Празниците-незабравима емоция или поредното задължение?

Българският календар изобилства от празнични дати – именни дни, национални и професионални празници, дни за смирена почит или за възторг и веселие. Тежкият ни бит през вековете вероятно е причина да възникнат съвсем естествено подобни периоди на отмора и забавление, затова и думата „празник“ е свързана с идеята за празен, освободен от работа и грижи ден.

Обикновено празниците асоциираме с обилна храна и различни напитки, срещи с позабравени приятели и роднини, дълги разговори и неочаквани откровения. Следствие служебната ни заетост и възникващите допълнителни ангажименти се случва да изместваме датата за празнуване дори на собствените си рождени дни. Днешните празници не приличат на тези, които са имали нашите родители и още по-малко на тези на предците ни. Понякога спазваме определени ритуали без да знаем тяхното истинско значение и придаваме този маниер на празнуване на децата и внуците си. Вярно е, че традиците се изменят и като смисъл, и като съдържание, но от нас зависи да съумеем да прекараме приятно времето си и да си припомним какво ни събира. Празникът не се случва, а се създава. Той е израз на нашите светоусещания, мисли, вярвания и обичаи. Празникът е повод, а не уморително задължение, затова е важно да се научим да уважаваме присъствието му в живота ни.

Има много фактори, които създават празника – oбстановката, хората, менюто, атмосферата, темите на разговор, музиката, дори начинът по който изглеждаме. Изборът на място за празнуване е подчинен на личните предпочитания, времето, с което разполагаме, повода и гостите, които смятаме да поканим. И не на последно място – средствата, които можем да отделим. Празниците, почти неизменно, свързваме и с подаряването на цветя, хубави питиета, подаръци и моменти на изненади. Има един особено приятен трепет на очакване какво ще ни подарят или как ще реагира домакинът на изненадата ни. Може би не винаги успяваме да изберем подаръка за празнуващия, така че всичко – съдържанието, и опаковката, и начина на поднасяне да са най-подходящите за конкретния човек, обстановка и повод. Но както е прието да са казва - важен е жестът. Често в последните години предпочитаме писането на съобщения пред поздравленията по телефона или си изпращаме готови електронни картички, вместо да напишем собственоръчно нещо лично. В тази удобна практика няма нищо нередно, но понякога е добре да преоткриваме очарованието на специално изработените подаръчета и картички, поне за най-близките ни хора. Дори да не са произведения на изкуството, създадени и поднесени с любов, те са ценен и скъп спомен, заради своя уникален заряд и вложена емоция.

С времето може би отвикваме да празнуваме и ни е по-трудно да се настроим на празнична вълна. Понякога, дори всичко да е взето под внимане, когато се съберем заедно ни обзема някакво напрежение - знаем, че трябва да изпитаме нещо специално, но не винаги се чувстваме така. Често децата стават превъзбудени и започват да се надпреварват в правенето на бели. Прическата неочаквано се разваля или плъзва бримка по новия чорапогащник. Половинката се опитва да ни успокои, а ние реагираме с кисела усмивка. В последния момент се оказва, че някой от присъстващите е станал вегетарианец, а нямаме какво да му предложим, друг е прекалил с алкохола и смущава останалите с лютите си шеги. Списъкът може да продължи с още много подобни примери… Важното в случая е да не си разваляме настроението, а да приемем нещата, като част от живота, като такъв. Трудно е на празника всички да получат еднакво внимание, както и всички да са еднакво и достатъчно щастливи. Това, обаче, не бива да нарушава спокойствието ни и да ни попречи да имаме контрол над ситуацията. Трябва да си припомним, че празникът не е състезание или изпит, а момент на благодарност към това, което ни се случва, почит към труда, който полагаме и този на другите. Повод за радост от това, което сме и което ни свързва. Ето и няколко практически съвета как да изпитаме максимално удоволствие от празника и да усетим магията му.

Бързането е враг на удоволствието. Когато сме припряни и се поддаваме на напиращите мисли губим от сладостта на емоцията. Максимализмът води до изтощение, а една изтощена жена не се чувства комфортно в кожата си и не е предпочитана компания. Нужно е да се научим да си отпочиваме! Добре е, също така, да планираме възможността да празнуваме поводите и да осигуравяме „за всеки случай” подходящи универсални подаръци като бутилка вино, рамка за снимка, фотоалбум, ароматна свещ, папирус с шеговити пожелания и др. Да не забравяме и картичките - такива вече предлагат и в почти всеки по голям магазин.

Веднъж месечно е полезно да ревизираме гардероба си и да отделяме всички дрехи, които не са актуални като тенденция и размер или се нуждаят от поправка. За удобство е желателно да имаме „в бойна готовност” един делови комплект дрехи и аксесоари, както и един за по-празнични случаи. Така ще избегнем времеемкото суетене пред огледалото и дежурното „нямам какво да облека”. Дори да нямаме време за специални приготовления един семпъл, но издържан грим, който да ни освежи, едно атрактивно бижу или красив аксесоар в косата ще привлекат вниманието на околните и самочувствието ни ще се подобри.

Умението  да се наслаждаваме и да се забавляваме не зависи от броя натрупани години, затова оправдания от типа „стара съм за това” или „вече не ми е до танци” звучат неубедително. Не е нужно да преиграваме и да се веселим насила, но нищо не ни пречи да отправим един трогващ поздрав, да вдигнем прочувствен тост, да дадем тон за песен или да разкажем някой пикантен виц. Ако нямаме артистични умения, бихме могли да изненадаме приятно гостите с оригинален специалитет или екзотична напитка.

Колкото и да се стараем да приемаме спокойно нещата по време на приготовленията, особено ние – жените, отделяме хормони на стреса, които отключват апетита ни и провокират нежелателни реакции, като пристъпно главоболие, виене на свят, напрежение в мускулите и други. Затова превантивното приемане на повече течности и добавки като витамин В, С и магнезий регулира нивото на хормоните и ни помага да се чувстваме пълноценни и във форма.

Празниците – лични, служебни, детски или календарни, внасят разнообразие и ведрина в живота ни и не трябва да ги превръщаме в повод за въздишки, оплаквания и израз на лошо настроение. Напротив, те са начин да разкрием своята добронамереност, жизненост и чар.

Неуместно е, когато се съберем да отключваме стари конфликти и да припомняме неприятни случки. Глупаво е да влизаме в спорове с близки и роднини, защото едва ли в подобен момент ще бъдат разрешени. Приветливото изражение, проявеното съчувствие, ласкавото отношение и приятелската загриженост са тези, което правят моментите с хората приятни и незабравими, каквото и да ни свързва или дели с тях.

Ако искаме да се чувстваме различно, е нужно и темите на разговор да бъдат различни от дежурните за работа, безпаричие, болести, неразположения, ремонти и т.н. Дори да не можем да се похвалим с някое особено постижение, е добре да отбягваме досадните разговори за запълване на времето и да фокусираме вниманието върху положителните събития и дребните радости на ежедневието. И в най-натоварените дни има такива, просто трябва да пренастроим сетивата си да ги отчитат. Искрените комплименти са също начин да предизвикаме удоволствие и усмивка в околните – жест, който не бива да пренебрегваме.

Много често празниците в душата се случват в други моменти, а не на фиксираната дата. Понякога ни обзема предпразнично настроение, а друг път усещаме духа на празника чак след като е отминал. Това не ни пречи да отбелязваме и изживяваме и тези моменти, дори и символично. Животът е емоция и страст, а не безрадостно пътуване, в което се редуват черно-бели картини. Затова настройте мислите си за нови преживявания, помечтайте за нещо хубаво, докато отпивате от чашата с вино и озарете света с усмивката си. Празник е всеки миг, в който се чувствате  уверени, свободни и щастливи. Изживейте го!

Подобни творби


About Милена

Милена Белчева е родена в гр.Варна. Завършила е висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“, през 2000г, специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През 2013 г. се дипломира като квалифициран журналист към ИПО-ИУ-Варна. Творчески път: Посещава поетична школа „Прибой“-Варна, с ръководител Венета Мандева. Участва в радио, телевизионни интервюта, училищни мероприятия и редица културни прояви. Има публикации в електронни сайтове за изкуство: „Хулите“: http://www.hulite.net/, „Отворена позитивна медия“: http://openom.eu/bg/ „YEP.BG“ http://yep.bg/izkustvo/tag/Милена+Белчева „Общобългарският портал”: http://portal-bg1.ning.com/, „Откровения“: http://otkrovenia.com/ „Стихове БГ“: http://www.stihovebg.com/,„ Е-lit“ : http://e-literatur.blogspot.com/ „Буквите“: http://www.bukvite.bg/,„ Простори“: http://prostori.ning.com/„Изкуството“: http://izkustvoto.com/,„Бунтарите“: http://www.tetradka.buntarite.com/ Нейни материали са били отпечатани във вестниците: „Вестник за жената“, „КИЛ“, „Всичко за жената”, в-к „Поглед“, „Ретро“,,„Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, „Изгрев ”, сп.„Простори“, сп.Знаци, сп. Понеделник„, сп.“Антимовски хан“, списание „Родители“, сп.”На кафе“ и др. Има една издадена поетична книга, озаглавена „Ванилено небе“ /2007г., ИК СТЕНО, Варна/ Творбите и` са участвали издание на читалище „Просвета“-гр.Кула „Кулски поетичен панаир“, 2007г. , в „Нова българска литература-алманах поезия“ на издателство „Буквите“, 2009г. и 2014г., издание на Литературен клуб към ИУ-Варна през 2011г., Алманах „Културна палитра“ 2012г., Алманах „Mil&co” 2013г., в който е и автор на предговора, Поетичен сборник на „Сръбско-българско приятелство” През 2007г. печели първа награда с есе на тема „“БожеНствения дар“ в конкурс, организиран Unicusbulgaria“.Участвала съм във всички балове на поезията, организирани от Ваня Маркова /галерия Арт Маркони/, като на Есенния бал през 2011г. получава приза „Пръв сред равни“ за най-красиво описание на есента, както и първа награда от конкурса „Есенно настроение в думи“, организиран от изданието Аз-жената. Същата година рецензира стихосбирката „Смисъл в сълзата“ на Радостина Драгоева. По три стихотворения на Милена Белчева са създадени песни, изпълнявани от Гери и Красимир Кацаров. През 2013г. е удостоена с: I награда от Националния конкурс за нравствено-религиозна поезия „Под манастирската лоза“ I награда от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас” I награда от конкурс за „Поетични звуци“ на сайта Besedkata.com Награда на Радио Пловдив в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ ІІ награда от литературен конкурс „Багри над Лом“ ІІІ награда- от втори Международен конкурс за поезия „Лирични гласове“ ІІІ награда-от Х-ти юбилеен Национален конкурс за поезия „Пролет моя“ Поощрения- от поетичните конкурси: “Искри над Бяла“, „Магията любов“ През 2014 г. получава: Първа награда в проекта Матрицата на Стефан Бонев и в Национален конкурс „Георги Давидов”-Шабла, заедно с Елена Денева, призово място в Национален конкурс „По стъпките на лятото”, заедно с Мария Иванова, втори места в конкурсите: „Жени и вино“,„ЗЛАТЕН ЯВОР“, „Пролет моя” и „Белоцветните вишни”, трета нарада в конкурса за детска поезия„Стоян Дринов”. Член е на Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна.
This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.