„Grow“ – за младите хора в земеделието

Статия: „За храната: Интервю с режисьорите на „GROW!”, филм за младите органични фермери в Джорджия“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Като част от поредицата ни „За храната” днес ще ви разкажем за Кристин Антъни и Оуен Мастерсън и за техния филм „GROW!”, който описва предизвикателствата и мечтите на младите хора, които се опитват да се занимават с органично земеделие в Джорджия. Над 10 години режисьорите са се занимавали с фотография, но един ден решили да започнат да правят снимки, които наистина вълнуват хората и ги карат да предприемат нещо, след като ги видят. Ще говорим с Антъни и Мастерсън за демографските промени, които настъпват в земеделието в следствие на това, че по-старите земеделци вече се пенсионират, а все повече млади хора се насочват към развитие в тази сфера.

Dowser: Какво отличава този филм от други на подобна тема?
Антъни и Мастерсън: „GROW!” разказва почти само за младите фермери. Няма „експерти”, които размахват пръст и вещаят края на света. Няма посещения в кланиците и големите супермаркети, нито зловещи разкази за конвенционалните земеделски практики. Надяваме се, че тези филми вече са си свършили работата и повечето хора са вдъхновени да направят нещо, вместо да стоят и да кършат ръце.  

Защо решихте да направите този филм точно сега?
В момента сякаш се намираме в перфектната буря – икономиката ни е в истинска бъркотия и младите хора постепенно преосмислят кои неща са ценни и важни. Много младежи, завършващи колеж, не успяват да намерят работа в сферата, която са избрали. След 80-те и 90-те изглежда ценностите започват да се променят. Много млади хора вече не са толкова привлечени от идеята да получават пари, за да вършат за някой друг купища работа, която не им носи никакво удовлетворение. Много хора от това поколение искат да работят за промяна на света към по-добро без значение дали става въпрос за околната среда или просто за развитие на местната общност. В много отношения това е едно доста по-неегоистично поколение.

Споменахте, че сте искали „
GROW!” да бъде един филм за решенията – кои са тези решения, за които говорите?  
На първо място се нуждаем от повече фермери. Надяваме се, че показвайки млади хора, които вече успешно се занимават с това от няколко години или други, които едва сега започват, тяхната страст ще се предаде на хора, които обмислят варианта да се занимават със земделие или просто са недоволни от това как се развива личният им живот или светът в момента. Показваме и разнообразна група от хора, които помагат на младите да започнат, като им предоставят земя, например. Направихме интервю с член на еко-общност, която е изградена около една органична ферма, както и с един пастор на менонитите, който е предоставил на едно семейство земя, която да обработват. Две от фермите, за които разказваме, са семейни, така че говорихме и с родителите на фермерите. Това беше важно за нас, защото искахме да покажем на младите хора различните варианти да започнат бизнеса си, дори и да нямат достатъчно средства, за да си закупят земя.

Какви практически съвети бихте дали на някой, който иска да направи подобен филм?
Чифт здрави гумени ботуши ще са ви наистина необходими, ако решите да се захванете с това.

Смятате ли, че вече има тенденция към поява на повече млади фермери?

Наистина става модерно напоследък, но в това няма нищо лошо – така повече хора ще са склонни да опитат. Дори и накрая да не се получи нищо и те да не станат земеделци, поне ще знаят много повече за това откъде идва храната ни и колко усилия са нужни за отглеждането й. Не всеки, който се захване с това, ще издържи и ще успее, но по-голяма част от фермерите, за които разказваме във филма вече се занимават със земделие от няколко години и изглежда нямат намерение да се отказват в скоро време.

Какво вдъхновява младите фермери, които сте интервюирали и ги мотивира да продължават напред?
Всеки във филма търси нещо повече от живота от работа от 9 до 5, затворен в тесния офис и отговарящ на чуждите нареждания. Всички те са силно независими и обичат да бъдат навън. Харесва им да създават нещо, което може да бъде видяно и пипнато, обичат сами да са си шефове и да осигуряват чиста храна за общностите си.

За хората, които желаят да се занимават с дребно, устойчиво земеделие, съществуват безброй възможности. И в обществото все повече хора са загрижени за здравето си, купуват органични или устойчиво отгледани местни храни. Т.е. има повече потенциални клиенти, отколкото в миналото.

Каква според вас е поуката от филма?
Фермата вече не е на „Стария МакДоналд”, както се пее в детската песничка: нужна е висока интелигентност, страст, енергия и мотивация, за да се занимава човек с това. Искаме хората да знаят, че този вид земеделие може да бъде част от голямата картина и че дребните фермери са ключът към бъдещето на храната в Америка.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.