Пак ме разплака

Днес пак ме разплака! Защо ли?
Навик ти стана това…
Остави ме, да ти се радвам нежно,
без много сълзи и тъга.
Знаеш ли, такава е тихата обич,
в мен гори обич с копнежи,
какво като съм тиха и свита,
обичай ме такава, с безброй надежди.
И виж ме, приличам на струни от нежност,
но ти ме разплакваш пак,
раздавам сърцето си, като очакван гост
и те докосвам, като мил и нежен мак.
Една разплакана принцеса, ли желаеш?
Такъв е може би и твоя свят-
ценните неща в живота ги поставяш,
по сила, слава и по цвят!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.