истина на живота.
Аз определям три закона: добро сърце, чиста съвест
и умереност във всичко. Проповядвам златната среда.
Никакви крайности. Хората не са се родили на земята да
стават само калугери. Човек се е родил да работи и за свое-
то благо, за благото на своето семейство, на обществото,
и трябва да опита от всичко. Но с мярка! Всичко ти е раз-
решено, но го прави така, че да не навреждаш на себе си и на
другите. Ползвай се от благата на земята, но не я мърси,
руши и унищожавай.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.