RSS
Илюстратор Адриана Иванова
Живеели някога две сестри – Добрина и Кармина. Те били по-особени в много отношения. Били невидими и макар че присъствали навсякъде сред хората, никой не ги забелязвал и никой не предполагал, че те съществуват. Освен че били невидими, имали и дарбата да присъстват на много места едновременно. Те винаги се движили редом с хората и изпълнявали своите задачи. Добрина отивала при хората, които правели добрини, вървяла с тях и незабелязано премахвала всички пречки по техния път. Хората не я виждали, но усещали нейното присъствие и нейната помощ и много им олеквало сред житейските трудности и несгоди. Кармина пък отивала при хората, които извършвали лоши постъпки и които, вместо да помагат на другите, им пакостяли. Вървяла с тях и незабелязано поставяла пречки и спънки по техния път. Хората не я виждали, но усещали нейното присъствие и я чувствали като товар на гърба си.
Един човек вършел само добрини и винаги помагал на хората, които търсели помощ. Добрина веднага отишла при него, за да му стане верен спътник в живота. Какво било учудването и, когато до него забелязала своята сестра – Кармина.
„Добра среща, сестро!“ – казала Добрина.
„Дал Бог добро!“ – отвърнала Кармина.
„Какво правиш при този човек? Та той само добрини е вършил през целия си живот…“
„Привлякоха ме тъжните му мисли.“
„Та той е тъжен, защото има тежка съдба, но въпреки това и на мравката път сторва.“
„Така е, но комуто са мрачни мислите, той ме привлича и не може да се освободи от мен, дордето не се освободи от мислите си.“
Кармина казвала истината и Добрина знаела това.
След време двете сестри се срещнали при друг добър човек. Добрина отново се учудила, но Кармина побързала да и обясни:
„При този човек ме привлича чувството му за страх, което изпитва постоянно. Аз отивам при хората, които изпитват чувствата страх, яд, гняв, злоба, завист, омраза и всички останали несъвършени чувства. Човек може да се освободи от мен, само ако се освободи от тях.“
Добрина вярвала на сестра си. Независимо че Кармина привличала трудности в живота на хората, тя била честна и справедлива – всекиму въздавала според заслуженото.
Минало известно време и двете сестри отново се срещнали при един добродетелен човек.
„Сега пък защо си тук“ – попитала Добрина. „Този човек мисли положително, изпитва радостни чувства и върши добри дела.“
„Но не си мери приказките. С тях оскърбява хората и ги наранява.“
„Та той дори не осъзнава това…“
„Това е без значение. Той ме привлича с несъвършените си думи и аз идвам да изпълня своя дълг.“
Добрина разбирала, че и в този случай сестра и има право.
Двете сестри живеели от незапомнени времена сред хората и още са сред тях. Но Кармина била обещала, че ще остави хората на мира, когато спрат да грешат и когато поправят мислите, чувствата, думите и делата си. Малко по малко хората щели да разберат за съществуването на двете сестри, щели да се поправят, да се осъзнаят и да заживеят само с Добрина. Кармина пък щяла да си отиде по живо, по здраво, както била обещала.
Така и станало.
