Реч на д-р Ручама Мартън от името на Лекари за човешки права – Израел (1)

Реч на д-р Ручама Мартън от името на Лекари за човешки права – Израел, 6 декември 2010

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

 Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Парламента, скъпи лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, Ваши превъзходителства, скъпи приятели,

През януари 1988 г., по-малко от месец след избухването на първата Интифада – палестинското възстание срещу израелската окупация – събрах група от единадесет израелски лекари, с които отидохме на посещение в болница „Ал-Шифа” в Газа.

Бяхме потресени от това, на което станахме свидетели при посещението си. Видяхме от първа ръка резултатите от израелската реакция спрямо бунта: огнестрелни рани, хора, които бяха удряни с бухалки по главата до степен на загуба на съзнание, младежи със счупени ръце и крака, и т.н. Също така, шокиращо беше и състоянието на медицинското оборудване, особено в сравнение с най-новите технологични стандарти, с които бяхме свикнали в нашите болници в Израел. Болницата „Ал-Шифа” беше държавна, което означаваше, че е под контрола и отговорността на израелските окупационни власти. Защо тогава, се запитахме ние, тя не отговаря на собствените ни стандарти? Защо  палестинските лекари са подчинени на военния режим, и са изложени на постоянна заплаха по политически причини?

Повече от две десетилетия изминаха оттогава. От организация пионер, която въведе концепцията за човешките права в израелското общество, ние се превърнахме във водеща организация в тази област. PHRI бе основана от жена, и водена от жените. Ние създадохме един модел на феминистки тип на управление отдолу-нагоре, който стана пример за подражание и беше бързо възприет от другите. В рамките на една-две години след основаването на PHRI, бяха създадени нови неправителствени организации, ръководени от жени, с което стана ясно, че че жените активисти са разширили обхвата на действията си и вече не се борят само за защита на собствените си права, а могат да променят и целия свят.

PHRI вече е до известна степен една по-стара, по-улегнала организация, но отдадеността ни на нашите ценности не се е променила. Ние сме все така решителни в действия си за прекратяване на окупацията, както и в борбата си за правото на здравеопазване на палестинците, живеещи под окупация, и на всички затворници и задържани лица. В същото време ние разширихме дейностите си за защита и насърчаване правото на здравеопазване в маргинализираните общности в Израел: работници имигранти; лица, търсещи убежище; жители от непризнатите бедуински селища; бедните; и страдащите от дискриминация. PHRI работи в „задния двор“ на израелското общество – място, което много хора не искат да видят и от което не се интересуват.

В действителност, в Израел днес, дискусията за човешките права е широко разпространена. Но спазването на човешките права не е! Напоследък все по-често членове на нашата общност, борещи се за човешките права, биват обявявани за предатели. Искането ни за истинско равенство и алтернативната ни гледна точка за света, съпротивата ни срещу милитаристичния подход в образованието и политиката, са основна причина за това да бъдем наричани „предатели”. Атаката е многопластова и идва по всевъзможни начини: чрез законодателството, от медиите, крайнодесни учени и НПО.

Това е момент на изпитание, момент, в който организация като нашата, защитаваща човешките права, попаднала  под заплаха, трябва още по-ясно и силно да предяви своите искания. „Лекари за човешки права – Израел” – сигурна съм –  е достатъчно развита, за да се заеме с тази задача, защото за нас, моралните и правни аспекти на човешките права, идеите за социална справедливост, както и принципите на лекарската етика са обединени с женското партньорство и солидарност.

Пътят ми на жена активист започна много преди да основа PHRI, много преди да знам какво е радикален феминизъм, или да имам възможност да получа теоретична подготовка. Борех се като жена войник в едно военно общество, доминирано от мъже. Борех се срещу дискриминацията на студентките в медицинското училище, където ни казваха да бъдем благодарни за отпуснатата квота от 10% за жени. Всички тези преживявания и други случки послужиха като обучение за живот на активист и ми дадоха възможност да основа PHRI, като вложа в тази организация дълбокото убеждение, че борбата за човешки права трябва да се води с помощта на, а не само в името на обществото.

Ние сме част от общността, ние сме граждани, но също и лекари, и от това именно произтича задължението ни към социалната справедливост и човешките права. Ние издигаме гласа на безгласните: жертвите на мъчения, затворниците и всички безправни хора и групи в нашето общество.

Ние се борим по-скоро срещу неправдите, произтичащи от човешкото поведение, отколкото със заболявания, причинени от вируси или микроби. Опитваме се да променим системата и политиката, която причинява страдание, с което се сблъскваме всеки ден в нашите клиники и работа. Нашата политическа дейност е повлияла на различни аспекти от израелската система за здравеопазване и играе жизненоважна роля за решението на Израелския върховен съд, който обяви мъченията за незаконни. И все пак, има още много промени, които трябва да се направят.

Следва продължение…

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.