Ние можем (почти) всичко

Житейско предприятие „Собствено производство”

Автор: Матиас Ферстерер за „Oya – мисли различно, действай различно”

Превод от немски: Александрина Цонева

Махалото се люлее обратно: крайното осигуряване и зависимост на живота ни от други кара дейността „Направи си сам” да разцъфти отново и преоткрива значимостта й. Да си направиш нещо сам е приятно, прави те независим и те приземява едновременно. То е като преживяна медитация и отваря пътя на човек към майсторството.

Спомняте ли си Лота – малкото четиригодишно момиченце, сестра на Йонас и Миа-Мария от „Улица „Тряскаджийска” на писателката Астрид Линдгрен? Лота казва за себе си: „Странно ми е, мога толкова много”. Колкото повече размишлява върху това, толкова по-сигурна е, че може всичко или почти всичко. Но веднъж се надценява и любимата й играчка – прасе-мече изчезва… Но тук не става дума за това, а за можене и самоделие.

Да си направиш сам? Направи си сам!

Хората започнаха отново сами да майсторят или поне много се говори и пише за това – през 2008 г. дизайнерката Вивиан Уестууд призова публиката си по време ревю от Парижката седмица на модата: „DIY – do it yourself! Не купувайте дрехите ми … Направете си сами. Смесете дрехи втора употреба и стари дрехи от етно-платове, използвайте носни кърпички за бельо и безопасни игли за бижута. Но преди всичко: Направете нещо!” В същата година цайтгейст-движението на име „Марка Собствено производство” предвижда „въстание на хората срещу масовата продукция”.  Толкова много оптимизъм в това отношение не трябва да ни подвежда, защото още живеем в зависимо общество, в което повечето хора не си спомнят, как могат да си направят неща от ежедневна нужда. Погледнато повърхностно, крайната зависимост, в която живеем, се проявява и като един рай, като изпълнение на една мечта на цялото човечество. И умираме от глад на сложени маси, ако не физически – то духовно и психически: изтощението, депресията и загубата на смисъл за живот са се превърнали в болести с огромен размер. Привидното благосъстояние на нашия индустриален свят от стоки може бързо да се окаже бедност, когато човек опита само веднъж да събере какъв да е лист, извън стандартния DIN-формат, в стандартно изработен пощенски плик. Най-добрата и бърза помощ в такава ситуация е „Направи си сам.”

Самоделието може да предизвика в очите ни сълзи на радост или отчаяние – в зависимост от това, дали искаме или дали трябва да си направим нещо сами и дали сме принудени от външна липса или сме окрилени от вътрешна сила.

Да си направиш нещо сам те прави силен

Някой, който си майстори сам, защото иска и може, е Леа. Двайсетгодишната студентка живее в „едно магическо малко градче, някъде в Германия”. Под името „Simplicita”, от латински „простота”, тя е подложила себе си на опит, който описва редовно в блога си. Леа иска да живее 100 дни без да консумира, като дава пари единствено за наем и за касата за храна на съквартирантите си. Но тъй като само да се откажеш от консумация не е достатъчно, тя започва и да си майстори сама, каквото може – това, което не успява, го получава срещу замяна. Например, домашно направен сладкиш срещу поправка на обувки.

При това Леа открива неподозирани качества у себе си – при готвене и шиене развива дълбоко доверие във взаимодействието между нейното тяло и разум. Все едно като че ли е наследничка на Лота и обяснява самоуверено: „Ако поискам, мога всичко. Това упълномощаване на самата себе си е подаръкът на самоделието. На хората с творческо мислене и свободно време са им поставени по-малко граници от на тези с една камара пари.”

Със сигурност е имало и ще има крайни опити човек да се откаже от консуматорството. Докато говорех с Леа по телефона, имах чувството, че тя не говори само за себе си, а представлява все повече растящата група на тези, които живеят в градски жилища и търсят изход от вредното за живота потребителско общество. И за Андрю Вагнер, издател на списание „American Craft Magazine”, най-решаващото при самоделието е упълномощаването на самия себе си. „Ако хората веднъж са си дали власт, няма връщане назад”, обяснява той в документалния филм „Саморъчно направена нация” (“Handmade Nation”). Филмът разказва за зародилото се в Щатите движение „Направи си сам”.

Но как млади хора като Леа ще променят градската среда? Крещящо шарени ли ще са градовете на бъдещето? Може би такива, както би ги проектирал съвременният австрийски  архитект Фрийденсрайх Хундертвасер? Зелени и енергийно независими като Градовете на прехода (Transitios Towns) в наръчника на Роб Хопкинс за енергийния преход? Или животонасърчаващи и общи като града, в който би искала да живее изследователката Вероника Бенхолт-Томзен?

Да си направиш нещо сам е подривно

Хората, които днес омагьосват цветни петна в градовете, са наричани “yarn bomber”, на български „прежда-бомбадировачи“ или “urban knitter”, на български „градски плетачи“, защото са оборудвани с куки за плетене и вълнени кълба. Те правят градския пейзаж да изглежда по-уникален, по-цветен и по-радостен, като оплитат в прежда улични лампи, огради и улични табели. Разнообразието на градското плетене се простира от пухкаво градско украсяване до изкуство с послание, като примерно оплетените в прежда врати, телефонни кабини или танкове в Дания като израз на несъгласие с войната в Ирак. Заедно с такава показна обществена критика самоделието само по себе си е политическо послание. Да си направиш нещо сам подрива процесите на глобалната продукция. Достатъчно е един път човек да проследи пътуването на каква да е индустриално произведена дреха. Нейният път буквално минава през половината земно кълбо, преди  да стигне до закачалката в магазина. Нищо не е толкова екологично и пестящо ресурси като дрехи, които са направени на място и са малка бройка.

Подобно на Леа, и една “Мис Елмлид” заменя саморъчно направено срещу натура. Тя е на 30 и успоредно с основната си работа за една датска модна фирма, приготвя домашен хляб от шведски корени. Липсвал й белият хляб от вкъщи, приготвен от кисело тесто без мая, който не се продава в Германия. И решила да се пробва да си направи сама. Временно в жилището на ‘Мис Елмлид” от всички ъгли се чувал звукът от образуване на балончетата на киселото тесто. След една година опити тя най-на края останала доволна от способностите си на хлебар-пекар. С нарастването на производството започнала да заменя: хляб срещу неща, които са направени с отдаденост, продават се с добро намерение и които са непотребни за собствениците им, но ценни за други. „Мис Елмлид” не иска да продава хляба си, защото и без това за нея е безценен. „Каква цена може да му дадеш? Киселото тесто трябва да втасва поне 24 часа, в началото го размесвам на всеки 20 минути, а понякога си навивам будилника и за през нощта. Освен това новопридобитият опит ме интересува повече от парите. Не всичко е продажно.”

Самоделието те прави независим

На Керстин Брьомер също й било странно в началото да продава направените с толкова любов кукли и детски дрешки. Междувренно тя отваря магазин в двора на къщата си близо до Хамбург и е горда с парите, спечелени от него, „защото те идват от идеите на сърцето й и от работата на ръцете й.” Със спечеленото тя може да напазарува от био-магазина за семейството си и да купи дрехи от естествени тъкани за децата си. Нейната тогава все още неродена дъщеря била основният подтик за Керстин, за да се насочи тя към това, което й доставя най-много радост – „осъществяването на идеи с ръцете ми и от хубави материи.” По време на бременността у нея узрява желанието да направи кукла – ангел-пазител за нероденото дете. Ръкоделието Керстин научила от леля си и като малка прихванала истинския „вирус на плетенето”.

За много хора „направи си сам” е началото на финансовата им независимост. Както и при сестра ми Регина: Преди три години, когато майчинските й заплашваха да свършат, тя беше изправена пред избора или да подаде молба за социални помощи, или да осъществи мечтата на живота си – реши се за независимост. Отдавна беше открила любовта си към кроене, дебнеше по битаци за платове, които може да прекрои и да съчетае с цветни и модерни тъкани, за да ушие уникални дрешки за малки разбойници. Керстин ги прeдлага през интернет-страницата DaWanda. Създадена през 2006 г. по пример на американската Etsy, тази страница прокарва пътища за предлагането на ръчно изработени стоки. През нея не се продават стандартни стоки, а ръчно изработени уникати. Но този непринуден начин на предлагане не трябва да ни заблуждава, защото при Etsy и DaWanda са се настанили и големи фирми като Holtzbrinck и Burda.

Да си направиш сам е преживяна медитация

При самоделието Регина открива чувството „аз със самата себе си” и за нея то се превръща в начин да се успокои и върне при себе си, както при медитацията. „Закотвянето в осезаемата действителност” е едно от възнагражденията при придобиването на занаятчийски способности и за социолога Ричард Сънет. Той нарича „занаят” не само класическите дейности, а всяка работа, която сама за себе си е свършена добре и при която практическо действие и мисъл са в постоянен диалог. За подобен опит разказва и Леа, момичето, за което стана дума в началото на статията. Ръкоделието може да ни уравновеси и обогати по един конкретен, но и всеобхватен в същото време начин. Примерно, в ерготерапията се използва ръкоделие, за да се помогне на пациентите да се върнат обратно към изначалните си нужди. Регина говори и за едно следващо стъпало: след като имала възможност да бъде толкова често сама със себе си, се засилило чувството й на връзка с природата. От тогава тя е в търсене на повече устойчивост, като достига при това до граници – тези на пазара, защото местно изработените еко-тъкани могат да бъдат намерени само в сиви цветове и с „невдъхновяващи шарки” и границите на ръкоделието, защото тя като малко предприятие в момента не може да поръча да й украсят нейни тъкани. Въпреки това Регина иска да продължи да преследва желанието си за обединение на красивото с етичното.

Еко-психологията описва нашето разбойническо отношение към природата като „колективна невроза”. Ще разберем ли, че само сме част от природата и ще се отнасяме ли по-внимателно с нашата родна планета, ако преживяваме по-често и сетивно материите на Земята? Все пак не само грънчарят вае глината, но и глината грънчаря, както философката Кристине Акс цитира Аристотел. Сатиш Кумар, мирен активист и издател на списание „Resurgence”, на български “Съживяване”, отива още по-далеч: „Ръкоделието и занаятчийството са духовни дейности, чрез които ние оценяваме материалния свят и развиваме чувство за красота и щедрост в живота си.“ Дотук представените героини в статията са самоуки и начинаещи, дори „дилетанти”, но не в лошия смисъл на думата. В първоначалния си смисъл „дилетант” е бил човек, който се радва на нещо си, начинаещ, „любовник”, който върши една работа от страст. Който е самоук, се намира в добра компания – Абрахам Линкълн се е хвалил с това, че не е ходил нито година на училище; Райнер Вернер Фасбиндер и Орсън Уелс не се посещавали никога филмово училище, виртуозът-цигулар Николо Паганини се е научил сам да свири чрез упражнение, подобно на композиторът Арнолд Шьонберг. Дори Алберт Айщайн е бил самоук. Това, че в началото на своето професионално развитие не са признати официално, не възпрепятства тези майстори да продължат да се трудят и развиват в своята област.

Поне десет хиляди часа опит са необходими, за да се научи човек на занаят, пише Р. Сенет. Това отговаря приблизително на от пет до седем години, които висшите училища поставят като изискване за мастър-диплома. Не за количеството вложено време, а за качественото отношение говори Макс Хоркхаймер в съчинението си „Понятие на образованието”: „На това, на което подарявам време, подарявам любов.“ Да посветиш време и любов на едно нещо или на един майстор-учител, от който искаш да учиш, е качество, което ни води по пътя към усъвършенстването. Би трябвало да добавим поне още едно нещо – желанието да се усъвършенстваш изобщо, защото „нашите желания са предвестници на способностите, които са заложени в нас, предвестници на това, което сме в състояние да постигнем”, както казва Гьоте.

Направи си сам значи да учиш

„Никога не съм учила толкова активно и толкова много, както през годините на моята самостоятелна работа”, разказва Регина. Желанието да направим нещо сами може би е свързано с това, че родителите ни съвсем съзнателно и без ограничения са ни оставяли да опитваме – да готвим, да майсторим, да шием, да лепим – нищо не беше забранено. За разлика от училище, където всичко беше забранено, освен ако не е изрично позволено. Това, което американският философ Алън Уотс критикува през 1967 г., все още е на дневен ред: „Нашата образователна система не прави и най-малкото, за да ни предаде основни житейски способности. Нито се учим да готвим, да шием, да построим къща, да се обичаме, нито да правим каквито и да е други елементарни неща от живота. Училищното образование на децата ни е изцяло абстрактно и отвлечено. То ги възпитава да бъдат едри или дребни търговци, административни служители или някакви подобни образи”.

„Всяко дете”, пише Кристин Акс в „Обществото на моженето”, „се ражда със съзнанието за съвършенство”. Затова образованието трябва да заложи на „насърчаването на всички способности и дарби, които са ни нужни, за да имаме един добър живот.” Ето, че се връщаме отново при Лота. История със заглавие „Лота тръгва на училище” Астрид Линдгрен така и не написва. Ако всичко можещата Лота трябва някога да тръгне на училище, й пожелавам да ходи в едно училище на добрия живот, където ще бъде напътствана от майстори да върви по собствения си път, вместо да бъде напасната като колелце в двигателя на един боледуващ апарат.

Не, това не искам да си го представям – една Лота, която ще работи по-късно я в бюро, я на каса в магазин или в някаква си служба и в почивките ще си клюкари с колежките си за къдрене, а след работа ще мине набързо в супера и ще е забравила, че някога е можела всичко. „Пфуи, само това не!”, както казва Лота. И искам да й извикам: „Ние можем почти всичко, малка Лота …”

По-долу са връзките към блоговете на героините от статията:

Керстин Бьомер: www.broemmerhof.de

Мис Елмлид: www.elmlid.com

Регина Шербарт: www.rebell-und-blumenkind.com

Simplicitta: www.konsum-los.de

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.