Примерът е нож с две остриета (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

За мене най-могъщото оръжие и за възпитанието, и за
самовъзпитанието е примерът. С еднаква сила вли-
яе и добрият, и лошият пример. Оръжие, което трябва да
се владее и ползва с много разум и умение от родители,
учители, общество, политици, възпитатели. Особено ко-
гато го използваме при общуването си с децата, подра-
стващите, младежите. Не можеш да възпиташ поколени-
ята си, народа си с демагогия и лъжа. Така знам аз. Така са
ме учили. На това и уча – с личния си пример.

Почнахме много да хулим и виним за какво ли не
днешната младеж. Открай време с поколенията е така –
старото негодува срещу младото, а пък младото я кара все
на инат, върви си по своите закони.

Аз знам така: на младежта не ѝ трябват приказки, а
подкрепа и пример. Навсякъде по света тя се ражда еднак-
ва и еднакво носи в себе си романтика, идеализъм, краси-
ви пориви, амбиция да твори и новаторства. Младежта е
носител на прогреса.

Жалко че в днешно време тия чудесни добродетели
много отрано почват да се изпортват. Защото примерът е
изпортен вече. А оборете ме, че не е така! Например в която и да е къща чувате, че на детето все се крещи, все се по-
учава Не пуши!, Да не си посмял да пиеш!, Пази се от нарко-
маните! Добре, ама майка му захапала цигарата. Баща му
все прегръща бутилката с уиски или водка, с ракия, разме-
нят си питиетата вкъщи с приятели, перчат се с маркови-
те им етикети. Големите батковци и каки, и те – връщат се
по нощите зарибени, дрогирани. А вкъщи се вдигат скан-
дали. Чуват се само ругатни и заплахи. Това какъв пример
е и как смееш да искаш от детето си да не го прави?! На-
всякъде то чува само за далавери, изневери, печалбарство,
убийства и отмъщение.

Младият човек почва първо да опитва от любопит-
ство. После по навик. Подражава. Събере се с такива дру-
гари и да не остане по-назад, отиде, та се не види и уче-
нието му, и животът му… Когато говориш едно, а вършиш
друго, е много лошо и вредно. Сега на младежта се дава все
обратен пример. Не е хубаво и това, дето не се раждат де-
ца. По едно, най-много две – и толкова. Ние бяхме десет
деца. Във всяка къща тогава имаше поне по 6–7. Каква ра-
дост носеха те по домовете! Въпреки че се живееше по-ос-
къдно, по-примитивно и неспокойно. Грижи, но и радост
имаше. Имаше и добър пример, висок морал и висока от-
говорност от всеки. Нямаше я тази разпасаност.

Затова аз мисля, че мислите на човека трябва да бъдат
чисти. Щом са чисти мислите, и думите ще са чисти. А чис-
ти ли са желанията, и постъпките ти също ще са чисти. В
това е човешкото щастие и здраве!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.