Реч на Нимо Басей при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Нимо Басей при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съд за виновниците за климатичните промени

Стоя тук пред вас не като отделен човек, а като представител на хилядите хора, живеещи в близост до нефтените находища в Нигерия и по целия свят. Тук съм, като представител на народите, потиснати и смазани от безпощадните минодобивни компании по света. Тези народи често нямат лица. Но днес с цялото си смирение заставам пред вас, за да приветствам техния кураж и да заявя, че признанието, което получавам чрез Наградата за цялостен житейски принос всъщност е признание за тяхната справедлива кауза. За съпротивата им и за нежеланието им да продължават да захранват неутолимата жажда на света за твърди горива с цената на собствената си кръв, околната си среда и поминъка си.

Аз съм стъпил на здравата основа, положена от истински герои и в този миг си спомням част от думите на националния химн на Нигерия, в който се пее „Усилията на нашите герои никога няма да бъдат напразни.” Поздравявам смелостта на Кен Саро-Сива и на всички други герои, които проправиха пътя на ненасилствената съпротива и за съжаление загубиха живота си, докато вървяха по него. Техните усилия наистина няма да бъдат напразни.

Около 60% от световните запаси от петрол вече са изчерпани и е наистина необяснимо защо тези, които ръководят световната политика, продължават да смятат, че може вечно да си карат с резервоар, който не е дори и наполовина пълен. Търсенето на суров петрол и други твърди горива, означава, че все повече икономически интереси се насочват към крехки екосистеми, като крайбрежия, природни резервати и други защитени територии.

Докато UNFCCC събира нациите, за да обсъждат климатичните промени, истинските структурни причини се избягват и остават скрити. Светът в момента е движен единствено от конкуренцията и консуматорството и е повече от ясно, че една планета няма да ни е достатъчна, за да задоволим всичките си апетити. Ясно е и че при настоящите нива на добив на суровини, трупане и консумация на стоки, етиката трябва да бъде потъпкана и на нейно място да се издигне безнаказаността. Няма как да бъде иначе, защото ако светът търси евтина енергия, все някой трябва да плати за нея. Що се отнася до добива на горива, тези, които плащат цената на нашето удобство, са околната среда, атмосферата и общностите, на чиято територия е открит петрол.

Миналата година по време на конференцията по въпросите на климата в Копенхаген бе прието споразумение, което беше по-скоро удар върху превития гръб на хората в бедните страни. Много държави бяха принудени да подпишат това споразумение, за да не изгубят финансовата помощ, която получават. Какво ще се случи в Канкун? Предстои да видим.

Стремежът да произвеждаме повече и да консумираме повече продължава да води до изпускане на все по-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата, а той е причина за климатичните промени, пред които сме изправени.

Борбата да излекуваме света от неговата пристрастеност към суровия петрол се води под много форми. Сред постиженията, които си заслужава да отбележим, е изгонването на Шел от земята на племето Огони през 1993г. и Yasuni ITT в Еквадор, където правителството предложи да остави петрола в земята в замяна на половината от неговата стойност. В Африка разрастващото се движение на общностни активисти поставя искане новооткрития петрол да бъде оставен в земята, за да се избегнат скандалното замърсяване и въоръжените конфликти, които петролната индустрия причини в Нигерия по делтата на река Нигер. Това искане ни посочва и най-добрия начин да се борим с климатичните промени: като спрем емисиите още от източника им и оставим въглерода там, където му е отредила да бъде майката Земя.

Светът осъзна унищожителната сила на замърсяванията, причинени от петролната индустрия при експлозията на Deepwater Horizon и последвалия петролен разлив през април 2010г. Огромният мащаб на инцидента и медийното внимание попречиха на корпорацията да избяга от отговорност. За съжаление не така стоят нещата в делтата на Нигер, където според Шел невероятните 98% от замърсяването се дължат на външни фактори, предимно на действията на местните жители.

Не за първи път международните петролни компании обвиняват жертвите на замърсяването и ги сочат за виновници за него. Подобни обвинения не винаги достигат до медиите и понякога водят до жестоки конфликти, отнели живота на няколко души и унищожили цели общности.

Замърсяването на околната среда, задълбочаването на климатичните промени и други подобни безнаказани престъпления няма да престанат, докато хората продължават да вярват, че могат да нараняват майката Земя и да избягат от отговорност. Съхранението на планетата и спазването на основните човешки и социално-икономически права ще бъдат непостижими докато и ако не започнем да уважаваме правата на майката Земя.

Разбирайки това, ние приветстваме страни, като Боливия и Еквадор, които вече са включили правата на Майката Земя в конституциите си. Към ООН вече е отправено предложение да бъде приета Декларация за Правата на Майката Земя. Спазването на подобни права ще е трудно постижимо в един свят, в който взаимоотношения се градят и сриват само в името на конкуренцията и безогледната експлоатация. Ще трябва ние хората да се променим в сърцата си, за да разберем, че така, както ние имаме права, така и Земята има права. Устойчивото развитие ще остане просто една куха фраза, ако хората възприемат устойчивостта само като средство да поддържат ръста на печалбите си.

Време е всички да разберем, че всяка щета, която нанасяме на планетата, води до пряка заплаха за бъдещето на всеки жител на Земята. Климатичните промени ясно ни показват какво може да се случи, когато цивилизацията се движи от явно разрушителни фактори. Това обсебено от петрола общество доведе цялото човечество до прага, отвъд който климатични промени биха станали необратими.

Време е да предприемем действия, които да обърнат тенденцията. Време е светът да отвърне поглед от този бълващ въглероден диоксид път на развитие и ръководещата го логика. Време е да разберем, че търговията с въглеродни емисии и абсорбирането на въглеродния диоксид не са решения на проблема. Трябва да осъзнаем какво представляват и за какво служат дърветата, а не да се преструваме, че не са нищо повече от запаси от въглерод.

Фалшивите решения, представяни и горещо подкрепяни по време на конференциите на UNFCCC могат да бъдат наистина шокиращи, особено когато престъпленията срещу стабилността на климата биват награждавани с парични средства и въглеродни кредити. Едно подобно безумно решение е планът на Световната банка да подкрепи проекти за изгаряне на газ по делтата на Нигер. Повече от очевидно е, че това е неетично, защото в Нигерия още от 1984г. изгарянето на газ е обявено за незаконно и просто няма как вършенето на една незаконна дейност да ти донесе въглеродни кредити. Освен ако цялата търговия с въглеродни емисии не е една огромна измама.

Време е да кажем „не” на лъжата, че биогоривата могат да заменят твърдите горива, или че са възобновяеми, или зелени, защото е повече от ясно, че не са. Фокусирането върху биогоривата води до масово изкупуване на земи в Африка. Това причинява маргинализиране на бедните общности, повишаване на цената на хранителните продукти, използване на земята за производство на биогорива, вместо на храни, обезлесяване и нарушаване на човешките права. За биотехнологични компании това се смята и за вратичка, която ще им позволи да въведат генномодифицирани култури в области, където иначе биха се възпротивили срещу това.

Време е да създадем международен съд за виновниците за климатичните промени, както бе предложено от Гражданското споразумение, изготвено през април 2010 в Кочабамба, Боливия. Една такава институция би фукнкционирала подобно на международния съд, който разглежда дела за престъпления срещу човечеството. Съдът би разглеждал всякакви дела за престъпления срещу природата, срещу Майката Земя, а следователно и срещу правото на хората да имат безопасна околна среда. Тези престъпления реално са престъпления срещу човечеството. И едни от първите изправени пред съда биха били тези, които замърсяват природата, например добивната индустрия. Корпорациите и техните директори ще бъдат държани отговорни за престъпления срещу природата, което е равнозначно на престъпления срещу човечеството.

Позволете ми сега да ви припомня за един човек, който смело се бори срещу щетите, които държавата и корпорациите нанасяха на околната среда. Кен Саро-Сива (носител на Награда за цялостен житейски принос за 1994г.) настояваше за ненасилствена съпротива срещу унищожаването на околната среда и социално-политическата несправедливост. Макар той да загуби живота си в тази битка, пътят, който начерта, е единственият възможен изход от петролното тресавище, обхванало делтата на Нигер. Приветствам куража на всички, които следват неговия път за разрешаване на конфликти. Приветствам страдащите общности и народи, борещи се срещу разрушителната добивна индустрия. Тяхната смелост поддържа нашата борба жива.

Продължаваме да вървим напред заедно и няма да се откажем.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.