Животът и делото на Лечителя Петър Димков (Откровено – Петър Димков)

Откровено е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

1886 6/19 декември. Роден в София.

1899 Заминава за Русия като стипендиант.

1899–1909 Учи в Полтавския кадетски корпус. След това
– в Павловското военно училище. Завършва с
отличен успех и двете. Същевременно завършва
6-месечен курс в Института по хомеопатия.

1909 Завръща се в България. Зачислен е в 25-и
пехотен Драгомански полк.

1912 Септември. Произведен е в чин поручик и е
мобилизиран като командир на 15-а рота от 38-и
резервен пехотен полк. Начало на участието му
в Балканската, Междусъюзническата и Първата
световна война. В дневник описва участието на
ротата в сраженията при Селиолу, Люле Бургас, на
подстъпите към Чаталджа и Одринските фортове.
Ноември. Още в началото на Балканската
война спасява войници, заболели от холера,
като ги лекува с чай, лимонтозу и чесън, и дори
ги заплашва с разстрел, ако не пият преварена
вода. Всички заболели 27 войници от ротата му
оздравяват.

1913 24 юни. Ранен е близо до с. Клисура. След
оздравяването си се завръща в ротата и е
зачислен отново в 25-и пехотен Драгомански
полк.

1913 Награден е с военен орден за храброст ІV
степен, 2 клас.

1914 Награден е с орден „Св. Александър“ с мечове.

1915 Септември. Зачислен е в 42-и пехотен полк, като
след два дена е назначен за командир на 11-а
рота.

Октомври, произведен е в чин капитан. Воюва
на Сръбския, Добруджанския и Македонския
фронт.

1916 Октомври. Много тежко е ранен до гр. Черна
вода. След половин година се завръща в полка и
отново поема командването на ротата.

1917 Заболява от малария на Битолския фронт.
Награден е с военен орден за храброст ІV
степен, 1 клас, и с Железен кръст ІІ степен.

1920 Започва дейността си на народен лечител-
безсребреник. Запознал се още през 1903 г. в
Русия с ирисовата диагностика, през двадесетте
години той навлиза все по-дълбоко в нея…
Ноември. 18-годишната Мария Симова
(виенчанка по майка) става негова съпруга и
през целия си живот е вярната му и всеотдайна
съратница.

1921 Запознава се с Никола Нанков и с учението на
Петър Дънов (Беинса Дуно).

1925 Служи в Бургас, където се включва в
спасяването на тракийските бежанци. Октомври. Произведен е в чин подполковник.

1927 Служи в Свищов. По негова инициатива е
прокаран казармен и градски водопровод.

1928 Сближава се с д-р Кирил Йорданов, виден
деятел на природната медицина в България.

1929 Започва да сътрудничи като автор в сп.
„Природен лекар“ (в началото сп. „Добро
народно здраве“).

1930 Април-юни. Публикува статията си „Мисълта
лекува“ в два поредни броя на сп. „Природен
лекар“.

Издание на труда на Мария Димкова „Нова
вегетарианска готварска книга. За любителите
на безкръвното и безотровно хранене“ (4 части
с общ обем 428 с.).

1931 Май. Произведен е в чин полковник. Назначен
е за командир на 10-а Родопска дружина.
Поставя началото на първия билков магазин в
Асеновград.

1931-1939 Четири издания на капиталния му труд
„Наръчник по природно лекуване и
живеене“ – всяка публикация е разширявана
и задълбочавана. По преценка на самия
Димков първото издание е нещо като начално
образование по природосъобразен живот и
лечение, второто – като прогимназиално,
третото – като гимназиално, а четвъртото –
като висше образование в тази област.

1932 Декември. Публикува статията „Очната
диагноза или Тайната на окото“ в сп. „Здрав
живот“.

1933 Назначен е за командир на 21-а Средногорска
дружина в Карлово. С войниците си
предотвратява разрушаването на родната
къща на Васил Левски и участва в дейността на
Карловската община за реставрирането ѝ.

1934 Май. Назначен е за пом.-командир на 8-и
пехотен Приморски полк и за началник на 6-и
пограничен сектор.

Юли. Встъпва в длъжността си.

1934–1935 Развива удивително културно-историческо
строителство: Аспаруховия парк и вал, парк-
музея „Владислав Варненчик“, разкопките
на Римските терми, Портала на 8-и пехотен
Приморски полк. Съучредител е и първи
почетен председател на Градската филхармония,
става един от основателите на Полско-
българското дружество в града, полага началото
на Полкови военноисторически музей. Става
съредактор на д-р Кирил Йорданов в сп.
„Природен лекар“.

1935 Преместен е в Сливен. На 14 май варненската
гара е задръстена от изпращачи.

1936 Май. Преждевременно е преведен в запаса.
Уволнението му прекъсва замислените
съзидателни начинания…След завръщането си в София подновява
срещите си с Петър Дънов – Учителя.

1939 Съобщава, че е завършил труда си „Хигиена и
лекуване на душата“.

1944 „Наръчник по природно лекуване и живеене“
е вписан в списъка на забранените книги и са унищожени почти всички екземпляри… Заедно
с инкриминирането на труда му, властите
официално му забраняват и да лекува… Но той
продължава да лекува тайно… и спасява през
следващите десетилетия над 100 000 човешки
живота…

1977–1979 Излиза от печат петото издание на капиталния
му труд – преработено и с ново заглавие
„Българска народна медицина. Природолечение
и природосъобразен живот“ в три тома. Този
труд е основно цензуриран, съкратен и от него
са зачертани абсолютно всички духовни съвети.

1980 Международната асоциация за психотронни
проучвания (Люксембург) му присъжда
„Диплом за значителна дейност и принос в
областта на иридотрониката“.

1981 4 октомври. Душата му напуска тялото по
време на сън – на 95 години. Изпратен е с
военни почести и от много свои приятели и
почитатели…

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.